Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш

Прекарваш години, пробвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, до момента в който всички останете без мирис.
Те се разбиват… удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят…

Накрая, те политат.

Нуждаят се от по-дълга шнур и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко насърчаване усещаш и горест, дружно с радостта…

Хвърчилото от ден на ден се отдалечава.

И ти знаеш, че не след дълго това прелестно творение ще среже избавителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно…

Свободно и единствено.

Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

Снимка: conwaypedia.net