Защо не използват Симеон за Шенген? Кой ако не той, можеше да почука на кралската врата в Амстердам?
Премиерът Гълъб Донев призна от трибуната на Народното събрание, че не е водил диалози за приемането ни в Шенген с министър председателите на Нидерландия и Австрия.
Президентът Румен Радев също не направи доста - с един диалог на крайник с Марк Рюте и ядосан пост във фейсбук надали може да се реализира прогрес.
За депутатите няма потребност да приказваме - те едно държавно управление не могат да създадат, което е главното им обвързване, да не приказваме за фина дипломация.
Тук трябват хора с опитност и знание за коридорите на властта в европейските страни.
И тук си задаваме въпроса - за какво българските политици не използваха дипломатическия такт, имиджа и престижа на Симеон Сакскобургготски за реализирането на една национална цел, каквато е влизането в Шенген.
Едва ли има човек в България с повече интернационалните връзки и контакти от цар Симеон II. Човек, който да почука на кралската врата в Амстердам.
Кралете в страните с монархически режим, каквато е и Нидерландия, са му родственици. Министър-председатели и президенти изпитват почит към неговата персона, най-малкото поради биографията му – какъв брой са царете, които след многогодишно заточение са се върнали в родината си и са станали министър председатели?
Неотдавна Сергей Станишев, министър председател след Сакскобургготски, напомни, че в годината преди да ни одобряват в Европейски Съюз е обиколил всички страни от Съюза. И разяснява, че и тогава участието ни не е било несъмнено. Преди него обикаляше и Симеон.
Не забелязах такава интензивност от страна на първите ръководители на страната във връзка с приемането ни в Шенгенското пространство. Активизирахме се в събота пред Великден. И то главно на родна почва – политиците просто откриха още една тематика, по която да се счепкат. Всичките ни заклинания, че постъпката на Нидерландия и Австрия е демонстрация на двоен стандарт, че сходно отнасяне на България е обидно и оскърбително, на открито не костват пет пари. Трябва работа. Трябва да убедим тези страни, които не престават да ни считат за тъмни балкански субекти, нямащи място в подредения им дом, че не са прави.
И тъкмо тук трябваше да се употребява Симеон - цар по рождение, който в никакъв случай не е изпитвал естественото терзание, което министър и даже министър председател от дребна страна в края на Европа без необикновен опит в огромната политика има към сътрудниците си от водещите страни в Европейския съюз. Казват, че когато през март 2003 година вицепрезидентът на Съединени американски щати Дик Чейни позвънил на Симеон Сакскобургготски, тогава министър председател, с цел да го осведоми за нашествието в Ирак, царят му споделил: „ Надявам се, че знаете какво вършиме! “ Колко български министър председатели биха посмели да създадат такава забележка на американски вицепрезидент!
Ако на запад от Виена ни считат за прекомерно русофилски настроени и надлежно несъответствуващи за Шенген сега, когато Русия води война в Украйна, Симеон е точният човек, който да им изясни по какъв начин стоят нещата. Съвсем неотдавна той единствен се срещна с външния министър на Руската православна черква, Волоколамския митрополит Антоний, по време на визитата му у нас. Защото е цар и е над суетата на днешния ден, мислейки за историята.
Сигурно би могъл на няколко езика да изясни, че благосклонностите на българите към Русия, не значат безусловно поддръжка за Путин. Както и, че България постоянно ще бъде на няколкостотин километра от Русия (през Черно море). Както и, че Русия в никакъв случай не е нападала България, а Третата българска страна дължи съществуването си на Руско-турската освободителна война.
Защото след решението на Съвета на министрите на правораздаването и на вътрешните работи от 8 декември възможностите ни за участие в Шенген спадат. Не единствено тъй като към този момент два пъти са ни отрязали. Едва ли тези, които считат, че не сме подобаващи за зоната за свободно придвижване, ще се изпълнят с възприятие за виновност поради решението си. И ще побързат да го поправят следващата година, както ни успокояват.
Европа и светът към този момент са други. Няма го оня положителен дух от 90-те години и първите десетилетия на ХХI век, който диктуваше разширението. Днес по-скоро да решат, че Шенгенската зона към този момент е добре завършена след приемането на Хърватия. Ако погледнем линията на Шенген на политическата карта на Европа, тя е съвсем права, вървейки от Хърватия на север.
И България и Румъния са доста подобаващи да бъдат „ опаковани “ дружно с страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия в друго пространство, част от Европейски Съюз, само че не напълно. Ако това наподобява на някого като измислица, има друга заплаха, напълно действителна – да ни отделят от Румъния. Както се разбра, това в този момент не стана по механически аргументи – просто е квалифицирано пакетно решение, а за отделянето би трябвало да се върви по дългата бюрократична стълбичка на Брюксел. Но румънците сигурно няма да желаят да са дружно с „ двойкаджиите “ и ще натискат в тази посока. Букурещ постоянно е имал повече другари в Европа от София.
Приемането ни в Шенген е национална цел, тъй като България не може да си разреши да бъде получлен на Европейски Съюз. А без еврото и Шенген сме тъкмо това - получлен, в който ще има доста по-малко вложения и който ще има повече отговорности, в сравнение с права.
Затова би трябвало да запретнем ръкавите.
Да оправим оградата, да оправим законите, да стегнем институциите. И да не забравяме лобирането. Лобиране, в което Симеон II би могъл доста да помогне. И освен той. Лошо ли ще бъде, в случай че се образува нещо като група за напън „ Шенген, да! “, в която да влязат всички някогашни български министър председатели и президенти? Която да работи в синхрон с външното ни министерство и държавното управление.
Националната цел изисква и национални старания. Защото, в случай че се оставим на течението, то ще ни завлече там, където го тикат архитектите на „ Европа на две скорости “, които неуморно измислят все нови и нови политически планове, с които да разделят Европа на по-бяла и по-черна. Ясно е в това разделяне къде сме.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Президентът Румен Радев също не направи доста - с един диалог на крайник с Марк Рюте и ядосан пост във фейсбук надали може да се реализира прогрес.
За депутатите няма потребност да приказваме - те едно държавно управление не могат да създадат, което е главното им обвързване, да не приказваме за фина дипломация.
Тук трябват хора с опитност и знание за коридорите на властта в европейските страни.
И тук си задаваме въпроса - за какво българските политици не използваха дипломатическия такт, имиджа и престижа на Симеон Сакскобургготски за реализирането на една национална цел, каквато е влизането в Шенген.
Едва ли има човек в България с повече интернационалните връзки и контакти от цар Симеон II. Човек, който да почука на кралската врата в Амстердам.
Кралете в страните с монархически режим, каквато е и Нидерландия, са му родственици. Министър-председатели и президенти изпитват почит към неговата персона, най-малкото поради биографията му – какъв брой са царете, които след многогодишно заточение са се върнали в родината си и са станали министър председатели?
Неотдавна Сергей Станишев, министър председател след Сакскобургготски, напомни, че в годината преди да ни одобряват в Европейски Съюз е обиколил всички страни от Съюза. И разяснява, че и тогава участието ни не е било несъмнено. Преди него обикаляше и Симеон.
Не забелязах такава интензивност от страна на първите ръководители на страната във връзка с приемането ни в Шенгенското пространство. Активизирахме се в събота пред Великден. И то главно на родна почва – политиците просто откриха още една тематика, по която да се счепкат. Всичките ни заклинания, че постъпката на Нидерландия и Австрия е демонстрация на двоен стандарт, че сходно отнасяне на България е обидно и оскърбително, на открито не костват пет пари. Трябва работа. Трябва да убедим тези страни, които не престават да ни считат за тъмни балкански субекти, нямащи място в подредения им дом, че не са прави.
И тъкмо тук трябваше да се употребява Симеон - цар по рождение, който в никакъв случай не е изпитвал естественото терзание, което министър и даже министър председател от дребна страна в края на Европа без необикновен опит в огромната политика има към сътрудниците си от водещите страни в Европейския съюз. Казват, че когато през март 2003 година вицепрезидентът на Съединени американски щати Дик Чейни позвънил на Симеон Сакскобургготски, тогава министър председател, с цел да го осведоми за нашествието в Ирак, царят му споделил: „ Надявам се, че знаете какво вършиме! “ Колко български министър председатели биха посмели да създадат такава забележка на американски вицепрезидент!
Ако на запад от Виена ни считат за прекомерно русофилски настроени и надлежно несъответствуващи за Шенген сега, когато Русия води война в Украйна, Симеон е точният човек, който да им изясни по какъв начин стоят нещата. Съвсем неотдавна той единствен се срещна с външния министър на Руската православна черква, Волоколамския митрополит Антоний, по време на визитата му у нас. Защото е цар и е над суетата на днешния ден, мислейки за историята.
Сигурно би могъл на няколко езика да изясни, че благосклонностите на българите към Русия, не значат безусловно поддръжка за Путин. Както и, че България постоянно ще бъде на няколкостотин километра от Русия (през Черно море). Както и, че Русия в никакъв случай не е нападала България, а Третата българска страна дължи съществуването си на Руско-турската освободителна война.
Защото след решението на Съвета на министрите на правораздаването и на вътрешните работи от 8 декември възможностите ни за участие в Шенген спадат. Не единствено тъй като към този момент два пъти са ни отрязали. Едва ли тези, които считат, че не сме подобаващи за зоната за свободно придвижване, ще се изпълнят с възприятие за виновност поради решението си. И ще побързат да го поправят следващата година, както ни успокояват.
Европа и светът към този момент са други. Няма го оня положителен дух от 90-те години и първите десетилетия на ХХI век, който диктуваше разширението. Днес по-скоро да решат, че Шенгенската зона към този момент е добре завършена след приемането на Хърватия. Ако погледнем линията на Шенген на политическата карта на Европа, тя е съвсем права, вървейки от Хърватия на север.
И България и Румъния са доста подобаващи да бъдат „ опаковани “ дружно с страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия в друго пространство, част от Европейски Съюз, само че не напълно. Ако това наподобява на някого като измислица, има друга заплаха, напълно действителна – да ни отделят от Румъния. Както се разбра, това в този момент не стана по механически аргументи – просто е квалифицирано пакетно решение, а за отделянето би трябвало да се върви по дългата бюрократична стълбичка на Брюксел. Но румънците сигурно няма да желаят да са дружно с „ двойкаджиите “ и ще натискат в тази посока. Букурещ постоянно е имал повече другари в Европа от София.
Приемането ни в Шенген е национална цел, тъй като България не може да си разреши да бъде получлен на Европейски Съюз. А без еврото и Шенген сме тъкмо това - получлен, в който ще има доста по-малко вложения и който ще има повече отговорности, в сравнение с права.
Затова би трябвало да запретнем ръкавите.
Да оправим оградата, да оправим законите, да стегнем институциите. И да не забравяме лобирането. Лобиране, в което Симеон II би могъл доста да помогне. И освен той. Лошо ли ще бъде, в случай че се образува нещо като група за напън „ Шенген, да! “, в която да влязат всички някогашни български министър председатели и президенти? Която да работи в синхрон с външното ни министерство и държавното управление.
Националната цел изисква и национални старания. Защото, в случай че се оставим на течението, то ще ни завлече там, където го тикат архитектите на „ Европа на две скорости “, които неуморно измислят все нови и нови политически планове, с които да разделят Европа на по-бяла и по-черна. Ясно е в това разделяне къде сме.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ