Прекрасно стечение на обстоятелствата ме отведе в Балкана, в Априлци.

Прекрасно стичане на събитията ме води в Балкана, в Априлци. Какво по-подходящо място да станеш очевидец на прехода на природата от зелената прохлада на май? И да се насладиш с вси сетива... Дворове, изпъстрени с прецъфтяващи розови шубраци, очарователно бели диви хортензии и напети мушката. Аромат на бор, подправен с мирис на пресни билки и одеве разпъпили се липови цветове. Надпяване сред щурците, птичките и бълбукащата река (Видима). И зелено - до където стига погледът.  

В непринудени диалози с локалните поданици научихме следните забавни обстоятелства за градчето:

Навремето днешният Априлци е представлявал четири обособени села, които са били обединени в един град през 1976 година по случай честването на стогодишнината от Апрлиското въстание. От там и етимологията на името – Априлци.  Днес някогашните села Зла река, Ново село, Острец и Видима са квартали на града и се разгръщат на обща дължина почти единадесет киломерта в обширна долина в подножието на Балкана.

От квартал Видима се разкрива луксозен аспект към върховете Ботев и Марагидик, на който имах опция персонално да се насладя. Още по-интересното в тази ситуация е, че поради спецификата на релефа и местоположението, връх Марагидик наподобява по-висок от връх Ботев, което в реалност не е по този начин.
В този край сливите са на респект, а локалните поданици си споделят “На здраве ” единствено с Априлска сливова ракия. Твърдят, че тя по нищо не отстъпва на прословутата Троянска сливова, която се създава единствено на броени километри от тук.    

Местността в близост, като се изключи че в действителност е впечатляващо красива, предлага много огромно многообразие – екопътеки, водопади, махали, забележителности с културна и историческа стойност, тъй че другия път ще дойдем с още по-добри фотоапарати и ще останем за по-дълго време.