Ерозира ли властта на Путин въпреки военните успехи?
Преизбирането на Владимир Путин за президент на Руската федерация на 18 март е отвън всякакво подозрение. Истинският тест обаче ще бъде изборната интензивност. Вероятно слаба, тя ще даде индикации за възходящата неустойчивост на един властнически режим, предвижда френският стопански ежедневник Les Echos.
" Kогато аз нищо не предпочитам, аз самият все по този начин предпочитам ", споделяше Жан Пол Сартр. За милиони съветски гласоподаватели " да не се гласоподава, значи въпреки всичко да се гласоподава ". На интернационална среща в Западна Европа срещнах доста руснаци, които дискретно ми споделиха за своето желание да се въздържат от гласоподаване на президентските избори на 18 март, написа създателят на публикацията, френският политолог и геополитик Доминик Моаси. Това няма да промени значително естеството на резултата. Но, като не разреши на Алексей Навални - единственият ненапълно харизматичен съперник - да се кандидатира, съветското държавно управление не му ли направи зле премислен подарък? Навални би могъл да претендира, че въздържалите се де факто са негови гласоподаватели.
Малко повече от месец преди президентските избори в Русия въпросът за прага на изборната интензивност отразява освен паниката за резултата от урните, само че и някаква форма на екзистенциално подозрение за положението на страната и легитимността на индивида, който е отпред от 18 години. Въпреки военните триумфи на Москва в Сирия и стратегическите преимущества на Русия, не се ли виждат някои скърцания и пукнатини? Провалът на интернационалната конференция за Сирия, свикана в Сочи, е доказателството, че е мъчно да превърнеш в дипломатическо преимущество бойните си триумфи на терен.
Новият Петър Велики?
Путин ще бъде победител на идните президентски избори, само че може би по-крехък победител, в сравнение с наподобява. Някои от околните му съветници му приписват желанието да употребява четвъртия си мандат, с цел да направи дълбоки промени. В очите на историята той би могъл да блесне като заслужен правоприемник на царя-реформатор Петър Велики. " Ще видите, прошепват те в ухото на западняците, той ще назначи министър председател модернизатор, чийто приоритет ще бъде да приготви Русия за влизане в свят на пост възобновими енергийни източници. " Но даже да приемем, че в действителност има такова желание, ще бъде ли кадърен Путин да го реализира?
Образът, който ще остави в историята, евентуално е актуалният му приоритет. Но не подобен е казусът с болшинството милиардери от антуража му. Те не са подготвени да видят по какъв начин забележителните им приходи се свиват. Проблемът при една властническа власт, която ръководи чрез корупция, е да се излезе от тази система. Богатите в никакъв случай не са задоволително богати в личните си очи. Може да се смята, че Си Дзинпин в Китай има политически, стопански, даже културни карти, с каквито Путин не разполага. Той по-лесно се вписва в една имперска китайска традиция и легитимност, по този начин както не може да го направи Путин.
Русия от 2018 година припомня за края на Съюз на съветските социалистически републики
Въпреки прекомерно дълбоките разлики, Русия от 2018 година, обратно на своите стратегически упоритости и стопански недостатъци, от време на време ми припомня за края на Съюз на съветските социалистически републики. През юни 1981 година, в навечерието на избирането на Франсоа Митеран, бях в Москва на среща на иститутите по интернационалните връзки. Още с идването си бях поканен да показва " новата Франция " и нейната дипломация пред студенти от Mgimo, нещо като ENA, който образова бъдещи дипломати. Припомних пред тях какъв късмет съставлява за една демократична страна да има опцията да промени спокойно, чрез свободни избори, курса на историята си. Мълчанието, което последва думите ми, безмълвното утвърждение, което прочетох в погледа на доста студенти, живо ме трогна. На връщане във Франция означих пред един член на дипломатическия корпус на Елисейския замък, който ми беше непосредствен другар, че режим, в който елитите са спрели да имат вяра, е наказан на гибел.
Разбира се, 80-те години нямат нищо общо с края на първото десетилетие на новия век. Путин не е Горбачов. Той се построи и към момента се показва като негов безспорен конкурент. Няма хуманистка благосклонност в него, още по-малко идеологически илюзии. Нещо повече, през днешния ден съществува съветска междинна класа, която може да пътува в чужбина и един хайлайф, който със своя материализъм и консуматорски вкус, се придържа към полезностите на капитализма.
Но даже и да няма признаци за скорошно срутване на режима, той е нежен. Той се държи като хулиган, точно тъй като oсъзнава уязвимостта си. Съзнателно нападателната външна политика на Русия отразява уязвимостта на една страна, която има потребност от външни врагове и е подготвена на всичко, с цел да си ги сътвори.
Жокерът на Путин
За да реализира тази цел Путин си служи с една карта, която доста ловко употребява: величието на съветската нация. Когато постоянно от интелектуален мързел приказваме за потребността от нова политика на " въздържаност " във връзка с Москва, ние не отчитаме в задоволителна степен тази действителност. Важно е при дефинирането на нашата съветска политика да не паднем в клопката, който ни устройва Русия. Няма нищо по-опасно от комбинацията от войнствена изразителност и действително слаба политика. Или с други думи: по-мъдро е да докажеш неотстъпчивост с дейности и да си въздържан в думите, в сравнение с противоположното.
Излиза, че феномът на ерозия на властта визира в идентична степен както демокрациите, по този начин и властническите режими. Иран на аятоласите, Турция на Ердоган и Русия на Путин към този момент се сблъскват или ще се сблъскат в бъдеще с тази действителност.
" Kогато аз нищо не предпочитам, аз самият все по този начин предпочитам ", споделяше Жан Пол Сартр. За милиони съветски гласоподаватели " да не се гласоподава, значи въпреки всичко да се гласоподава ". На интернационална среща в Западна Европа срещнах доста руснаци, които дискретно ми споделиха за своето желание да се въздържат от гласоподаване на президентските избори на 18 март, написа създателят на публикацията, френският политолог и геополитик Доминик Моаси. Това няма да промени значително естеството на резултата. Но, като не разреши на Алексей Навални - единственият ненапълно харизматичен съперник - да се кандидатира, съветското държавно управление не му ли направи зле премислен подарък? Навални би могъл да претендира, че въздържалите се де факто са негови гласоподаватели.
Малко повече от месец преди президентските избори в Русия въпросът за прага на изборната интензивност отразява освен паниката за резултата от урните, само че и някаква форма на екзистенциално подозрение за положението на страната и легитимността на индивида, който е отпред от 18 години. Въпреки военните триумфи на Москва в Сирия и стратегическите преимущества на Русия, не се ли виждат някои скърцания и пукнатини? Провалът на интернационалната конференция за Сирия, свикана в Сочи, е доказателството, че е мъчно да превърнеш в дипломатическо преимущество бойните си триумфи на терен.
Новият Петър Велики?
Путин ще бъде победител на идните президентски избори, само че може би по-крехък победител, в сравнение с наподобява. Някои от околните му съветници му приписват желанието да употребява четвъртия си мандат, с цел да направи дълбоки промени. В очите на историята той би могъл да блесне като заслужен правоприемник на царя-реформатор Петър Велики. " Ще видите, прошепват те в ухото на западняците, той ще назначи министър председател модернизатор, чийто приоритет ще бъде да приготви Русия за влизане в свят на пост възобновими енергийни източници. " Но даже да приемем, че в действителност има такова желание, ще бъде ли кадърен Путин да го реализира?
Образът, който ще остави в историята, евентуално е актуалният му приоритет. Но не подобен е казусът с болшинството милиардери от антуража му. Те не са подготвени да видят по какъв начин забележителните им приходи се свиват. Проблемът при една властническа власт, която ръководи чрез корупция, е да се излезе от тази система. Богатите в никакъв случай не са задоволително богати в личните си очи. Може да се смята, че Си Дзинпин в Китай има политически, стопански, даже културни карти, с каквито Путин не разполага. Той по-лесно се вписва в една имперска китайска традиция и легитимност, по този начин както не може да го направи Путин.
Русия от 2018 година припомня за края на Съюз на съветските социалистически републики
Въпреки прекомерно дълбоките разлики, Русия от 2018 година, обратно на своите стратегически упоритости и стопански недостатъци, от време на време ми припомня за края на Съюз на съветските социалистически републики. През юни 1981 година, в навечерието на избирането на Франсоа Митеран, бях в Москва на среща на иститутите по интернационалните връзки. Още с идването си бях поканен да показва " новата Франция " и нейната дипломация пред студенти от Mgimo, нещо като ENA, който образова бъдещи дипломати. Припомних пред тях какъв късмет съставлява за една демократична страна да има опцията да промени спокойно, чрез свободни избори, курса на историята си. Мълчанието, което последва думите ми, безмълвното утвърждение, което прочетох в погледа на доста студенти, живо ме трогна. На връщане във Франция означих пред един член на дипломатическия корпус на Елисейския замък, който ми беше непосредствен другар, че режим, в който елитите са спрели да имат вяра, е наказан на гибел.
Разбира се, 80-те години нямат нищо общо с края на първото десетилетие на новия век. Путин не е Горбачов. Той се построи и към момента се показва като негов безспорен конкурент. Няма хуманистка благосклонност в него, още по-малко идеологически илюзии. Нещо повече, през днешния ден съществува съветска междинна класа, която може да пътува в чужбина и един хайлайф, който със своя материализъм и консуматорски вкус, се придържа към полезностите на капитализма.
Но даже и да няма признаци за скорошно срутване на режима, той е нежен. Той се държи като хулиган, точно тъй като oсъзнава уязвимостта си. Съзнателно нападателната външна политика на Русия отразява уязвимостта на една страна, която има потребност от външни врагове и е подготвена на всичко, с цел да си ги сътвори.
Жокерът на Путин
За да реализира тази цел Путин си служи с една карта, която доста ловко употребява: величието на съветската нация. Когато постоянно от интелектуален мързел приказваме за потребността от нова политика на " въздържаност " във връзка с Москва, ние не отчитаме в задоволителна степен тази действителност. Важно е при дефинирането на нашата съветска политика да не паднем в клопката, който ни устройва Русия. Няма нищо по-опасно от комбинацията от войнствена изразителност и действително слаба политика. Или с други думи: по-мъдро е да докажеш неотстъпчивост с дейности и да си въздържан в думите, в сравнение с противоположното.
Излиза, че феномът на ерозия на властта визира в идентична степен както демокрациите, по този начин и властническите режими. Иран на аятоласите, Турция на Ердоган и Русия на Путин към този момент се сблъскват или ще се сблъскат в бъдеще с тази действителност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ