Премиерата на Развратникът“ в театър София“ е едно необичайно във

Премиерата на „ Развратникът “ в спектакъл „ София “ е едно извънредно във всяко отношение прекарване. Първото усещане е от страхотните декори на Никола Тороманов, които се завъртат в сумрака преди първото деяние и наподобяват на кино, едно съвсем магическо прекарване.

Това първо чувство вкарва в пиесата на Ерик Еманюел Шмит, създавайки доста верни упования. В историята, която следва да забележим, никой не е тъкмо каквото наподобява, всеки ще разкрие повече лица, мисли и усеща, в сравнение с бихме предположили на пръв взор.

На сцената е философът Дени Дидро (Ириней Константинов, възвишен в тази роля) и красива художничка (винаги прелестната Лилия Маравиля), която рисува портрета му в древноримски жанр. Едновременно двамата водят двузначен разговор за природата на желанието и свободната воля и за същинското значение на любовта. Текстът на пиесата е доста прекрасен, поднасящ по едно и също време мъдро и разбираемо разнообразни гледни точки по тематики, които въобще не са изгубили актуалността си от Дидро насам. Освен другото театралният Дидро пази концепциите на историческия си първообраз и защото режисьорът (Стоян Радев), а и самият създател са философи по обучение, то компетентността им не предстои на подозрение.

Затворен в стаята си и на вятъра опитващ се да напише една глава от своята „ Енциклопедия “, Дидро се среща с всевъзможни дами, жадни за вниманието му – брачната половинка Антоанет (Петя Силянова), щерка му (Симона Халачева), дъщерята на приятеля му (София Маринкова) и всички те подлагат на прелъщение колкото възприятията, толкоз и разсъдъка му.

Сериозните на пръв взор тематики са поднесени занимателно и леко, а актьорите играят въодушевено и придават на действието очарователна лекост. За това способстват и чудесните костюми на Елис Вели. Така една философска пиеса се оказва симпатична история за любовта към живота, който – дано не забравяме това – постоянно може да се живее по-смешно и по-красиво.