Реалната „Доктор Дулитъл
Представяли ли сте си в миналото, че можете да поддържате връзка с животните тъкмо като доктор Дулитъл? Е, намерихме действителна персона, която ще ви води на вълнуващо странствуване, с цел да откриете способи за възобновяване на дълбока връзка с природата. Когато хората поддържат връзка с животни, те основават скъп мост сред двама представители на земната природа. Вие като човешко създание можете да влезете в разговор и да си припомните по какъв начин да чувате посланията от естествената среда.
Анна Брайтенбах играе значима роля в упътванията, наставничеството и връзката сред човек и животно и може да бъде наречена „ Д-р Дулитъл " в действителния живот. Тя живее в Западен Кейп, Южна Африка, и предлага семинари и съвещания за локални и задгранични клиенти. Целта й е да увеличи осведомеността на хората, емпатията им към животните от дивата природа, тяхната съпричастност и взаимното схващане сред представителите на другите типове.
Анна Брайтенбах е предходна образование в Международния институт за животни в Асизи, Калифорния, Съединени американски щати. Тя практикува връзка с диви и домашни животни от 18 години в Южна Африка, Съединени американски щати и Европа. Работила е с лъвове, гепарди, бабуини, слонове и вълци. Вярва, че взаимоотношенията сред хората и другите типове могат да се развиват както на персонално, по този начин и на духовно равнище.
Документалният филм „ The Animal Communicator “ е основан на нейния живот и излиза през 2013 г. Анна избира да изживее пристрастеността си към дивата природа, като стане „ другар " и „ изповедник " на гепарди. Тя непрестанно е в непосредствен контакт с дивите животни, което в последна сметка отваря сърцето й за болките и проблемите им и тя се научава, че съществува и различен тип емпатия. Нейните „ душевен прекарвания “ в този жанр другарство стартират, когато е на образование в особено учебно заведение за проучване на дивата природа, което се намира край Сиатъл, щата Вашингтон.
Според нея интуицията е естествена и че уловката е да знаеш по какъв начин да получиш достъп до нея умишлено, вместо да чакаш да стане непринудено.
На въпроса дали в действителност употребява „ телепатия “ за връзка или това е „ извънземен език “, Анна дава отговор: „ Това е простичко. Въпросът е да успокоиш мозъка си и в действителност да възнамеряваш да се свържеш. Животните го схващат незабавно, доста елементарно. След това адресирам или умствен облик, мисъл/изречение (невербално), или страст... каквото пристигна по натурален път. Не се изискват старания от изпращащата страна. Пренасянето се случва на квантово равнище, на универсалния език на чистата сила. "
Източник
Анна Брайтенбах играе значима роля в упътванията, наставничеството и връзката сред човек и животно и може да бъде наречена „ Д-р Дулитъл " в действителния живот. Тя живее в Западен Кейп, Южна Африка, и предлага семинари и съвещания за локални и задгранични клиенти. Целта й е да увеличи осведомеността на хората, емпатията им към животните от дивата природа, тяхната съпричастност и взаимното схващане сред представителите на другите типове.
Анна Брайтенбах е предходна образование в Международния институт за животни в Асизи, Калифорния, Съединени американски щати. Тя практикува връзка с диви и домашни животни от 18 години в Южна Африка, Съединени американски щати и Европа. Работила е с лъвове, гепарди, бабуини, слонове и вълци. Вярва, че взаимоотношенията сред хората и другите типове могат да се развиват както на персонално, по този начин и на духовно равнище.
Документалният филм „ The Animal Communicator “ е основан на нейния живот и излиза през 2013 г. Анна избира да изживее пристрастеността си към дивата природа, като стане „ другар " и „ изповедник " на гепарди. Тя непрестанно е в непосредствен контакт с дивите животни, което в последна сметка отваря сърцето й за болките и проблемите им и тя се научава, че съществува и различен тип емпатия. Нейните „ душевен прекарвания “ в този жанр другарство стартират, когато е на образование в особено учебно заведение за проучване на дивата природа, което се намира край Сиатъл, щата Вашингтон.
Анна сподели в изявление: „ Тъй като бях отгледана в Африка, не знаех съвсем нищо за типовете в Северна Америка и затова не можех да проучвам или тълкувам следите, които следих, както и други образни знаци. В съзнанието ми просто нямаше заредена „ база данни “ с изображения за търсене.
Наставниците ми ми споделиха да затворя очи и да „ усещам “ силата от тези места. И че ще получа къси умствени облици или други чувства за това кое животно е оставило тези следи от лапи. Първоначално си мислех, че изгубвам мозъка си, само че още веднъж и още веднъж тези „ неочаквани знания “ се оказваха правилни. ”Брайтенбах дефинира това като директна връзка сред мозъка или прекачване на информация “. Тя прибавя, че всеки има тези качества, заложени в своите системи. Нашите предшественици са употребявали тези умения всеки ден. При определяне на контакти с представители на дивата фауна, в приложимост е влизала всяка физическа форма на изложение.
Според нея интуицията е естествена и че уловката е да знаеш по какъв начин да получиш достъп до нея умишлено, вместо да чакаш да стане непринудено.
На въпроса дали в действителност употребява „ телепатия “ за връзка или това е „ извънземен език “, Анна дава отговор: „ Това е простичко. Въпросът е да успокоиш мозъка си и в действителност да възнамеряваш да се свържеш. Животните го схващат незабавно, доста елементарно. След това адресирам или умствен облик, мисъл/изречение (невербално), или страст... каквото пристигна по натурален път. Не се изискват старания от изпращащата страна. Пренасянето се случва на квантово равнище, на универсалния език на чистата сила. "
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ