ЕС разполага с 400 млрд. евро, които може да похарчи за отбрана?
Спешният избавителен фонд на Европейския съюз /ЕС/, основан в разгара на дълговата рецесия, може да се окаже отговорът на молитвите на държавните управления, защото те имат обезверена потребност от подготвен паричен фонд , който могат да влагат в региона на защитата , съобщи „ Politico “.
Според петима души, осведомени с полемиките, авторитетни фигури в блока упорстват Европейският механизъм за непоклатимост / ЕМС /, който е на стойност 422 милиарда евро , да излезе отвън рамките на първичната си роля за избавяне на стопански системи, наранени от доста съществени проблеми. Вместо това тази сума би могла да бъде разпределена под формата на евтини заеми за зак упуване на оръжия . Тъй като държавните управления все по-често се убеждават в нуждата от ударение върху военния фокус на континента, проектът би предложил добър излаз за европейските политици, които обезверено се пробват да намерят финансови средства за укрепване на военните си сили . Според анонимните източници политиците са изцяло наясно, че би трябвало да платят за това, само че просто не желаят да го създадат. По думите на четирима от тях други разновидности биха могли да доведат до по-остра реакция от страна на Русия.
Войната на Русия в Украйна – страна, която има упоритости за участие в Европейски Съюз – продължава към този момент трета година, а евентуалното завръщане на Доналд Тръмп като президент в Белия дом рискува да сложи Европа в извънредно неизгодна обстановка, защото той упорства всички страни от НАТО да реализират задачата от 2% от брутния си вътрешен артикул /БВП/, които да бъдат изразходвани за защита. Растящите задължения на най-мощните стопански системи на блока, обърканата вътрешна политика и строгите правила за разноските, налагани от Европейската комисия /ЕК/, лимитират опциите на блока да отделя спомагателни средства за защита .
Идеята за избавителен фонд, който да бъде вложен в защита, към момента е в начален стадий , само че тя може да се окаже по-приемлива за държавните управления от други оферти за финансиране в тази сфера, които към момента не са подхванати публично, в това число обезпечаване на спомагателни средства в съществуващия бюджет на Европейски Съюз, потребление на съветски активи, замразени от началото на войната, или групово издаване на общ дълг, прочут като еврооблигации. Според анализатори Франция и прибалтийските страни евентуално ще бъдат измежду главните поддръжници на концепцията. В момента обаче други народи упорстват това да остане осигурителен фонд за страни, изправени пред рецесия, като съгласно тях фондът не би трябвало да се приспособява към изменящите се цели на Европейски Съюз. Както е известно обаче, 20-те финансови министри от еврозоната ще би трябвало да дадат единодушието си за всяка смяна.
Мерките за строги икономии
За разлика от елементарния бюджет на Европейски Съюз, избавителният фонд не е просто банка с пари. Заемите , които той отпуска, се финансират посредством издаване на облигации , които са обезпечени с депозит, плащан взаимно от членовете на еврозоната.
Иконимисти означават, че ветото на Италия върху промяната , обвързвана с ЕМС , отсрочва всяко по-нататъшно разискване на новата му функционалност. ЕМС не се радва на особена поддръжка в Италия, защото заемите ѝ бяха отпуснати при изискване на единодушие за налагането на ограничения за строги икономии по време на рецесията, обвързвана с държавния дълг. Според държавен чиновник обаче преоформянето на ЕМС като предпазен инструмент може да обезпечи излаз от сложната обстановка за десния министър-председател на Италия Джорджа Мелони . През януари самата Мелони съобщи, че ветото на Италия, може „ да се трансформира във опция за трансформиране на този инструмент в нещо по-ефективно “.
