Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС, пред „Труд“: За първи път дългът ще намалее с 600 млн. лв.
Предстои бюджетната седмица на Народното събрание. Обичайно приемането на главния финансов закон на страната е обвързвано със среднощни съвещания, разногласия с опозицията и политически заявления. Мнозинството е призвано да брани параметрите, заложени от държавното управление. Дали ще е по този начин и този път, какви взаимни отстъпки са склонни да създадат депутатите от ГЕРБ и ще се промени ли нещо в проектобюджета за идната година? Отговори на тези въпроси поискахме от шефа на бюджетната комисия в Народно събрание Менда Стоянова .
– Г-жо Стоянова, по какъв начин ще отговорите на рецензиите на опозицията, че в Бюджет 2018 липсват политики, а самият проектобюджет не е нищо друго с изключение на един счетоводен документ?
– Прави са, като настояват че проектобюджетът е вид счетоводен документ – в него има доходи, разноски, баланс и не може своеволно да се трансформира в едната или в другата част. Колкото до неналичието на политики, това е мантра, която се повтаря всяка година от опозицията, когато внесем бюджета. Категорично не съм съгласна с сходно изказване. Политиките са ясно обрисувани в приходната и в разходната част на бюджета.
– Бихте ли посочили съответните политики, заложени в Бюджет 2018?
– Първата и най-важна политика са ограниченията, свързани с финансовото и икономическото развиване на страната, ограниченията които подкрепят бизнеса да открива нови производства, нови работни места, да покачва заплатите. Тези ограничения са знак, че финансовата дисциплинираност в страната е добра, постоянна е и фискалната политика в страната. Има гладко и стабилно понижаване на недостига, с цел да стигне през 2020 година баланс нула и това е най-важното. В резултат на ограниченията за понижаване на недостига, се възнамерява по-малко дълг. През 2018 година той номинално ще намалее с 600 млн. лева Поехме ангажимент да запазим на ниско равнище налозите. Това е политика, която подтиква вложенията, подтиква хората да работят, получавайки по-високи приходи. Не бива да забравяме и ниското равнище на изземване на данъчни и осигурителни приходи. През 2018 година то ще е 36-37% от Брутният вътрешен продукт.
– Българска социалистическа партия споделят, че този % е прекомерно невисок.
– Процентът е подобен, с помощта на ниските налози. Не считам, че би трябвало да се покачва за сметка на повишение на налозите, каквито оферти има от разнообразни страни. Смятаме, че не трябва да изземваме от хората средствата, които те преценят по какъв метод би трябвало да изхарчат или да влагат. Не е редно, изземвайки ги, да се оставят в ръцете на служители, които да преценят какво да бъде финансирано в по-голяма или в по-малка степен.
– Какво по-различно от предходния бюджет е заложено в приходната част на този за идната година?
– Гарантирани са спомагателни доходи за бюджета най-много от сивия бранш. Това ще обезпечи на предприятията и на бизнеса, които са на ярко, лоялна конкуренция, или най-малко понижаване на нелоялната конкуренция.
– Кажете какви са прогнозите за нарастване на приходите от сивия бранш.
– Цялото нарастване на приходите включва два детайла. Единият е от растежа на Брутният вътрешен продукт, който се чака да е 3,9 – 4 %, а другият е от изсветляването на сивия бранш. Отиваме на разноските, където всекидневно политиките на държавното управление са по-видими. Изпълняваме политиките с които дойдохме на власт. Те са залегнали в нашата предизборна стратегия, а по-късно и в управническата ни стратегия. Имаме три предпочитани политики – обучение, опазване на здравето и сигурност. Освен тях предпочитана е и политиката по общественото подкрепяне. Ако погледнете бюджета, ще се убедите, че най-вече средства от нарастването на разходната част на бюджета, а то е 2,5 милиарда лева по отношение на бюджета за 2017 година, са ориентирани точно в тези сфери.
– Опозицията споделя, че наливате в нереформирани сфери, в каци без дъно.
– Напротив. За първи път през другите закони, осигуряващи тези политики, се вършат действителни промени за действителни промени. Държавата поставя старания за приобщаващо обучение, за повишение на качеството на образованието посредством млади и новаторски хора. Целта е от учебно заведение да излизат функционално грамотни хора. Да не приказваме за бранш сигурност и за обществения.
– Новият здравен министър Кирил Ананиев даде обещание на патриотите още 27 млн. лева за здраве за сметка на запаса на НЗОК. Ще гласувате ли сходно предложение?
– Бюджетът на НЗОК е избран и той е с 407 млн. лева повече в сравнение с беше през 2017 година Мисля, че това е доста сериозен растеж. Независимо от този сериозен растеж, от всички направления, от всички типове действия, които се финансират от него се чуха вопли, че картината още веднъж ще е апокалиптична. При последните договаряния е поискано нарастване на парите за дентална медицина, за доболнична помощ и за профилактика. Смятам, че това е вярна политика, тъй като до момента в който продължаваме да наливаме в медикаменти и в лечебни заведения, от ден на ден хора, вместо да получат квалифицирана помощ на равнище доболнична помощ, влизат в лечебните заведения и поемат по клиничните пътеки. Дебатът за спомагателните 27 млн. лева следва, само че в случай че това не нарушава салдото и се приказва единствено за вътрешно преразпределение на средства на НЗОК, несъмнено предлагането ще получи поддръжка.
– Защо още веднъж се постанова да теглим заем?
– В закона има планувани цифри за в допълнение стихотворец дълг. Когато се приказва по тази тематика, би трябвало да се гледа номиналното повишаване на дълга. То е минус 600 млн. лева, т.е. ще има 600 млн. лева понижение на дълга. Така че рецензии от рода на „ планирате спомагателен дълг “, са неоснователни. Не можем обаче всичко, което е с падеж тази година, да го финансираме внезапно. Няма по какъв начин да се случи. Всеки, който е теглил заеми, знае, че има падежи на тези заеми и в случай че те са в избран миг, се постанова част от тях да бъдат рефинансирани. Такъв е казусът. Но най-важното е, че за първи път ще има номинално понижение на дълга със 600 млн. лева, което по никакъв начин не е малко.
– Има ли към този момент изясненост с какъв брой ще се усили вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, след излизането на Англия?
– На този стадий няма аргументи да се усилва вноската ни, тъй като тя се дефинира на база на индикатори на самата страна членка, свързани с Брутният вътрешен продукт, с приходите от Данък добавена стойност и акцизи и така нататък По-скоро се чака редуциране на разноските в европейския бюджет, само че там договарянията не престават и ми се коства, че не е наша работа да ги разясняваме.
– Какви промени в Бюджет 2018 можем да чакаме?
– От ГЕРБ сме внесли няколко промени, които по-скоро са фина конфигурация. Съгласно Конституцията бюджетът се изготвя само и единствено от държавното управление, тъй като то е отговорно за неговото осъществяване и в приходната, и в разходната част. Народно събрание би могло сред първо и второ четене да прави разнообразни корекции без да пипа фундаментални неща. След като прегледах предложенията, направени сред първо и второ четене, видях, че Българска социалистическа партия са внесли извънредно доста оферти. Предлагат даже да се усили дефицитът на страната с 800 млн. лева, което е жестоко нарушаване даже и на Конституцията, тъй като това не може да бъде в пълномощията на Народното събрание. Голямата част от предложенията на Българска социалистическа партия не могат да бъдат подкрепени от нас и от Патриотите.
– Вдигането на минималната заплата на 510 лева не беше посрещнато от общините с екстаз. Реакцията им бе, че ще би трябвало да вдигнат възнагражденията на всички чиновници, а пари няма. Как ще се преодолее този проблем?
– Този проблем не е единствено за общините, а за всички държавни ведомства, при които с нарастването на минималната работна заплата ще се понижи ножицата. Винаги съм казвала и ще не преставам да дублирам, че пътят е един – на оптимизация на дейностите, които правят. Пътят е увеличение на електронните услуги, понижаване на административните тежести за бизнеса и усъвършенстване на личния състав. През годините непрестанно се говореше за редуциране на бюджетните чиновници и всякога се отчиташе или минимално понижение, или минимално нарастване. По принцип администрацията – локална или държавна, е склонна да се възпроизвежда, разширено освен това. Ако ръководителите на общини, на ведомства и министерства желаят фактически да дадат действително нарастване на заплатите на своите хора, би трябвало внезапно да усъвършенстват активността си. Говорим за електронни услуги, за електронно ръководство и фактът, че не може да се вкара толкоз години, значи, че има опозиция, която е доста сериозна. Съпротивата идва от същите тези служители, които се опасяват, че въвеждайки електронното ръководство, ще изгубят работните си места, ще изгубят властта си над бизнеса и хората, която упражняват посредством административните услуги.
– Не беше ли по-редно да се създадат минимални работни заплати по сектори, за какво приехте да има такава уравниловка?
– Минималните осигурителни прагове, респективно минималните заплати по сектори, биха били по-справедливото решение, само че това има и плюсове и минуси. Но когато приказваме за минимална работна заплата като единствения инструмент на държавното управление да влияе върху приходите отвън бюджетния бранш, е точно посредством натиска на минималната работна заплата. И тогава, тези производства, които са неефективни, които не могат да генерират доходи, позволяващи да се усилят заплатите на служащите, ще си отидат. Мисля, че рано или късно би трябвало да се разделим с тях. Ако желаеме да догонваме Европа, в случай че желаеме нашите деца да се осъществят в България, без значение от това къде получават образованието си, би трябвало да имаме в действителност политика по приходите. Трябва да има повишение на приходите, а то минава през преструктуриране на стопанската система, през насочването на стопанската система към новаторски сектори, към сектори, които носят висока добавена стойност, които са с висока пазарна цена. Докато продължаваме с ишлеметата, няма да имаме естествени приходи.
– Не се ли опасявате, че мнозина от служащите, които работят на минимална работна заплата, още веднъж ще минат в сивия бранш, или ще бъдат обезпечавани на четири часа? Сигурно чухте, че бизнесът не е благополучен от повдигането на минималната заплата на 510 лева
– Тук към този момент е мястото на контрола. А той е много засилен. Администрацията на Национална агенция за приходите години наред вкарва електронни услуги и електронно ръководство. В системата на организацията има ужасно доста данни, които могат да се засичат. Освен това, още по време на предишния парламент ние им дадохме доста съществени пълномощия, в това число и криминализиране на неплащането на осигуровки. Бизнесът би трябвало да бъде принуден да съблюдава закона. Искам да моля и към хората, които биха приели да минат в сивия бранш. Това е в техен ущърб, тъй като това значи без здравно обезпечаване, значи понижена пенсия по-късно, значи без обществена сигурност. В днешното време на напредък, когато безработицата е на равнище под 6 % и единствено оня, който не е изискал той не работи, не би трябвало хората да одобряват работа в сивия бранш. Редно е да потърсят благоприятни условия да работят в различен бранш, който може би изисква други знания, друга специализация, само че програмата „ Управление на човешките запаси “ предлага извънредно доста образования. Самите работодатели, търсейки служащи, също оферират образования и наемат хора, които нямат нужната подготовка, само че са подготвени да минат през образование.
Нашият посетител
Менда Стоянова е родена през 1956 година Завършила е УНСС. Работила е в областта на данъчната и осигурителната активност.
Един от учредителите на ГЕРБ в Пловдив.
Избирана е за народен представител в 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно заседание. Председател е на парламентарната Комисия по финанси и бюджет.
– Г-жо Стоянова, по какъв начин ще отговорите на рецензиите на опозицията, че в Бюджет 2018 липсват политики, а самият проектобюджет не е нищо друго с изключение на един счетоводен документ?
– Прави са, като настояват че проектобюджетът е вид счетоводен документ – в него има доходи, разноски, баланс и не може своеволно да се трансформира в едната или в другата част. Колкото до неналичието на политики, това е мантра, която се повтаря всяка година от опозицията, когато внесем бюджета. Категорично не съм съгласна с сходно изказване. Политиките са ясно обрисувани в приходната и в разходната част на бюджета.
– Бихте ли посочили съответните политики, заложени в Бюджет 2018?
– Първата и най-важна политика са ограниченията, свързани с финансовото и икономическото развиване на страната, ограниченията които подкрепят бизнеса да открива нови производства, нови работни места, да покачва заплатите. Тези ограничения са знак, че финансовата дисциплинираност в страната е добра, постоянна е и фискалната политика в страната. Има гладко и стабилно понижаване на недостига, с цел да стигне през 2020 година баланс нула и това е най-важното. В резултат на ограниченията за понижаване на недостига, се възнамерява по-малко дълг. През 2018 година той номинално ще намалее с 600 млн. лева Поехме ангажимент да запазим на ниско равнище налозите. Това е политика, която подтиква вложенията, подтиква хората да работят, получавайки по-високи приходи. Не бива да забравяме и ниското равнище на изземване на данъчни и осигурителни приходи. През 2018 година то ще е 36-37% от Брутният вътрешен продукт.
– Българска социалистическа партия споделят, че този % е прекомерно невисок.
– Процентът е подобен, с помощта на ниските налози. Не считам, че би трябвало да се покачва за сметка на повишение на налозите, каквито оферти има от разнообразни страни. Смятаме, че не трябва да изземваме от хората средствата, които те преценят по какъв метод би трябвало да изхарчат или да влагат. Не е редно, изземвайки ги, да се оставят в ръцете на служители, които да преценят какво да бъде финансирано в по-голяма или в по-малка степен.
– Какво по-различно от предходния бюджет е заложено в приходната част на този за идната година?
– Гарантирани са спомагателни доходи за бюджета най-много от сивия бранш. Това ще обезпечи на предприятията и на бизнеса, които са на ярко, лоялна конкуренция, или най-малко понижаване на нелоялната конкуренция.
– Кажете какви са прогнозите за нарастване на приходите от сивия бранш.
– Цялото нарастване на приходите включва два детайла. Единият е от растежа на Брутният вътрешен продукт, който се чака да е 3,9 – 4 %, а другият е от изсветляването на сивия бранш. Отиваме на разноските, където всекидневно политиките на държавното управление са по-видими. Изпълняваме политиките с които дойдохме на власт. Те са залегнали в нашата предизборна стратегия, а по-късно и в управническата ни стратегия. Имаме три предпочитани политики – обучение, опазване на здравето и сигурност. Освен тях предпочитана е и политиката по общественото подкрепяне. Ако погледнете бюджета, ще се убедите, че най-вече средства от нарастването на разходната част на бюджета, а то е 2,5 милиарда лева по отношение на бюджета за 2017 година, са ориентирани точно в тези сфери.
– Опозицията споделя, че наливате в нереформирани сфери, в каци без дъно.
– Напротив. За първи път през другите закони, осигуряващи тези политики, се вършат действителни промени за действителни промени. Държавата поставя старания за приобщаващо обучение, за повишение на качеството на образованието посредством млади и новаторски хора. Целта е от учебно заведение да излизат функционално грамотни хора. Да не приказваме за бранш сигурност и за обществения.
– Новият здравен министър Кирил Ананиев даде обещание на патриотите още 27 млн. лева за здраве за сметка на запаса на НЗОК. Ще гласувате ли сходно предложение?
– Бюджетът на НЗОК е избран и той е с 407 млн. лева повече в сравнение с беше през 2017 година Мисля, че това е доста сериозен растеж. Независимо от този сериозен растеж, от всички направления, от всички типове действия, които се финансират от него се чуха вопли, че картината още веднъж ще е апокалиптична. При последните договаряния е поискано нарастване на парите за дентална медицина, за доболнична помощ и за профилактика. Смятам, че това е вярна политика, тъй като до момента в който продължаваме да наливаме в медикаменти и в лечебни заведения, от ден на ден хора, вместо да получат квалифицирана помощ на равнище доболнична помощ, влизат в лечебните заведения и поемат по клиничните пътеки. Дебатът за спомагателните 27 млн. лева следва, само че в случай че това не нарушава салдото и се приказва единствено за вътрешно преразпределение на средства на НЗОК, несъмнено предлагането ще получи поддръжка.
– Защо още веднъж се постанова да теглим заем?
– В закона има планувани цифри за в допълнение стихотворец дълг. Когато се приказва по тази тематика, би трябвало да се гледа номиналното повишаване на дълга. То е минус 600 млн. лева, т.е. ще има 600 млн. лева понижение на дълга. Така че рецензии от рода на „ планирате спомагателен дълг “, са неоснователни. Не можем обаче всичко, което е с падеж тази година, да го финансираме внезапно. Няма по какъв начин да се случи. Всеки, който е теглил заеми, знае, че има падежи на тези заеми и в случай че те са в избран миг, се постанова част от тях да бъдат рефинансирани. Такъв е казусът. Но най-важното е, че за първи път ще има номинално понижение на дълга със 600 млн. лева, което по никакъв начин не е малко.
– Има ли към този момент изясненост с какъв брой ще се усили вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, след излизането на Англия?
– На този стадий няма аргументи да се усилва вноската ни, тъй като тя се дефинира на база на индикатори на самата страна членка, свързани с Брутният вътрешен продукт, с приходите от Данък добавена стойност и акцизи и така нататък По-скоро се чака редуциране на разноските в европейския бюджет, само че там договарянията не престават и ми се коства, че не е наша работа да ги разясняваме.
– Какви промени в Бюджет 2018 можем да чакаме?
– От ГЕРБ сме внесли няколко промени, които по-скоро са фина конфигурация. Съгласно Конституцията бюджетът се изготвя само и единствено от държавното управление, тъй като то е отговорно за неговото осъществяване и в приходната, и в разходната част. Народно събрание би могло сред първо и второ четене да прави разнообразни корекции без да пипа фундаментални неща. След като прегледах предложенията, направени сред първо и второ четене, видях, че Българска социалистическа партия са внесли извънредно доста оферти. Предлагат даже да се усили дефицитът на страната с 800 млн. лева, което е жестоко нарушаване даже и на Конституцията, тъй като това не може да бъде в пълномощията на Народното събрание. Голямата част от предложенията на Българска социалистическа партия не могат да бъдат подкрепени от нас и от Патриотите.
– Вдигането на минималната заплата на 510 лева не беше посрещнато от общините с екстаз. Реакцията им бе, че ще би трябвало да вдигнат възнагражденията на всички чиновници, а пари няма. Как ще се преодолее този проблем?
– Този проблем не е единствено за общините, а за всички държавни ведомства, при които с нарастването на минималната работна заплата ще се понижи ножицата. Винаги съм казвала и ще не преставам да дублирам, че пътят е един – на оптимизация на дейностите, които правят. Пътят е увеличение на електронните услуги, понижаване на административните тежести за бизнеса и усъвършенстване на личния състав. През годините непрестанно се говореше за редуциране на бюджетните чиновници и всякога се отчиташе или минимално понижение, или минимално нарастване. По принцип администрацията – локална или държавна, е склонна да се възпроизвежда, разширено освен това. Ако ръководителите на общини, на ведомства и министерства желаят фактически да дадат действително нарастване на заплатите на своите хора, би трябвало внезапно да усъвършенстват активността си. Говорим за електронни услуги, за електронно ръководство и фактът, че не може да се вкара толкоз години, значи, че има опозиция, която е доста сериозна. Съпротивата идва от същите тези служители, които се опасяват, че въвеждайки електронното ръководство, ще изгубят работните си места, ще изгубят властта си над бизнеса и хората, която упражняват посредством административните услуги.
– Не беше ли по-редно да се създадат минимални работни заплати по сектори, за какво приехте да има такава уравниловка?
– Минималните осигурителни прагове, респективно минималните заплати по сектори, биха били по-справедливото решение, само че това има и плюсове и минуси. Но когато приказваме за минимална работна заплата като единствения инструмент на държавното управление да влияе върху приходите отвън бюджетния бранш, е точно посредством натиска на минималната работна заплата. И тогава, тези производства, които са неефективни, които не могат да генерират доходи, позволяващи да се усилят заплатите на служащите, ще си отидат. Мисля, че рано или късно би трябвало да се разделим с тях. Ако желаеме да догонваме Европа, в случай че желаеме нашите деца да се осъществят в България, без значение от това къде получават образованието си, би трябвало да имаме в действителност политика по приходите. Трябва да има повишение на приходите, а то минава през преструктуриране на стопанската система, през насочването на стопанската система към новаторски сектори, към сектори, които носят висока добавена стойност, които са с висока пазарна цена. Докато продължаваме с ишлеметата, няма да имаме естествени приходи.
– Не се ли опасявате, че мнозина от служащите, които работят на минимална работна заплата, още веднъж ще минат в сивия бранш, или ще бъдат обезпечавани на четири часа? Сигурно чухте, че бизнесът не е благополучен от повдигането на минималната заплата на 510 лева
– Тук към този момент е мястото на контрола. А той е много засилен. Администрацията на Национална агенция за приходите години наред вкарва електронни услуги и електронно ръководство. В системата на организацията има ужасно доста данни, които могат да се засичат. Освен това, още по време на предишния парламент ние им дадохме доста съществени пълномощия, в това число и криминализиране на неплащането на осигуровки. Бизнесът би трябвало да бъде принуден да съблюдава закона. Искам да моля и към хората, които биха приели да минат в сивия бранш. Това е в техен ущърб, тъй като това значи без здравно обезпечаване, значи понижена пенсия по-късно, значи без обществена сигурност. В днешното време на напредък, когато безработицата е на равнище под 6 % и единствено оня, който не е изискал той не работи, не би трябвало хората да одобряват работа в сивия бранш. Редно е да потърсят благоприятни условия да работят в различен бранш, който може би изисква други знания, друга специализация, само че програмата „ Управление на човешките запаси “ предлага извънредно доста образования. Самите работодатели, търсейки служащи, също оферират образования и наемат хора, които нямат нужната подготовка, само че са подготвени да минат през образование.
Нашият посетител
Менда Стоянова е родена през 1956 година Завършила е УНСС. Работила е в областта на данъчната и осигурителната активност.
Един от учредителите на ГЕРБ в Пловдив.
Избирана е за народен представител в 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно заседание. Председател е на парламентарната Комисия по финанси и бюджет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ