За Мария Бойкикева
Предупреждавам – този текст въобще не е отбрана на политически водач (Христо Иванов), за каквато той нито ме е молил, нито, уверен съм, би я изискал от някого. Той е възрастен човек и в случай че изобщо откри за нужно, би се защитил самичък.
Текстът е моя персонална реакция на една политическа и морална погнуса, която провокира у мен мемоари от преди повече от 30 години. Защото познавам от това – толкоз друго от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически водач, която, съгласно разпространяващите гнусотата, била “голяма комунистка “, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ дружно с цялата му партия са “същинските наследници на БКП”, “обслужващите Радев”, “разтленният международен ляволиберализъм”, та даже и “настъпващият розов фашизъм”.
Достатъчно възрастен съм, с цел да помня (и с цел да напомня на по-младите), че не някой различен, а точно дейците на тоталитарния комунистически режим прецизно (и задължително) обвързваха виталното занятие на всяка персона в страната с нейния фамилен и фамилен генезис. Това да вземем за пример в какъв жанр войски ще попадне в казармата всяко момче, ще одобряват ли в университета всеки младеж, зависеше абсолютно от това има ли той “роднини и близки, наранени от мероприятията на националната власт след 1944 г.”. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътешестване в чужбина всички ние наложително трябваше да отговаряме документално на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за “неверни данни “ в този смисъл ще носим “наказателна отговорност съгласно законите на националната република “. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, само че на репресирано от комунистите семейство (казвам го, с цел да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, “обслужвам комунистите”) неведнъж съм попадал под риска да понеса въпросната “наказателна отговорност”, лъжейки, че нямам такива “роднини и близки”. Защото в случай че бих признал, че примерно дядо ми е бил “фашист” (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, несъмнено, бяха “фашисти”), аз със самото това също ставах най-малкото евентуален “фашист”, а такива не трябваше да се позволяват на множеството места в “най-прогресивната ни държава”. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в общественото пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил лично “Бойкикев”, а “знаете ли, Бойкикева била… татко ѝ бил… дядо ѝ бил… “ и така нататък
В началото, сред априлските и юлските избори тази година, въпросното “осведомяване” направиха пропутинските фашизоиди от “Възраждане”, които дори ни “скандализираха” с документален запис по какъв начин въпросната “голяма комунистка” Бойкикева, някъде тогава към 10.11.1989 година обществено защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата публика – явно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо несъгласие: по какъв начин по този начин “комунистката” ще пази – през 1989 година Ахмед Доган, откакто по това време комунистите организираха така наречен “възродителен процес” и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.
След фашизоидите от “Възраждане” в най-последните дни гнусотата, за която приказвам, взеха “на въоръжение” надълбоко оскърбените от съпредседателя на Демократична България политически дилетанти от Има Такъв Народ на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си разнообразни “заслужили антикомунисти-консерватори”. Доколкото чух, употребявал я даже народен представител от Движение за права и свободи. С две думи, разкриха, че Христо Иванов “произхождал от неблагонадеждно семейство”, единствено че не от преди 1944 година, а от преди 1989 г.
Текстът е моя персонална реакция на една политическа и морална погнуса, която провокира у мен мемоари от преди повече от 30 години. Защото познавам от това – толкоз друго от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически водач, която, съгласно разпространяващите гнусотата, била “голяма комунистка “, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ дружно с цялата му партия са “същинските наследници на БКП”, “обслужващите Радев”, “разтленният международен ляволиберализъм”, та даже и “настъпващият розов фашизъм”.
Достатъчно възрастен съм, с цел да помня (и с цел да напомня на по-младите), че не някой различен, а точно дейците на тоталитарния комунистически режим прецизно (и задължително) обвързваха виталното занятие на всяка персона в страната с нейния фамилен и фамилен генезис. Това да вземем за пример в какъв жанр войски ще попадне в казармата всяко момче, ще одобряват ли в университета всеки младеж, зависеше абсолютно от това има ли той “роднини и близки, наранени от мероприятията на националната власт след 1944 г.”. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътешестване в чужбина всички ние наложително трябваше да отговаряме документално на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за “неверни данни “ в този смисъл ще носим “наказателна отговорност съгласно законите на националната република “. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, само че на репресирано от комунистите семейство (казвам го, с цел да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, “обслужвам комунистите”) неведнъж съм попадал под риска да понеса въпросната “наказателна отговорност”, лъжейки, че нямам такива “роднини и близки”. Защото в случай че бих признал, че примерно дядо ми е бил “фашист” (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, несъмнено, бяха “фашисти”), аз със самото това също ставах най-малкото евентуален “фашист”, а такива не трябваше да се позволяват на множеството места в “най-прогресивната ни държава”. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в общественото пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил лично “Бойкикев”, а “знаете ли, Бойкикева била… татко ѝ бил… дядо ѝ бил… “ и така нататък
В началото, сред априлските и юлските избори тази година, въпросното “осведомяване” направиха пропутинските фашизоиди от “Възраждане”, които дори ни “скандализираха” с документален запис по какъв начин въпросната “голяма комунистка” Бойкикева, някъде тогава към 10.11.1989 година обществено защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата публика – явно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо несъгласие: по какъв начин по този начин “комунистката” ще пази – през 1989 година Ахмед Доган, откакто по това време комунистите организираха така наречен “възродителен процес” и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.
След фашизоидите от “Възраждане” в най-последните дни гнусотата, за която приказвам, взеха “на въоръжение” надълбоко оскърбените от съпредседателя на Демократична България политически дилетанти от Има Такъв Народ на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си разнообразни “заслужили антикомунисти-консерватори”. Доколкото чух, употребявал я даже народен представител от Движение за права и свободи. С две думи, разкриха, че Христо Иванов “произхождал от неблагонадеждно семейство”, единствено че не от преди 1944 година, а от преди 1989 г.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ