През 1516 година в ума на Якоб Фугер Богатият –

През 1516 година в мозъка на Якоб Фугер Богатият – състоятелен търговец от Аугсбург, се заражда една благотворителна концепция. Иска да сътвори място за нуждаещите се католически служащи в града, с цел да могат да живеят сплотени без налози и без непрекъснатият стрес от заплащане на скъпи наеми с дребните си заплати. Скоро стартира строенето на жилищният комплекс Фугерей – заградено градче в Аугсбург.

За подсигуряване на една от къщите на човек му е нужно единствено 0,88 евро, което тогава е едномесечната заплата на един служащ. С тази скромна сума веднъж годишно всеки, който си заплати жилището ще може умерено да обитава на територията на Фугерей без да се тормози дали ще може да си закупи даже самун.

Жилищният комплекс е планиран с идентични къщи с червени покриви, на два етажа, на всеки от тях се намира по един апартамент. Идентичните здания са подредени в осем прави редици. До 1523 година към този момент разполагаем са 52 къщи и комплексът продължава да се разраства като с времето с новите домове се конструира градски площад и черква.

Това прелестно кътче на земята, обаче задължава жителите си да съблюдават някои правила. Едно от условията е всеки от жителите да е католик с ниска заплата и без налози, и естествено да е почитан член на обществото без престъпно минало. Задължително е три пъти на ден да изкажат молебствия за семейство Фугер, с цел да благодарят за подслона си и опцията да живеят без да се тормозят за пари.

Друго изискване е, че всеки би трябвало да се прибра до 10 часа през нощта, когато затварят вратите на комплекса. Ако някой е не запомнил за вечерният час и е решил да се позабавлява до по-късно ще би трябвало да заплати такса, с която да бъде позволен до дома си. Якоб подарява Фугерей на града през 1521 година с уверението, че фамилията му ще продължава да го има и ръководи. Неговото предпочитание е комплексът да резервира първичните си наем, правила и регламенти без безусловно никакви промени.

Днес съвсем 500 години по-късно Фугерей се е трансформирал в най-старият жилищен комплекс в света. От основаването си през 16 век до в този момент, приютява поданици на Аугсбург, които са изпаднали във финансови проблеми и от тях се желае да заплащат същата сума от 0,88 евро годишно. Сега дребното заградено градче е дом на към 150 индивида на всякаква възраст и фамилно състояние, настанени в 67 къщи. За да може човек да си обезпечи апартамент е нужно да е обитавал в Аугсбург най-малко две години, след което всеки признат би трябвало да съблюдава истинските правила от предишното като споделят три молебствия на ден (Господнята, към Дева Мария и Символът на вярата), отправени към Якоб Фугер и настоящето му семейство, което се грижи за комплекса.

Също по този начин е нужно да заемат дадена позиция в общността като да вземем за пример някой може да е отпред на туристическото бюро, а различен може да е градинар или нощен надзирател. Много от жителите се любуват на спокоен живот, лишен от ежедневните парични главоболия. Споменават, че с помощта на пребиваването си тук имат предопределение и работят дружно, с цел да си оказват помощ взаимно в тежките моменти.

Фугерей е бил и дом на някои забележителни поданици през 500-годишната си история. Един от тях е 48-годишната Доротея Браун, която живее там до преждевременната си гибел през 1625. Жената се трансформира в първата жертва на преследването на вещици в Аугсбург. Преди тези тествания Браун работи като болногледачка в лазарета на комплекса. Съдбата й е вечно изменена, когато личната й щерка я упреква в правене на черни вълшебства. Доротея е измъчвана и изтезавана, до момента в който не си признава, след което е наказана на гибел като е обезглавена и тялото й е изгорено.

Друг важен притежател на апартамент във Фугерей е Франц Моцарт, който живее в къща номер 14 през 1681 година. Тогава зидарят даже и не е могъл да си показа, че неговият праправнук Волфганг Амадеус Моцарт ще се трансформира в такава международна сензация с музикалния си гений. Сегашната известна персона на комплекса е вълшебник на име Харди, който се мести там през 2016 година. Първоначално младежът стартира да се занимава с магия, с цел да излекува говорната си непълнота, само че в следствие събира вниманието и любовта на тълпата. Независимо от триумфа си неприятното му финансово положение му разрешава да се настани във Фугерей.

Местните оферират и обиколка на жилищния комплекс за всеки искащ клиент. Не се споделя само историята на Фугерей, само че и някои забавни аспекти като да вземем за пример старинните входни звънци. Тъй като съвсем всяка къща наподобява идентична на останалите в предишното жителите без да желаят са влизали в жилището на собствен комшия, мислейки го за своето. За да се избегне този проблем всеки входен звънец е изработен с друга форма, с цел да може всеки жител на комплекса да знае кой е неговият дом даже в тъмното. Туристи могат да видят и кладенци с ръчна помпа, употребявани от предходни притежатели през 18 век, някои от истинските адресни номера още от 16 век, стоманен шадраван от 1744 година, учебно заведение, болница, ресторант, бирена градина и черква.

Комплексът разполага и с три музея. Един от тях е пример на това по какъв начин наподобява напълно обзаведен апартамент. Всеки от тях има спалня, всекидневна, кухня, както и баня с душ или вана. Апартаментите на долният етаж имат вътрешен култивиран двор на гърба на къщата, а пък този на горният етаж е оборудван с таванско помещение. Друг музей съставлява древен апартамент, единственият непокътнат в истинският си тип. Третият показва бункер от Втората международна война, където са се укривали жителите на комплекса. По това време 75 % от Фугерей е погубен от бомбардировките и се разказва и процесът на възобновяване.

Сложна задача е да се задържи Фугерей жив към този момент съвсем 500 години. Дори и комплексът да е запазил множеството си съществени условия сигурно е имало промени в одобряването на жителите, както и в някои от прецизните правила, с цел да са съобразени със сегашният метод на живот. Например в този момент жителите са задължени да правят друга работа към комплекса. Премахва се и правилото да се заплаща такса, в случай че човек е влезнал в комплекса след 10 часа през нощта. Според някои от жителите разпоредбите и ангажираността на хората прави комплекса толкоз сполучлив и до през днешния ден.