За какво служи сънят
Прекарваме близо една трета от живота си, спейки. Когато спим, ние сме уязвими – и най-малко извън видяно, изцяло непродуктивни.
Над природата на съня са разсъждавали учени и поети, а знайни и незнайни проповедници и адепти на продуктивността са заклеймявали желанието за сън.
През последните 50 години продължителността на съня през работната седмица е намаляла с час и половина, от осем часа и половина до под седем часа на денонощие. 31 % от хората спят по-малко от шест часа на нощ, а 69% се оплакват от непълен сън. Днес, ние спим по-малко след като и да било. Учените сигнализират за пандемия от бодърствуване, а наклонността важи освен за съня на възрастните.
Днес, с помощта на развиването на науката и технологиите, знаем доста повече за съня и за това какъв брой комплицирани процеси прави тялото ни насън, с цел да почисти метаболитната плака, напрежението на деня и да възвърне естественото действие на системите ни. Обратно, недоспиването води до проблеми и положение, сходно на алкохолно замайване. А систематичното отнемане от сън има връзка с редица невродегенеративни болести.
Лишаването от сън не ни прави по-трудоспособни, тъкмо противоположното е. Невярна е и визията, че „ от сън спомен няма “. Оказва се, че сънят има основно значение в механизма на запомняне.
Сънят не просто подкрепя запаметяването на значими ориентири за света към нас, само че и „ разсъблича “ отрицателните страсти, които са придружавали обещано събитие и спомага „ изтриването “ на стресовите реакции.
Няма по какъв начин да излекуваме всичките си проблеми и паники с прекрасен сън, само че можем най-малко да не прибавяме нови с недоспиване.
За природата на съня, какъв брой още вида хора има, отвън „ бухалите “ и „ чучулигите “ и за особеностите на детския сън описват Никола Кереков, лекар по Имунология в Института по микробиология към Българската академия на науките и част от екипа на Рацио и младият академик Богомил Пешев, който се интересува от невро-биологичната връзка сред съня и паметта.
Над природата на съня са разсъждавали учени и поети, а знайни и незнайни проповедници и адепти на продуктивността са заклеймявали желанието за сън.
През последните 50 години продължителността на съня през работната седмица е намаляла с час и половина, от осем часа и половина до под седем часа на денонощие. 31 % от хората спят по-малко от шест часа на нощ, а 69% се оплакват от непълен сън. Днес, ние спим по-малко след като и да било. Учените сигнализират за пандемия от бодърствуване, а наклонността важи освен за съня на възрастните.
Днес, с помощта на развиването на науката и технологиите, знаем доста повече за съня и за това какъв брой комплицирани процеси прави тялото ни насън, с цел да почисти метаболитната плака, напрежението на деня и да възвърне естественото действие на системите ни. Обратно, недоспиването води до проблеми и положение, сходно на алкохолно замайване. А систематичното отнемане от сън има връзка с редица невродегенеративни болести.
Лишаването от сън не ни прави по-трудоспособни, тъкмо противоположното е. Невярна е и визията, че „ от сън спомен няма “. Оказва се, че сънят има основно значение в механизма на запомняне.
Сънят не просто подкрепя запаметяването на значими ориентири за света към нас, само че и „ разсъблича “ отрицателните страсти, които са придружавали обещано събитие и спомага „ изтриването “ на стресовите реакции.
Няма по какъв начин да излекуваме всичките си проблеми и паники с прекрасен сън, само че можем най-малко да не прибавяме нови с недоспиване.
За природата на съня, какъв брой още вида хора има, отвън „ бухалите “ и „ чучулигите “ и за особеностите на детския сън описват Никола Кереков, лекар по Имунология в Института по микробиология към Българската академия на науките и част от екипа на Рацио и младият академик Богомил Пешев, който се интересува от невро-биологичната връзка сред съня и паметта.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ