Война в Украйна: Военнослужещ разказва за „ада“ на фронтовата линия
Превъзхождан по бройка и въоръжение, един военнослужещ от фронтовата линия описа пред “BBC ” отрезвяващо за битката на Украйна да се задържи на източния бряг на голямата река Днепър .
Няколкостотин украински военнослужещи са се добрали до такава степен в границите на контраофанзивата , почнала преди 6 месеца. Под безмилостния съветски огън , мъжът споделя, че е прекарал няколко седмици на окупираната от руснаците страна на реката, до момента в който Украйна се е опитвала да сътвори плацдарм към село Кринки . Репортерът на “BBC ” не го посочва по име, с цел да отбрани самоличността му. В описа му, изпратен посредством приложение за текстови известия, се приказва за изхвърлени от водата войнишки лодки, неопитни подкрепления и чувство за занемаряване от страна на украинските военни началници. Войникът акцентира и тематиката за възходящото напрежение , защото отбраната на Украйна против съветската инвазия наближава края на следващата си година.
„ Водите на реката са под непрекъснат обстрел. Виждал съм по какъв начин лодки с мои сътрудници на борда просто изчезват във водата, откакто са били изумени. Те остават изгубени вечно в река Днепър. Трябва да носим всичко със себе си – генератори, гориво и храна. Когато създаваш плацдарм, се нуждаеш от всичко в огромни количества, само че за този регион не са планувани доставки. Мислехме, че откакто стигнем до такава степен, врагът ще избяга и тогава умерено ще можем да транспортираме всичко належащо, само че не се получи по този начин. Когато пристигнахме на източния бряг, врагът ни чакаше. Руснаците, които успяхме да заловим, споделиха, че силите им са били предизвестени за нашия десант, тъй че когато стигнахме там, те знаеха тъкмо къде да ни намерят. Те използваха всичко против нас – артилерия, минохвъргачки и огнехвъргачни системи. Мислех, че в никакъв случай няма да се измъкна “, споделя мъжът.
По думите на военнослужещия в последна сметка няколкото стотин пехотинци са съумели да се окопаят , частично подкрепени от украинския артилерийски огън от по-високите, западни крайбрежия на Днепър.
Реката разделя окупираните от Русия и следените от Украйна елементи на южната Херсонска област.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски също посочи значимостта на тази атака. Генералният щаб на Украйна заяви в ежедневната си актуализация, че силите на страната поддържат позициите си на източния бряг на Днепър и нанасят „ огневи провали в тила на съперника “. Свидетелството на този военнослужещ обаче разкрива различията сред украинското държавно управление и армейските генерали по отношение на хода на войната. През ноември главнокомандващият на Украйна военачалник Валерий Залужний съобщи че „ тъкмо както през Първата международна война, ние сме достигнали равнище на технологиите, което ни слага в патова обстановка “. Кабинетът на президента Зеленски бързо укори генерала за мненията му, отричайки , че силите на бойното поле са в невъзможност.
„ Всеки ден седяхме в гората и посрещахме входящия огън. Бяхме в капан, защото всички пътища и пътеки са осеяни с мини. Руснаците въпреки всичко не могат да управляват всичко и ние използваме това, само че техните дронове непрекъснато жужат във въздуха, подготвени да нанесат удар, щом видят придвижване. Снабдяването беше най-слабото звено. Руските сили следиха снабдителните ни линии, по тази причина стана по-трудно – имаше същинска липса на питейна вода, макар доставките ни с лодки и дронове. Плащахме за огромна част от оборудването си сами, купувахме генератори, медицински консумативи и топли облекла. Сега, когато застудява, нещата единствено ще се утежняват. Реалната обстановка се потулва, по тази причина никой няма да промени нищо. Никой не знае какви са задачите. Мнозина считат, че командването просто ни е изоставило. Момчетата считат, че наличието ни е имало повече политическо, в сравнение с военно значение, само че ние просто си вършехме работата и не следвахме тактика “, споделя още военнослужещият.
Село Кринки е превърнато в отломки . Сцените на осезаемо облекчение при освобождението на град Херсон и някои обширни региони на Харковска област преди една година не са се случвали още веднъж. Вместо това успехите на Украйна се показват в отбраняване на дребни части опустошена и изоставена земя. Това затруднява политическата реализация на концепцията на президента Зеленски за дълготрайна поддръжка от страна на Запада . Независимо от това обаче, битката на анонимния боец би трябвало да продължи.
„ Измъкнах се, откакто получих разтърсване на мозъка от мина, само че един от сътрудниците ми нямаше този шанс – от него беше останала единствено каската. Чувствам се по този начин, като че ли съм избягал от пъкъла, само че момчетата, които ни замениха предишния път, попаднаха в още по-голям пъкъл от нас. Следващата ротация също следва. Моето време да прекося реката още веднъж ще пристигна скоро. “, споделя в умозаключение мъжът.
