Доцент Георги Георгиев от БАН не вярва, че ще допуснем РС Македония безусловно в ЕС
Преговорите с районен съд Македония отсега нататък няма да се обвързват със периоди, а с съответни резултати. Това стана ясно след извършения през вчерашния ден Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС). Президентът на България Румен Радев беше безапелационен, че правата на македонските българи не могат да бъдат предмет на договаряния.
Тяхната отбрана е категорично посочена в Декларацията на Народното събрание от 2019 година и са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие в Европейския съюз.
Позицията на президента Радев и България е, че процеса на интеграция на районен съд Македония е в застой, тъй като след подписването на контракта от 2017 година, страната-кандидат не направи нужното за осъществяването на Договора за добросъседство. Освен това, от македонска страна не се дават и гаранции за осъществяване на поетите задължения.
Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са и български жители – а с това и жители на Европейски Съюз, напоследък ескалира в открити обществени офанзиви против жители, заявили българския си генезис, беше маркирано още в изказването на българския президент.
Македонският президент се среща с незаконни организации на македонци в България
Македонският президент Стево Пендаровски ще одобри представителите на двете нерегистрирани в България организации - ОМО Илинден Пирин...
Прочети повече
Отношенията сред двете страни остават в застой. Все отново от Actualno.com потърсихме за коментар по тематиката няколко специалисти, които да изкажат мненията си по проблема. Първият от тях е Георги Георгиев - доцент в Института за исторически проучвания при Българската академия на науките.
Г-н Георгиев, по какъв начин оценявате вчерашният Консултативен съвет по национална сигурност по тематиката Северна Македония? Какво смятате за изказаната позиция на президента Радев след него?
Както и българското общество в целокупност, правя оценка несъмнено позитивно резултатите от извършения през вчерашния ден Консултативен съвет по национална сигурност. Стана ясно, че българската страна в лицето на нейните институции препотвърждава и още един път консолидира позицията си във връзка с Република Северна Македония и по-специално – по въпроса за напредъка на нашата роднинска страна към участие в огромното европейско семейство. Тази позиция продължава да стъпва върху Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония, върху Рамковата позиция на Министерския съвет и Декларацията на 44 Народно заседание от 2019. С други думи, българските позиция, от която интегрална част в този момент е и изискването за пълноправие и регистриране на македонските българи в Устава, т.е. Конституцията, на Република Северна Македония като държавотворен народ, остава единна, неизменима и непоколебима до тогава, докато нашата страна не реши, че осъществяването на Договора дава действителни положителни резултати. Много значимо е уточнението, че точно от резултатите, а не от предпоставени лековато периоди, зависи смяната на кардиналната българска позиция. Така (засега) се поставя завършек на спекулациите и опасенията, че при избрани условия страната ни ще бъде принудена да отмести, разводни и отстъпи от отбраната на българския народен интерес, прехвърляйки акцента върху икономизирането на връзките за сметка на общата история, паметта, правата на македонските българи. Икономическото съдействие, несъмнено, е значимо, то – в случай че се случи в действителност, – ще способства за активизирането на връзките ни с Република Северна Македония, само че фундаменталният проблем е другаде: езикът на омразата, непрекъснатият антибългаризъм като пример за държание, бруталните фалшификации на ликове, събития, процеси от историческото ни минало, маргинализация и стигматизация на македонските българи, на българския народ, на българското във всички сфери на живота в Република Северна Македония, искания за несъществуващо македонско малцинство на територията на Република България и прочие и прочие Този проблем, или по-точно проблеми, могат да се решат само посредством добросъвестно съблюдаване и осъществяване на Договора от 2017 година Това, което ми се губи, са гаранциите, че Договорът ще бъде изпълняван – къде да се търсят, какви да бъдат, кой ще ги даде и други сходни.
Стана ясно, че македонският президент Стево Пендаровски ще одобри представителите на двете нерегистрирани в България организации - ОМО Илинден Пирин и ОМО Илинден. Срещата е обявена по искане на двете организации. Какво очаквате от нея и провокация ли е това?
Вече говорихме по въпроса. Това е то – казаното нагоре.
Вижте цялостния текст на изказването на президента Румен Радев след КСНС за Северна Македония
Правата на македонските българи са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие в Европейския съюз, не могат да бъдат предмет...
Прочети повече
Очаквате ли смяна в българската позиция по македонския въпрос?
Не, най-малко не скоро. Но да допуснем въпреки всичко, че предстоящите действителни резултати дойдат в миналото, уповавам се, по-скоро. Тогава и българската позиция синхронно ще би трябвало да еволюира. Ще забележим. Да се съсредоточим първо върху сегашното.
Как протича общуването с македонските ви сътрудници?
В персонален професионален проект – по никакъв начин. Повече поддържам връзка с сътрудници от македонските албанци. Иначе на академично ниво, въпреки и рядко, са предприемани разнообразни начинания, в случай че не за решение на фрапантните проблеми и разминавания в историографиите ни, то най-малко за колегиален разговор. Не виждам особена изгода до момента от тези начинания. Просто моделите тук и там са освен разнообразни, те са фундаментално опълчени. В Скопие македонското наложително е антитеза, отричане, опълчване на българското, подобен е моделът им. За да работи този модел-машина, той би трябвало да бъде захранван непрестанно с антибългаризъм. То такава е и същността на страната при Вардар – тя е конструирана по този начин, че в нея просто да няма македонски българи, да бъде противопоставяна на България в полза на Белград.
Интервю на Тодор Беленски
Още от ИНТЕРВЮ:
Тяхната отбрана е категорично посочена в Декларацията на Народното събрание от 2019 година и са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие в Европейския съюз.
Позицията на президента Радев и България е, че процеса на интеграция на районен съд Македония е в застой, тъй като след подписването на контракта от 2017 година, страната-кандидат не направи нужното за осъществяването на Договора за добросъседство. Освен това, от македонска страна не се дават и гаранции за осъществяване на поетите задължения.
Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са и български жители – а с това и жители на Европейски Съюз, напоследък ескалира в открити обществени офанзиви против жители, заявили българския си генезис, беше маркирано още в изказването на българския президент.
Македонският президент се среща с незаконни организации на македонци в България
Македонският президент Стево Пендаровски ще одобри представителите на двете нерегистрирани в България организации - ОМО Илинден Пирин...
Прочети повече
Отношенията сред двете страни остават в застой. Все отново от Actualno.com потърсихме за коментар по тематиката няколко специалисти, които да изкажат мненията си по проблема. Първият от тях е Георги Георгиев - доцент в Института за исторически проучвания при Българската академия на науките.
Г-н Георгиев, по какъв начин оценявате вчерашният Консултативен съвет по национална сигурност по тематиката Северна Македония? Какво смятате за изказаната позиция на президента Радев след него?
Както и българското общество в целокупност, правя оценка несъмнено позитивно резултатите от извършения през вчерашния ден Консултативен съвет по национална сигурност. Стана ясно, че българската страна в лицето на нейните институции препотвърждава и още един път консолидира позицията си във връзка с Република Северна Македония и по-специално – по въпроса за напредъка на нашата роднинска страна към участие в огромното европейско семейство. Тази позиция продължава да стъпва върху Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония, върху Рамковата позиция на Министерския съвет и Декларацията на 44 Народно заседание от 2019. С други думи, българските позиция, от която интегрална част в този момент е и изискването за пълноправие и регистриране на македонските българи в Устава, т.е. Конституцията, на Република Северна Македония като държавотворен народ, остава единна, неизменима и непоколебима до тогава, докато нашата страна не реши, че осъществяването на Договора дава действителни положителни резултати. Много значимо е уточнението, че точно от резултатите, а не от предпоставени лековато периоди, зависи смяната на кардиналната българска позиция. Така (засега) се поставя завършек на спекулациите и опасенията, че при избрани условия страната ни ще бъде принудена да отмести, разводни и отстъпи от отбраната на българския народен интерес, прехвърляйки акцента върху икономизирането на връзките за сметка на общата история, паметта, правата на македонските българи. Икономическото съдействие, несъмнено, е значимо, то – в случай че се случи в действителност, – ще способства за активизирането на връзките ни с Република Северна Македония, само че фундаменталният проблем е другаде: езикът на омразата, непрекъснатият антибългаризъм като пример за държание, бруталните фалшификации на ликове, събития, процеси от историческото ни минало, маргинализация и стигматизация на македонските българи, на българския народ, на българското във всички сфери на живота в Република Северна Македония, искания за несъществуващо македонско малцинство на територията на Република България и прочие и прочие Този проблем, или по-точно проблеми, могат да се решат само посредством добросъвестно съблюдаване и осъществяване на Договора от 2017 година Това, което ми се губи, са гаранциите, че Договорът ще бъде изпълняван – къде да се търсят, какви да бъдат, кой ще ги даде и други сходни.
Стана ясно, че македонският президент Стево Пендаровски ще одобри представителите на двете нерегистрирани в България организации - ОМО Илинден Пирин и ОМО Илинден. Срещата е обявена по искане на двете организации. Какво очаквате от нея и провокация ли е това?
Вече говорихме по въпроса. Това е то – казаното нагоре.
Вижте цялостния текст на изказването на президента Румен Радев след КСНС за Северна Македония
Правата на македонските българи са основен детайл от Копенхагенските критерии за участие в Европейския съюз, не могат да бъдат предмет...
Прочети повече
Очаквате ли смяна в българската позиция по македонския въпрос?
Не, най-малко не скоро. Но да допуснем въпреки всичко, че предстоящите действителни резултати дойдат в миналото, уповавам се, по-скоро. Тогава и българската позиция синхронно ще би трябвало да еволюира. Ще забележим. Да се съсредоточим първо върху сегашното.
Как протича общуването с македонските ви сътрудници?
В персонален професионален проект – по никакъв начин. Повече поддържам връзка с сътрудници от македонските албанци. Иначе на академично ниво, въпреки и рядко, са предприемани разнообразни начинания, в случай че не за решение на фрапантните проблеми и разминавания в историографиите ни, то най-малко за колегиален разговор. Не виждам особена изгода до момента от тези начинания. Просто моделите тук и там са освен разнообразни, те са фундаментално опълчени. В Скопие македонското наложително е антитеза, отричане, опълчване на българското, подобен е моделът им. За да работи този модел-машина, той би трябвало да бъде захранван непрестанно с антибългаризъм. То такава е и същността на страната при Вардар – тя е конструирана по този начин, че в нея просто да няма македонски българи, да бъде противопоставяна на България в полза на Белград.
Интервю на Тодор Беленски
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ