Прекрасна фраза, не помня чия беше: Дървото на живота всичко

Прекрасна фраза, не помня чия беше: „ Дървото на живота всичко го боли ”. Болката е демонстрация на живота. Оттам и онази известна смешка: „ Ако се разсъните заран и нищо не ви боли, значи сте умрели ”. Спомням си и едни мъдри думи на свещеника Александър Мен: „ Докато има яд, има вяра. Равнодушието е гибел ”.

Когато мисля за любовта и нелюбовта, единственият прецизен аршин за мен е болката. Любовта е болежка, всичко останало е нелюбов, може да е пристрастеност, прелестно превозване или нещо друго. За каквато й обич да става дума – към жена, към родители, брат, другар, Бог – боли, това е наслада, можеш даже да плачеш от сладостта на болката.

Казват, че у всеки човек живеел Моцарт. Не знам. Но у всеки мъж сигурно живее Дон Жуан. Някои хора се срамят от донжуанството си, други го потискат, има и такива, които се къпят в него.

Тези думи естествено принадлежат на Дон Жуан, която цялостен живот е обожавал дамите и чак след петдесетата си година схваща, че това е вътрешно присъщо на мъжа, тъй като той се ражда ловджия.

Ето я траекторията на мъжките въжделения – стартира се с великански план, завършва се с презрян резултат. Много пъти съм размишлявал над тоя първичен развой. При дамите няма подобен идиотизъм, несъмнено мъжът в действителност е доста по-примитивно създание. Преследваш някоя, жарък от предпочитание, постигаш задачата и тъкмо три минути откакто всичко е свършено, си казваш: „ На може ли да се измисли някакво копче – просто го натискам и тя изчезва ”.

Това е чисто мъжки модел, при дамата всичко е иначе, тя не желае да се отърве от колегата, тя се отдава на възприятията, при нея това е нескончаем развой. Мъжът се сношава, след това пали цигара, чете вестник, заспива.

Интересно е за наблюдаване – седи си мъжка компания, приказки, смешки, доброволно държание. Достатъчно е да се появи единствено една жена – и всичко свършва, отива на кино, от непринуденото поведение не остава и диря. Същото е и за женската компания, само че при мъжете се демонстрира доста по-откровено. Мъжката компания по начало ми наподобява на орангутанско приятелство. Това прочее се отнася повече за общества с не доста развито схващане.

Жените непрекъснато участваха в живота ми, ръководеха и проведоха всичките ми победи. Включително над тях самите. Жената е тази, която разрешава бъде завоювана, само че поробител е мъжът.

Мъжът възприема дамата образно, дамата мъжа – прочувствено.

Жената обича с ушите си, тя може да склони. Мъжът мъчно би могъл да склони, единствено външният тип го сграбчва. Има и изключения, несъмнено, само че те не опровергават общия закон.

Какво харесват дамите у мъжете? Богатството, то дава власт. Властта, тя дава благосъстояние. Харесват мозъка. Всички споделят, че харесват верността. Надали. За дамите верността не е чак толкоз значима.

Често събитие ли е, жена да преследва мъж с желанието да се срещнат, тъй като е доста хубав? Е, може и да се случи такава жена, само че тя ще е или доста ексцентрична, или обезверена. А какъв брой пъти аз съм преследвал инцидентно видени дами, с цел да се срещна с тях!

Отношенията сред мъжа и дамата са игра, не е наложително да са обич. Някой от умните е споделил, че животът е опера, само че в живота малко повече боли. Отношенията сред двата пола са чиста опера, това е музика.

Мъжът и дамата напълно друго се отнасят към сексуалността си. За дамата тя се състои само от усещането, което прави на мъжа. За мъжа сексуалността се показва примитивно – може или не може. Природата е икономисала на дамата страха от импотентност. За нея не е належащо да потвърждава сексуалността си. А мъжът би трябвало да я потвърждава непрестанно, и то не на дамата, а на себе си.

Жената е по-разумна от мъжа, по-отговорна по природа – тя е притежател, извор на живота. Жената е естествено талантлива с непорочие. Предназначението на мъжа е за унищожи това непорочие. Той въобще по природа е унищожител.
Мъжът е унищожител, тъй като основава нови материални форми, а с цел да твориш, първо би трябвало да разрушиш. Докато дамата е създателка на живота и разрушителството не й е присъщо. Мъжът, разрушавайки, преобразува природата, с цел да построи на нейно място цивилизация. Ако дамите управляваха света, човечеството щеше още да живее в колиби. И щеше да се развъжда под палмите. Жената умее да основава единствено живот /размисли върху книгата на Камил Палия „ Сексуална маска ”/.

За мъжа не е наложително сантименталното въодушевление, с цел да се отдаде на чувствени удоволствия. За дамата сантименталната страна на любовта е доста по-важна. Мъжът може да пее и танцува в операта на живота, без да е замесен в течението му.

Не ми е известно литературно изложение на мъжкото лице сега на физическа непосредственост. Известно ми е изложение на жена, която се отдава. Защо? Може би тъй като до момента в който прави обич, дамата не вижда лицето на мъжа, очите й са затворени, а даже и да са отворени, тя не вижда. Жената не обича с очите си. Тя обича с тялото и ушите. А мъжът вижда. Той люби с очите. Той гледа лицето на дамата. За него сексът е обладаване, а в обладаването има и опустошение. Бертолучи споделя, че за него сексът е ликвидиране и по едно и също време боязън от гибелта.

От „ Долни истини - седем години по-късно ”, ИК Колибри
Снимки ~ stalkerfest.timepad.ru, pro-labs.imdb.com