Накъде с некомплекта на армията? Отдавна бюджетите са неблагоскло...
Прехвърляме я тази сума от година на година, от бюджет на бюджет и не можем да намерим по-добро решение. А би трябвало да се види, че тя е неприятна реклама на военната специалност.
Прословутите 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита към този момент не са решение.
Впрочем във импортираната от държавното управление в Народното събрание Програма за вложения в защитата до 2032 година има едно доста показателно самопризнание. „ Индикативната финансова макрорамка на Министерството на защитата за интервала 2023-2032г. е създадена въз основа на наличната към началото на месец ноември 2023г. информация за прогнозните макроикономически индикатори на страната, условията на „ Националния проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт на Р. България до 2024г. “ (Национален план) и потребностите на Въоръжените сили. Разчетите са направени при обща бройка на Водоснабдителна система възлизаща на 37 хиляди д. При обезпечаване на разноски за защита в сходство със заложената макрорамка на равнище 2% от Брутният вътрешен продукт на страната на практика е невероятно едновременното увеличение на числеността на персоналния състав и обезпечаване на нужните средства за рационализация и превъоръжаване. “
Нека да се върнем 10 години обратно.
Към 31 декември 2013 година окомплектоваността на Министерството на защитата, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска с военнослужещи е 89 % от щатния състав. През 2014 година тя е 90 %, от 2015 година стартира рухването на 87 %, а през 2016 година – на 80 %! Как се изяснява тази отрицателна наклонност в годишните отчети за положението на защитата и въоръжените сили? С ниските размери на главните месечни хонорари вършат военната специалност не конкурентноспособна на пазара на труда. С честите промени в нормативната уредба през последните години на изискванията за пенсиониране и освобождение от военна работа. Със усложнения при оповестяване на състезания за приемане на военна работа, заради понижения финансов запас за личен състав (отпусканите бюджетни средства не са за щатен състав). С все по-трудното задържане на работа военнослужещите, които имат подготовка, с която могат да се осъществят на трудовия пазар отвън системата за защита, при неведнъж по положително възнаграждение. Ефектът от напускането им има дестабилизиращо влияние върху структурите. Това въздейства и демотивиращо върху оставащите на работа заради тяхното пренатоварване, защото те поемат и отговорностите на напусналите.
Това е до 2016 година А по-късно?
През 2017 и 2018 година окомплектоваността с персонален състав се задържа на 80 %, през 2019 година пада на 79, 27 %, през 2020 и 2021 година скача на 80, 2 и 82 %. През това време има 10-процентно нарастване на заплатите, което не дава сериозен резултат. През предходната година некомплектът е 19,7%. Недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски претенденти - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/ матроси - 24,2%. Завишено равнище на некомплект се следи при офицерите и офицерските претенденти, до момента в който при войнишките и сержантските длъжности се регистрира лек спад. Прогнозата за офицери е много неподходяща, като се има поради огромният проблем с набирането на претенденти за курсанти.
Малко срамежливо при едно от разискванията на бюджета в Комисията по защита бе казано, че за нарастване на заплатите на военнослужещи и цивилни чиновници са планувани 180 млн. лева, т.е. към 10 %. Те, обаче, са изписани под наименованието „ други политики “, което поражда въпроси. По думите на министъра на защитата Тодор Тагарев в провеждащия се Стратегически обзор на отбранителната политика се търси сложно решение на мъчителния въпрос с ненамирането на нужните по брой и качество военнослужещи.
Спирдон Спирдонов,
Прословутите 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита към този момент не са решение.
Впрочем във импортираната от държавното управление в Народното събрание Програма за вложения в защитата до 2032 година има едно доста показателно самопризнание. „ Индикативната финансова макрорамка на Министерството на защитата за интервала 2023-2032г. е създадена въз основа на наличната към началото на месец ноември 2023г. информация за прогнозните макроикономически индикатори на страната, условията на „ Националния проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт на Р. България до 2024г. “ (Национален план) и потребностите на Въоръжените сили. Разчетите са направени при обща бройка на Водоснабдителна система възлизаща на 37 хиляди д. При обезпечаване на разноски за защита в сходство със заложената макрорамка на равнище 2% от Брутният вътрешен продукт на страната на практика е невероятно едновременното увеличение на числеността на персоналния състав и обезпечаване на нужните средства за рационализация и превъоръжаване. “
Нека да се върнем 10 години обратно.
Към 31 декември 2013 година окомплектоваността на Министерството на защитата, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска с военнослужещи е 89 % от щатния състав. През 2014 година тя е 90 %, от 2015 година стартира рухването на 87 %, а през 2016 година – на 80 %! Как се изяснява тази отрицателна наклонност в годишните отчети за положението на защитата и въоръжените сили? С ниските размери на главните месечни хонорари вършат военната специалност не конкурентноспособна на пазара на труда. С честите промени в нормативната уредба през последните години на изискванията за пенсиониране и освобождение от военна работа. Със усложнения при оповестяване на състезания за приемане на военна работа, заради понижения финансов запас за личен състав (отпусканите бюджетни средства не са за щатен състав). С все по-трудното задържане на работа военнослужещите, които имат подготовка, с която могат да се осъществят на трудовия пазар отвън системата за защита, при неведнъж по положително възнаграждение. Ефектът от напускането им има дестабилизиращо влияние върху структурите. Това въздейства и демотивиращо върху оставащите на работа заради тяхното пренатоварване, защото те поемат и отговорностите на напусналите.
Това е до 2016 година А по-късно?
През 2017 и 2018 година окомплектоваността с персонален състав се задържа на 80 %, през 2019 година пада на 79, 27 %, през 2020 и 2021 година скача на 80, 2 и 82 %. През това време има 10-процентно нарастване на заплатите, което не дава сериозен резултат. През предходната година некомплектът е 19,7%. Недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски претенденти - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/ матроси - 24,2%. Завишено равнище на некомплект се следи при офицерите и офицерските претенденти, до момента в който при войнишките и сержантските длъжности се регистрира лек спад. Прогнозата за офицери е много неподходяща, като се има поради огромният проблем с набирането на претенденти за курсанти.
Малко срамежливо при едно от разискванията на бюджета в Комисията по защита бе казано, че за нарастване на заплатите на военнослужещи и цивилни чиновници са планувани 180 млн. лева, т.е. към 10 %. Те, обаче, са изписани под наименованието „ други политики “, което поражда въпроси. По думите на министъра на защитата Тодор Тагарев в провеждащия се Стратегически обзор на отбранителната политика се търси сложно решение на мъчителния въпрос с ненамирането на нужните по брой и качество военнослужещи.
Спирдон Спирдонов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ