Упорит оптимизъм за китайската икономика
Представете си смущаващия миг в такси в Гуейян, град в Югозападен Китай. Колумнистът на Economist беше помолил водача да отиде в новия квартал. " Новият нов квартал или остарелият нов квартал ", попита водачът. Оказа се остарелият нов квартал - място, което преди седем години, при по-ранно посещаване в Гуейян, изглеждаше типичният нереален град, който доминираше в историите за ужасите на китайската стопанска система, изпълнен с великански празни здания. Този път обаче казусът беше тъкмо противоположният. Бързата разходка се трансформира в главоболие поради задръстването, таксито пълзеше в море от червени светлини. Старият нов квартал беше напълнен.
Една от аргументите, заради които е добре публицистите да останат за дълго в дадена страна, е, че това оказва помощ да развият покорност. Предположенията, които в миналото се показваха като безспорна истина, ръждясват с течението на годините. Това е правилно за множеството места. Но е изключително правилно, когато отразявате нещо толкоз комплицирано колкото китайската стопанска система, което колумнистът имаше привилегията да прави през последното десетилетие.
Дисбаланси
Това, с цел да бъде ясно, не е повода да съм прекомерно тъмен. Имаше и моменти на свръхоптимизъм по отношение на способността на Китай за смяна. Вземете ребалансирането. Още през 2007 година Вън Дзибао, тогавашният министър председател на Китай, дефинира стопанската система като " нестабилна, небалансирана ", доказателство, че водачите са схванали казуса и са били подготвени за деяние. Но стопанската система стана все по-нестабилна, достигайки съвсем героичен срив през 2015 година Дисбалансът е по-голям от всеки път, защото вложенията са надалеч по-напред от потреблението. Въпреки това е мъчно да се избегне заключението, че в икономическата сфера през последното десетилетие Китай направи повече верни ходове, в сравнение с неверни. Как другояче да оценим представянето му, когато макар многото прогнози за срив, размерът на стопанската система се удвои.
Често срещано събитие е този триумф да е измамлив - държавното управление просто е забавило спада след положителното показване с помощта на повишаването на дълга. Отлагането на проблемите сигурно е част от нещата. Може би най-сигурният залог в стопанската система е, че когато растежът се забави внезапно, Китай ще стартира да извършва повече инфраструктурни планове и ще призове банките да отпускат нови заеми. И в случай че тези планове или заеми се провалят, длъжностните лица не се тормозят от организирането на избавителни ограничения и планове за възобновяване.
Това, което е най-подценявано, е фактът, че способността на Китай да се занимава с сходно инженерство сама по себе си е мярка за триумф. Правителството може да се опре на банките си, тъй като те са извънредно печеливши. Признаците, издаващи компликациите в стопанската система - висока инфлация, безконтролна безработица и корпоративни усложнения, съществуват в Китай, само че са изключение, а не предписание.
Този мотив беше доказан, когато колумнистът на Economist се реалокира от Пекин в Шанхай през 2014 година Всеки град има своите прелести, само че Шанхай безспорно демонстрира по-ласкателна картинка на стопанската система. Пекин, витрина на политическата власт, е натоварен с големите централи на държавните предприятия.
Капитал - брой 27 През последното десетилетие Китай направи повече верни ходове в стопанската система, в сравнение с неверни.
Еднодневните екскурзии водят кореспонденти до най-големите стопански бедствия в Китай, от презастроения Тиендзин до миньорските проблеми във въглищните мини на Вътрешна Монголия. В Шанхай, който действа удивително добре за град с население 25 млн., репортерите вместо това се срещат с високотехнологични иноватори в Ханджоу, гъвкави експортьори в Уси и амбициозни бизнесмени в Уенджоу. Те демонстрират, че макар наближаването на десетата година от ръководството на Си Цзинпин два от главните стълба на икономическия динамизъм на Китай остават непокътнати - кървавата конкуренция в частния бранш и неспокойният блян на милиони елементарни хора да подобрят живота си.
В наши дни да хвалиш китайската стопанска система не е елементарно, не на последно място, тъй като комунистическата партия упорства, че нейните данни за икономическия напредък са доказателство за превъзхождащата ѝ политическа система. Вярно е, че държавното управление изигра решаваща роля в развиването на страната, започвайки с обстоятелството, че съвсем всяка седмица в Китай от 1990 година се организира " Седмица на инфраструктурата ".
Една от аргументите, заради които е добре публицистите да останат за дълго в дадена страна, е, че това оказва помощ да развият покорност. Предположенията, които в миналото се показваха като безспорна истина, ръждясват с течението на годините. Това е правилно за множеството места. Но е изключително правилно, когато отразявате нещо толкоз комплицирано колкото китайската стопанска система, което колумнистът имаше привилегията да прави през последното десетилетие.
Дисбаланси
Това, с цел да бъде ясно, не е повода да съм прекомерно тъмен. Имаше и моменти на свръхоптимизъм по отношение на способността на Китай за смяна. Вземете ребалансирането. Още през 2007 година Вън Дзибао, тогавашният министър председател на Китай, дефинира стопанската система като " нестабилна, небалансирана ", доказателство, че водачите са схванали казуса и са били подготвени за деяние. Но стопанската система стана все по-нестабилна, достигайки съвсем героичен срив през 2015 година Дисбалансът е по-голям от всеки път, защото вложенията са надалеч по-напред от потреблението. Въпреки това е мъчно да се избегне заключението, че в икономическата сфера през последното десетилетие Китай направи повече верни ходове, в сравнение с неверни. Как другояче да оценим представянето му, когато макар многото прогнози за срив, размерът на стопанската система се удвои.
Често срещано събитие е този триумф да е измамлив - държавното управление просто е забавило спада след положителното показване с помощта на повишаването на дълга. Отлагането на проблемите сигурно е част от нещата. Може би най-сигурният залог в стопанската система е, че когато растежът се забави внезапно, Китай ще стартира да извършва повече инфраструктурни планове и ще призове банките да отпускат нови заеми. И в случай че тези планове или заеми се провалят, длъжностните лица не се тормозят от организирането на избавителни ограничения и планове за възобновяване.
Това, което е най-подценявано, е фактът, че способността на Китай да се занимава с сходно инженерство сама по себе си е мярка за триумф. Правителството може да се опре на банките си, тъй като те са извънредно печеливши. Признаците, издаващи компликациите в стопанската система - висока инфлация, безконтролна безработица и корпоративни усложнения, съществуват в Китай, само че са изключение, а не предписание.
Този мотив беше доказан, когато колумнистът на Economist се реалокира от Пекин в Шанхай през 2014 година Всеки град има своите прелести, само че Шанхай безспорно демонстрира по-ласкателна картинка на стопанската система. Пекин, витрина на политическата власт, е натоварен с големите централи на държавните предприятия.
Капитал - брой 27 През последното десетилетие Китай направи повече верни ходове в стопанската система, в сравнение с неверни.
Еднодневните екскурзии водят кореспонденти до най-големите стопански бедствия в Китай, от презастроения Тиендзин до миньорските проблеми във въглищните мини на Вътрешна Монголия. В Шанхай, който действа удивително добре за град с население 25 млн., репортерите вместо това се срещат с високотехнологични иноватори в Ханджоу, гъвкави експортьори в Уси и амбициозни бизнесмени в Уенджоу. Те демонстрират, че макар наближаването на десетата година от ръководството на Си Цзинпин два от главните стълба на икономическия динамизъм на Китай остават непокътнати - кървавата конкуренция в частния бранш и неспокойният блян на милиони елементарни хора да подобрят живота си.
В наши дни да хвалиш китайската стопанска система не е елементарно, не на последно място, тъй като комунистическата партия упорства, че нейните данни за икономическия напредък са доказателство за превъзхождащата ѝ политическа система. Вярно е, че държавното управление изигра решаваща роля в развиването на страната, започвайки с обстоятелството, че съвсем всяка седмица в Китай от 1990 година се организира " Седмица на инфраструктурата ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ