„Хартиената коалиция“ ще нареже машините за скрап
Преправянето на изборния закон, каквото бързо и интензивно се прави сега, е сигурен белег, че идващият избор ще бъде скоро. Няма по-надежден метод да обърнеш резултата в своя изгода от това да промениш авансово разпоредбите на играта. А в този момент залозите са огромни – в случай че политиците провалят и идващото Народно заседание, като нищо може да се затрие цялата ни парламентарна република.
Не че някой мисли чак толкоз надалеч. Политическите комбинации у нас обичайно се изчерпват с това да се скалъпи държавно управление, да се настанят личните фрагменти във властта и да се одобряват няколко закона, с които да се насочат парите на данъкоплатците към „ верните “ джобове. За всичко това обаче първо е нужен надзор над Народното събрание. А това се дефинира от метода на гласоподаване.
Наскоро Институтът за развиване на обществената среда за гласуването с хартиени бюлетини на изборите на 2 октомври т.г.. Около
60% от вота с хартия се концентрира в ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия
Тази тройка сега е известна като „ хартиената коалиция “, тъй като се кани да върне бюлетините в приложимост, наедно с машините. Това не значи, че в случай че изборите се организираха единствено с бюлетини, „ хартиената коалиция “ щеше да господства в българската политика. Но несъмнено демонстрира, че хартията дава известни преимущества на тройката пред останалите политически играчи. Няма подозрение, че хората на Борисов, Доган и Нинова от дълго време са създали тази сметка и по тази причина по този начин.
В цялата история на машинното гласоподаване политическите съображения постоянно са играли най-важна роля. Навремето, когато се вкара през 2014 година, ръководещата тогава Българска социалистическа партия го вкара в изборния закон не поради друго, а като проява, че се преценява с волята на жителите, които по това време всеобщо стачкуваха против подкрепяния от левицата кабинет „ Орешарски “. Години наред не се правеше съвсем нищо за действителното въвеждане в деяние на машинния избор. От една страна се пречкаше Централната изборна комисия (ЦИК), където настроенията против машините бяха доста мощни, а от друга – ръководещата в този интервал ГЕРБ, на която новият способ на гласоподаване изобщо не се нравеше. Партията на Борисов обаче не смееше да го анулира напълно, с цел да не я обвинят, че
спъва напредъка в изборните технологии
Точно по същата причина обаче през 2020 година герберите – с машини и хартия. „ Не желая върху държавното управление да тегне каквото и да е подозрение, че не желаем (машините – бел.а.) “,. За припомняне е, че доближеният му Томислав Дончев (тогава вицепремиер, отговарящ за изборите) твърдеше, че е „ неуместно да се поддържат две паралелни системи “, тоест едновременно хартия и машини. Точно тази нелепост желае партията му в този момент.
През 2021 година коалиция сред Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ, а хартията остана за дребните секции и за изключителни случаи, в случай че устройствата се повредят. За промяна не може да се приказва – това бяха няколко бързи кръпки на Изборния кодекс, а ЦИК беше оставена да се оправя, както може. Герберите подеха против машините, която мощно се улесни от страхотния скандал в навечерието на вота през ноември м.г., когато стотици устройства, отвън поръчаните от изборните комисари, тук и там в страната. Междувременно хората започнаха всеобщо да странят от изборите – интензивността се срина до 40% в края на 2021 година, а тази година падна даже под това дъно. Всички съперници на машинния избор подвигнаха глави и го показаха с пръст като източника на казуса.
И по този начин стигаме до „ хартиената коалиция “
Тя се зароди още в предишния парламент, само че тогава, с цел да се наложи. В настоящия разполага с задоволително депутати и цялостна решителност да върне хартията като способ на гласоподаване, а с това и всички проблеми, които съпровождаха бюлетините в предишното – големият дял на недействителния избор, фрапиращите драсканици по изборните протоколи и безпределно по-лесният надзор върху гласуването на жителите. За изобщо да не приказваме, това никого не интересува.
И с какво „ хартиената коалиция “ ни популяризира хартията? Щяла да усили изборната интензивност, тъй като всякакви боязливи жители ще наберат още веднъж храброст да отидат в секциите. Е, добре, от кое място схванаха, че тъкмо страхът отблъсква хората от изборите? Никой не си е направил труда да изследва съществено спада на интензивността през последната година и половина. Също толкоз основателно може да се твърди, че на жителите им е пристигнало до гуша от безсмислени избори и просто отхвърлят да вземат участие.
И нещо друго – ние не знаем каква е действителната интензивност. Тя се пресмята въз основа на броя на гласоподавателите в изборните описи. А от дълго време се знае, че описите изкарват гласоподавателите в нашата страна повече, в сравнение с са жителите съгласно националното броене. Години наред този абсурден факт е мотив за отвращение и съмнения, че описите преднамерено се товарят с „ мъртви души “, само че никой нищо не прави. За гласоподавателите в чужбина пък описи изобщо няма. Откъде можем да сме сигурни каква е интензивността в реалност?
Що се отнася до боязливостта на хората, партиите разполагаха с доста време, с цел да им покажат, че няма от какво да се опасяват. ЦИК дори отпуска машини на политическите сили, с цел да могат да ги показват на своите гласоподаватели. Енергията, която можеше да се вложи в една ограмотителна акция, обаче беше изразходвана в черен пиар, който показа машините като страховито зло, което краде гласове от едни, с цел да ги даде на други. Нищо не се потвърди, само че за „ хартиената коалиция “ значимото беше да сътворят скандал и да го разшумят до бога.
И нещо друго – същите хора, които в предишното драскаха по бюлетините, с цел да ги създадат невалидни и по този начин да отстраняват гласовете за конкуренцията, в този момент още веднъж ще бъдат членове на секционни изборни комисии. По машините не могат да драскат, само че като се върне хартията, ще го вършат. Същото ще бъде и с протоколите. Нелепи са изказванията, че тъй като, видиш ли, в една секционна комисия имало хора от 5 партии, те щели да се управляват взаимно. Те в Народното събрание с лекост вършат сделки и „ исторически взаимни отстъпки “, пък какво остава за някоя селска комисия, където никой външен не гледа, и доминира локалният господар.
За похлупак на всичко налице са основателни подозрения, че „ хартиената коалиция “ е склонна
дефинитивно да отстрани машинното гласоподаване
Зам.-шефът на Движение за права и свободи Йордан Цонев разгласи, че на употребените в този момент устройства – със сензорен екран, и той би трябвало да бъде сменен с машина, която единствено ще брои подаваните в нея хартиени бюлетини. Междувременно някогашният началник на „ Информационно обслужване “ Михаил Константинов, който управляваше по времето на ГЕРБ сдружението, отговорно за изчисляването на изборните резултати,, че изтича гаранционният период на сегашните машини, тоест намекна, че надали не скоро би трябвало да ги изхвърлим.
Това са тревожни сигнали, че публичното мнение се обработва, че устройствата би трябвало да бъдат нарязани за скрап. От Движение за права и свободи настояват, че нов модел машини могат да проработят за локалните избори през 2023 година Ама съществено ли? 7 години ни трябваха, с цел да го добутаме до настоящето състояние, и внезапно ще внедрим друга технология единствено за няколко месеца? Да, различен път.
Преди да решаваме ориста на машинния избор, би трябвало да си създадем добре сметката. Това беше колосална инвестиция – и като пари, и като организация, и като ангажирани хора, която към този момент се отплаща добре. Не можем да си позволим с лека ръка да я пропилеем.
Не че някой мисли чак толкоз надалеч. Политическите комбинации у нас обичайно се изчерпват с това да се скалъпи държавно управление, да се настанят личните фрагменти във властта и да се одобряват няколко закона, с които да се насочат парите на данъкоплатците към „ верните “ джобове. За всичко това обаче първо е нужен надзор над Народното събрание. А това се дефинира от метода на гласоподаване.
Наскоро Институтът за развиване на обществената среда за гласуването с хартиени бюлетини на изборите на 2 октомври т.г.. Около
60% от вота с хартия се концентрира в ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия
Тази тройка сега е известна като „ хартиената коалиция “, тъй като се кани да върне бюлетините в приложимост, наедно с машините. Това не значи, че в случай че изборите се организираха единствено с бюлетини, „ хартиената коалиция “ щеше да господства в българската политика. Но несъмнено демонстрира, че хартията дава известни преимущества на тройката пред останалите политически играчи. Няма подозрение, че хората на Борисов, Доган и Нинова от дълго време са създали тази сметка и по тази причина по този начин.
В цялата история на машинното гласоподаване политическите съображения постоянно са играли най-важна роля. Навремето, когато се вкара през 2014 година, ръководещата тогава Българска социалистическа партия го вкара в изборния закон не поради друго, а като проява, че се преценява с волята на жителите, които по това време всеобщо стачкуваха против подкрепяния от левицата кабинет „ Орешарски “. Години наред не се правеше съвсем нищо за действителното въвеждане в деяние на машинния избор. От една страна се пречкаше Централната изборна комисия (ЦИК), където настроенията против машините бяха доста мощни, а от друга – ръководещата в този интервал ГЕРБ, на която новият способ на гласоподаване изобщо не се нравеше. Партията на Борисов обаче не смееше да го анулира напълно, с цел да не я обвинят, че
спъва напредъка в изборните технологии
Точно по същата причина обаче през 2020 година герберите – с машини и хартия. „ Не желая върху държавното управление да тегне каквото и да е подозрение, че не желаем (машините – бел.а.) “,. За припомняне е, че доближеният му Томислав Дончев (тогава вицепремиер, отговарящ за изборите) твърдеше, че е „ неуместно да се поддържат две паралелни системи “, тоест едновременно хартия и машини. Точно тази нелепост желае партията му в този момент.
През 2021 година коалиция сред Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ, а хартията остана за дребните секции и за изключителни случаи, в случай че устройствата се повредят. За промяна не може да се приказва – това бяха няколко бързи кръпки на Изборния кодекс, а ЦИК беше оставена да се оправя, както може. Герберите подеха против машините, която мощно се улесни от страхотния скандал в навечерието на вота през ноември м.г., когато стотици устройства, отвън поръчаните от изборните комисари, тук и там в страната. Междувременно хората започнаха всеобщо да странят от изборите – интензивността се срина до 40% в края на 2021 година, а тази година падна даже под това дъно. Всички съперници на машинния избор подвигнаха глави и го показаха с пръст като източника на казуса.
И по този начин стигаме до „ хартиената коалиция “
Тя се зароди още в предишния парламент, само че тогава, с цел да се наложи. В настоящия разполага с задоволително депутати и цялостна решителност да върне хартията като способ на гласоподаване, а с това и всички проблеми, които съпровождаха бюлетините в предишното – големият дял на недействителния избор, фрапиращите драсканици по изборните протоколи и безпределно по-лесният надзор върху гласуването на жителите. За изобщо да не приказваме, това никого не интересува.
И с какво „ хартиената коалиция “ ни популяризира хартията? Щяла да усили изборната интензивност, тъй като всякакви боязливи жители ще наберат още веднъж храброст да отидат в секциите. Е, добре, от кое място схванаха, че тъкмо страхът отблъсква хората от изборите? Никой не си е направил труда да изследва съществено спада на интензивността през последната година и половина. Също толкоз основателно може да се твърди, че на жителите им е пристигнало до гуша от безсмислени избори и просто отхвърлят да вземат участие.
И нещо друго – ние не знаем каква е действителната интензивност. Тя се пресмята въз основа на броя на гласоподавателите в изборните описи. А от дълго време се знае, че описите изкарват гласоподавателите в нашата страна повече, в сравнение с са жителите съгласно националното броене. Години наред този абсурден факт е мотив за отвращение и съмнения, че описите преднамерено се товарят с „ мъртви души “, само че никой нищо не прави. За гласоподавателите в чужбина пък описи изобщо няма. Откъде можем да сме сигурни каква е интензивността в реалност?
Що се отнася до боязливостта на хората, партиите разполагаха с доста време, с цел да им покажат, че няма от какво да се опасяват. ЦИК дори отпуска машини на политическите сили, с цел да могат да ги показват на своите гласоподаватели. Енергията, която можеше да се вложи в една ограмотителна акция, обаче беше изразходвана в черен пиар, който показа машините като страховито зло, което краде гласове от едни, с цел да ги даде на други. Нищо не се потвърди, само че за „ хартиената коалиция “ значимото беше да сътворят скандал и да го разшумят до бога.
И нещо друго – същите хора, които в предишното драскаха по бюлетините, с цел да ги създадат невалидни и по този начин да отстраняват гласовете за конкуренцията, в този момент още веднъж ще бъдат членове на секционни изборни комисии. По машините не могат да драскат, само че като се върне хартията, ще го вършат. Същото ще бъде и с протоколите. Нелепи са изказванията, че тъй като, видиш ли, в една секционна комисия имало хора от 5 партии, те щели да се управляват взаимно. Те в Народното събрание с лекост вършат сделки и „ исторически взаимни отстъпки “, пък какво остава за някоя селска комисия, където никой външен не гледа, и доминира локалният господар.
За похлупак на всичко налице са основателни подозрения, че „ хартиената коалиция “ е склонна
дефинитивно да отстрани машинното гласоподаване
Зам.-шефът на Движение за права и свободи Йордан Цонев разгласи, че на употребените в този момент устройства – със сензорен екран, и той би трябвало да бъде сменен с машина, която единствено ще брои подаваните в нея хартиени бюлетини. Междувременно някогашният началник на „ Информационно обслужване “ Михаил Константинов, който управляваше по времето на ГЕРБ сдружението, отговорно за изчисляването на изборните резултати,, че изтича гаранционният период на сегашните машини, тоест намекна, че надали не скоро би трябвало да ги изхвърлим.
Това са тревожни сигнали, че публичното мнение се обработва, че устройствата би трябвало да бъдат нарязани за скрап. От Движение за права и свободи настояват, че нов модел машини могат да проработят за локалните избори през 2023 година Ама съществено ли? 7 години ни трябваха, с цел да го добутаме до настоящето състояние, и внезапно ще внедрим друга технология единствено за няколко месеца? Да, различен път.
Преди да решаваме ориста на машинния избор, би трябвало да си създадем добре сметката. Това беше колосална инвестиция – и като пари, и като организация, и като ангажирани хора, която към този момент се отплаща добре. Не можем да си позволим с лека ръка да я пропилеем.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ