Борисов и Ердоган откриват Желязната църква в Истанбул
Премиерът Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган ще открият Желязната черква "Свети Стефан " в Истанбул в неделя. Над 3000 ще са гостите на церемонията.
На 7 януари от 9,00 часа стартира тържествения молебен от обновената желязна черква "Св. Стефан ". Богослужението ще бъде отслужено от Вселенския патриарх Вартоломей в молитвеното наличие на Негово Светейшество българския патриарх Неофит. Ще участва и ръководителят на българската общественост в Истанбул Васил Лиязе.
Двама патриарси - българският Неофит и вселенският Вартоломей ще осветят реставрираната черква “Св. Стефан”. Ремонтът на храма, траял 6 години, е по план на проектант Фикрие Булунмаз. Реставрационните действия са осъществени по модерни технологии, а новите зидове в основата на църквата са направени от материали, близки до тези на истинските.
„ Свети Стефан “ е единствената православна желязна черква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 милион франка.
Основният камък е подложен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година Тъй като теренът е неустойчив архитектът предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания Рудолф Филип Ваагнер, въпреки тя да не е строила до тогава стоманени църкви. Но Ваагнер към този момент има постоянен престиж в региона на стоманените изработки – на виенското ревю през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена сред 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички детайли са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 година
В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие – първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за избработка на православен иконостас. Иконостасът е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Тържественото освещаване на новата черква „ Свети Стефан “ е осъществено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. От остарялата дървена черква е съхранен единствено напрестолният камък от олтара, като монумент, който да припомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.
На 7 януари от 9,00 часа стартира тържествения молебен от обновената желязна черква "Св. Стефан ". Богослужението ще бъде отслужено от Вселенския патриарх Вартоломей в молитвеното наличие на Негово Светейшество българския патриарх Неофит. Ще участва и ръководителят на българската общественост в Истанбул Васил Лиязе.
Двама патриарси - българският Неофит и вселенският Вартоломей ще осветят реставрираната черква “Св. Стефан”. Ремонтът на храма, траял 6 години, е по план на проектант Фикрие Булунмаз. Реставрационните действия са осъществени по модерни технологии, а новите зидове в основата на църквата са направени от материали, близки до тези на истинските.
„ Свети Стефан “ е единствената православна желязна черква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 милион франка.
Основният камък е подложен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година Тъй като теренът е неустойчив архитектът предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания Рудолф Филип Ваагнер, въпреки тя да не е строила до тогава стоманени църкви. Но Ваагнер към този момент има постоянен престиж в региона на стоманените изработки – на виенското ревю през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена сред 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички детайли са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 година
В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие – първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за избработка на православен иконостас. Иконостасът е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Тържественото освещаване на новата черква „ Свети Стефан “ е осъществено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. От остарялата дървена черква е съхранен единствено напрестолният камък от олтара, като монумент, който да припомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ