Голяма Задушница е в събота – ето как да разберем, че душата на починалия е дошла да ни навести:
Предстои първата Голяма задушница за 2022 година – съгласно църковния календар тя се пада на 26 февруари, събота, ден преди Месни заговезни. Месни заговезни е значим празник с преносима дата, който се чества постоянно в неделя, осем седмици преди Великден.
На този ден за финален път преди началото на Великия пост е разрешено да се яде месо.Задушница е ден, в който отдаваме респект на мъртвите. Това е антична традиция, която се съблюдава до през днешния ден. В църквите се организират специфични панахиди, с което се почитат починалите ни близки.
Какво се раздава на Задушница
Задушниците постоянно са в събота, тъй като в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на починалите.
По време на всяка Задушница се поставят общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се слагат на земята, за душите на мъртвите. Това е съпроводено с думите, които се споделят и при раздаването на подавките – „ Бог да елементарни “.
Вярва се, че в случай че по време на хранене на общата софра към хората се появи пеперуда или мушичка, това значи, че душата на мъртвия се е върнала за малко, с цел да навести околните си. Поради тази причина на много места е признато на масата да се оставя празно място, с цел да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.
На Задушница не би трябвало да се оставя храна на гроба на умрелия, а да се раздава за Бог да елементарни
С цялата храна се отива на гроба и се прелива на него с виното и водата. Може и да се извика духовник на гроба, с цел да прочете къса молитва на душите на нашите близки, които към този момент ще кажем и за всички наши умряли. Би трябвало и да се върви на гроба, с цел да се поддържа чист, да се палят свещи и да се носят цветя. Има една порочна традиция в нашия народ. Почти на всички места се оставя храна на гроба, което по никакъв начин не е вярно и не е признато от църквата. Храната е за тялото, което се нуждае от нея. Полза от храната има единствено тялото и ние би трябвало да я раздаваме, а не да я оставяме на гробищата.
Три са аргументите, поради които не би трябвало да се оставя храна на гробищата – с цел да не скверним гроба с храната, с цел да не се разнася от животните и третата – имаме вяра, че тази земя, където лежат нашите близки ще възкръсне при Второто пришествие тялото на умрелият. Няма да е прелестно на индивида да му сложиш на гърди храната и да се храниш от горната страна.
