Представете си, че попадате в Благоевград за първи път -

Представете си, че попадате в Благоевград за първи път - толкоз приятни прекарвания ви чакат единствено за ден – разходка в парка, кафе в центъра, където постоянно е цялостно с хора, облечени цветно – изключително момчетата, по-късно обяд в някое от заведенията до реката с големи порции, които без да ви питат ще ви дадат в кутии, тъй като е невероятно да си изядете всичко и след това дребна разходка по хълма из остарелия квартал Вароша.

Или пък сте като мен – ходили сте в Благоевград безчет пъти, имате там другари и прелестни мемоари и това е един от обичаните ви градове. И в двата случая има едно място, наложително и за непознати, и за влюбени – Историческият музей. Място, където всеки може да открие за себе си част от този край.Историческият музей на града се обитава в остаряла, типично социалистическа сграда, в която наподобява нищо не се е трансформирало през последните 30 години, даже цената на билетчето, която е два лв.. Но в това връщане в предишното има самобитен сексапил. Експозицията, леко прашна и пунктуално разказана, се разполага на три етажа, много огромни по повърхност и там има безусловно всичко за Благоевград и региона, което въобще е допустимо – от някакви остарели изкопаеми от преди хилядолетия, до актуалната история на градския спектакъл.

Едновременно природонаучен, археологически, етнографски, исторически, живописен, боен, образователен и даже мултимедиен, този музей е задоволителен, с цел да се разбере всичко за хората на Благоевград и тяхната голяма и оправдана обич към родната им земя. Като се стартира от редките типове растения, като да вземем за пример особения тип иглика, който пораства единствено там, продължителната и упорита битка за независимост – в музея няма нито една зала без пушки в нея – красивите пафти и бродерии, фотосите на видни жители и фотосите на бежанци, археологическите находки, остарялата класна стая – всичко е там, събрано и подредено по години и раздели. Особено впечатляващ е разделът за бежанците – има описи с числа и те са много съществени. Десетки хиляди хора търсят леговище на българска територия и на фотосите се виждат небогати и обезверени, дрипави преселници. И за всеки се е намирал самун и заслон, а някои доста бързо са успявали да захванат работа и да преуспеят. Бабите и дядовците ни са имали гостолюбие, което ние наподобява сме изгубили. Също впечатляващи са бележниците за събиране на помощи за книги и учебни заведения – всеки грош е съответно разказан, дълги описи от спомоществователи със напълно дребни суми.

Мило ми стана, че всичко това е част от родната история и че зад нас лежат усърдието, непокорството и усета за красиво на предците ни. На места като този музей ми се коства, че всички носим по малко от тях.