Васил Терзиев: На София й трябва кмет, който я обича
Предприемач, вложител, съосновател на една от най-успешните български IT компании, Васил Терзиев има вяра, че с триумфа идва отговорността към обществото. Убеден е, че нито един проект няма стойност, в случай че няма добър екип и хора с нужната воля на взимат нужните решения, с цел да може София да бъде град на бъдещето. А бъдещето се дефинира от хората, които гласоподават.
Той е претендентът на " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " Спаси София " за кмет на София на идните на 29 октомври локални избори в България.
Г-н Терзиев, здравейте. Първият ми въпрос към Вас е, какво стимулира един човек, процъфтяващ в частния бизнес, да се захване с неблагодарната задача да избавя София, града, който от години се разрушава пред погледа ни и който е толкоз заседнал в проблеми, че надали има лесни пътища за неговото избавление?
Най-големият мотиватор е персоналното ми схващане за съумелите хора. Вярвам, че те би трябвало да връщат нещо на обществото. Правя го към този момент доста години с “Телерик Академия ”, с други просветителни планове, които поддържам. Кандидатурата за кмет е следващата стъпка. Да, несъмнено, тя е напълно друга стъпка, колосално друга. Всичките ми другари ме питаха “защо ”, някои от тях още не могат да повярват. Но е голям късмет за смяна. Това е късмет да спрем източването, да спрем модела на “нашите хора ”, с цел да живеем в столица, каквато желаеме - чиста, уредена и зелена. И да, прави сте, че лесни пътища няма. Дори и Терминал 2 не е елементарен път. Но кой е споделил, че би трябвало да е елементарно?
На кои софиянци разчитате да дадат своя глас за Вас и обединението „ Обединени за София “? Достатъчно ли ще са те?
На всички, които не са съгласни с апатията и примирението, с тезата, че тук може и по този начин. Че би трябвало да живеем в “ремонт на ремонта ”, че можем да сме на първите места по замърсен въздух, че можем да живеем измежду преливащи контейнери, че може да няма хиляди места в детските градини, че може да плащаме високи сметки за парно, а “Топлофикация ” да затъва в задължения. Ние идваме, с цел да променим всичко това.
Дали сме съумели да убедим хората - уповавам се. И то освен да ме поддържат за кмет. За да осъществим по-бързо и елементарно програмата си, ни би трябвало болшинство и в общинския съвет. За общинския съвет няма балотаж, а съветниците дефинират в огромна степен политиките на София. Районните кметове също са значими - те са най-близо до хората в кварталите и могат най-бързо да реагират на проблемите им.
Дефицитна ли е любовта към София? Мислите ли, че в случай че на повече хора им беше значима ориста на града, то и градът щеше да бъде ръководен по различен метод през всички тези години?
Някъде по обществените медии мернах, че би трябвало да намерим кмет, който да не ненавижда “Шишман ”. Това е по този начин, само че по-скоро би трябвало да намерим кмет, който обича София. В това отношение бих се съгласил с вас. Със сигурност има хора, за които ориста на София е значима. Но те очевидно са малцинство. Затова и направихме толкоз огромна коалиция - тъй като единствено обединени можем да сложим завършек на досегашния модел на ръководство. Модел на безхаберие, несръчност и корупцията. Но с изключение на липса на обич има и още – очевидна безнаказаност към същинските проблеми.
Това, което виждаме от десетилетия, е липса на политическа воля и работа на парче. Имаме пари да усвояваме – вършим това или това. Няма цялостна тактика, няма визия. Отговорното ръководство е напълно друго - явен проект, ясна визия и ясна цел. И непрекъсната връзка със софиянци, тъй като те са пострадали от всички решения.
Как си представяте първия си работен ден като кмет, в случай че станете подобен? Каква е първата „ дупка “, която ще запушите, в случай че можем да създадем прилика с първата и неотложна задача, която си сложи преди години Бойко Борисов?
Първият работен ден като кмет ще е по-различен единствено по това, че ще би трябвало да се запознаеш с доста нови хора в общината. Но другояче ще е като всеки различен работен ден - нареждане на дилемите по значимост и осъществяването им. Питах, в случай че спечелим още на 29-и, дали мога да стартира работа на 30-и, само че сътрудниците споделиха, че е противоконституционно, тъй като би трябвало да изчакаме районните кметове. Малко не ми харесва, само че щом Законът казва…
Важно е обаче всички хора да знаят, че кметът не е вълшебник и не разполага с вълшебна пръчица. Той зависи от екипа си. Добрите резултати се реализират не поради гения на един-единствен човек, а поради груповите старания на стотици хора. Първата и най-неотложна задача е обвързвана с смяна на модела, по който локалната власт поддържа връзка с жителите и бизнеса. Необходимо е да се възвърне разговорът. Защото от месеци обикаляме София и това е първото нещо, от което хората се оплакват – от счупената връзка с общината и нейните структури. Такава просто няма.
Е, ние ще променим това. Искаме нещата да се случват транспарантно, желаеме хората да дават оферти, желаеме да вземат участие при вземането на решения. Това е разновидността, в който ще можем да се виждаме с тях и след изборите. И ще можем да си приказваме с тях, гледайки ги в очите. Иначе ще се превърнем в отшелници на “Московска ”.
Мнозина от претендентите за кмет на София си слагат съответни и напълно елементарно разбираеми цели – работни места, градинки, тротоари, тоалетни. Вие говорите за стратегически оси, проведени към главните проблеми на жителите. Не ви ли е боязън, че няма да ви схванат?
Защо да ме е боязън? Мисля, че хората са наясно, че работата “на парче ” не е трайно решение. Това е като да правиш ремонт в банята, да смениш плочките и след това да се сетиш, че е трябвало първо да смениш тръбите. Абсурдно е столица с 1,6 млн. население да няма дълготрайна визия по какъв начин ще се развива. Абсурдно е да си приказваме за тротоари и градинки, в случай че хората желаят да кацат на Марс.
Тези всекидневни проблеми са тъкмо резултат от систематичните проблеми, които ръководещите неглижират. Затова и сме очевидци по какъв начин се дават едни и същи обещания през 4 години. Обаче още не можем да честваме триумфално предизборното стартиране на бул. “Тодор Каблешков ”, в случай че още Бойко Борисов го стартира. През 2007-а.
Вие имате опит в частния бранш. Всички знаем, че мотивацията и успеваемостта на заетите в обществения бранш е много друга. Как си представяте да получите действителна поддръжка от общинската администрация?
Ако визирате Столичния общински съвет, откровено се надявам всички, без значение от коя партия са подкрепени и издигнати, да се водят само от мотивацията кое е най-хубавото за града. Очаквам да има сливане по другите тематики, значими за София, а не разделяне по партийна принадлежност. Но в действителност най-важното е хората да гласоподават. Това е методът да дефинираме бъдещето.
Ако говорите за хората, които работят в общината, методите за усъвършенстване на мотивацията и успеваемостта не се разграничават от която и да е компания. Личен образец - в случай че шефът ти си скъсва задника от работа, има по-голям късмет и ти да го правиш. Финансова мотивация. Промяна на отношението. Да виждаш положителния резултат от работата си. Да знаеш, че в случай че работиш задоволително добре, имаш късмет да се издигнеш. И да работиш по-ефективно, а не да губиш часове в ровене из прашни папки.
Много се приказва за виталната среда на софиянци, за „ кварталите “. А каква е вашата визия за витрината на града, неговия център? И в тази връзка – какво ще вършиме с жълтите павета, признака на града?
Центърът би трябвало да стане по-пешеходен. Това дава живот на града и многообразие на хората в него. Разбира се, това би трябвало да се направи по подобен метод, че всички да са удовлетворени. Живущите - да имат въпреки всичко някаква алтернатива да употребяват колите си. И да не им бучи музика по цяла нощ на главите. Трябва да се измисли и метод на зареждане за всички дребни бизнеси, които ще се появят. Сметосъбиране и сметоизвозване - също. Не е просто, само че има разновидности. Има и куп положителни образци - Любляна, Гент, Венеция, Нюрнберг, даже и Барселона има сходна политика.
Що се отнася до жълтите павета - ние много ловко можем да превърнем всичко в смешка. Но в действителност това си е безсрамие, баш на пъпа на София. При това общината имаше толкоз шансове да го направи както би трябвало. Не ми се мисли какво ще стане, когато стартира да вали и паветата решат да се донаместят.
Какъв би трябвало да стане туристическият имидж на София? Как ще променим усещанията на гостите на града, за които тя не е доста повече от евтина алкохолна дестинация?
София има голям туристически капацитет, само че не съумява да го осъществя. Нямам пояснение за какво ръководството на туризма е на автопилот. Всъщност имам. Защото и там се работи на парче, без никаква визия. Имахме среща с хора от сектора и те имат превъзходни хрумвания и решения на проблеми. Обаче Консултативният съвет по туризъм към общината не работи. Освен това парите за туризъм отиват по някакви други пера, вместо да бъдат дадени за развиване на бранд. Или за естествени осведомителни центрове. Как да схванеш нещо за София, в случай, че има 4 такива центъра, на несъответствуващи места и те не работят събота и неделя.
А София може да има всевъзможен туризъм - и културен, и исторически, и балнеоложки, и планински, даже и концертен, и конгресен. Просто би трябвало да се постараем, да стартираме да вършим по-големи събития и хората ще стартират да идват. И тогава, разказвайки историята на София, ще имаме напълно друг артикул.
В тази връзка – каква е Вашата визия за Витоша? А за минералните води, които са другото благосъстояние на София?
Витоша и минералните извори на София са две неповторими преимущества, от които поради неприятно ръководство не можем да се възползваме оптимално. Планината би трябвало да стане привлекателна, комфортна и налична за всички, и то през четирите сезона - с повече транспортни връзки, ограничение на колите, надзор на замърсяването, поддържани пътеки и без нито една кофа бетон.
Имаме проект по какъв начин да върнем планината още веднъж на софиянци, с цел да стане тя още веднъж знак на здраве. Да, той минава през възобновяване на лифтовете, което знам, че няма да е елементарно, само че ние ще се борим това да се случи. Има два разновидността - или договаряния със притежателя им за реализиране на добър за всички страни компромис, или по-агресивни дейности, с цел да се види какви са юридическите варианти и общината сама да строи нови лифтове. Вторият вид е по-скъп и комплициран, само че не е неосъществим.
Колкото до минералната вода - ще активираме всички девет извора, ръководени от общината, и ще ги създадем налични за жителите. Ще възстановим постройките на публичните бани и ще ги пуснем в употреба като термални центрове. Имаме и образеца на Будапеща - там вървят милиони туристи и поради превъзходните спа центрове. Просто би трябвало да намерим работещ модел за София.
Последно – не мога да не ви попитам – очаквахте ли отрицателните реакция по отношение на Вашето семейство и какво бихте трансформирали във Вашата номинация и акция от днешна позиция, в случай че имахте опция?
Бях квалифициран за реакциите, а и бях сигурен, че това е нещо, което ще бъде употребявано за офанзиви. Защото няма нищо, за което да се заловен. Затова беше и това безпределно проучване на родословното ми дърво.
Дали бих трансформирал нещо в акцията - не. Ясно е, че като за първи път допуснахме някои неточности и минахме през компликации, само че пък това ни направи още по-силен екип. Ако е единствено елементарно, няма по какъв начин един тим да стане мощен. Някои от другите претенденти се срещнаха с екипите, с които ще работят, преди месец. Как някой би повярвал, че това е работещ тим? Най-хубавото е, че от всичко това ще останат уроци и мемоари за цялостен живот. Ето да вземем за пример: купих дребен принтер, тъй като за някои неща ми е по-удобно да ги чета на хартия. Обаче не купих хартия за него. И седнал съм и го гледам… Ще го запомня за идващия път.
Жените в политиката и техните суперсили
Той е претендентът на " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " Спаси София " за кмет на София на идните на 29 октомври локални избори в България.
Г-н Терзиев, здравейте. Първият ми въпрос към Вас е, какво стимулира един човек, процъфтяващ в частния бизнес, да се захване с неблагодарната задача да избавя София, града, който от години се разрушава пред погледа ни и който е толкоз заседнал в проблеми, че надали има лесни пътища за неговото избавление?
Най-големият мотиватор е персоналното ми схващане за съумелите хора. Вярвам, че те би трябвало да връщат нещо на обществото. Правя го към този момент доста години с “Телерик Академия ”, с други просветителни планове, които поддържам. Кандидатурата за кмет е следващата стъпка. Да, несъмнено, тя е напълно друга стъпка, колосално друга. Всичките ми другари ме питаха “защо ”, някои от тях още не могат да повярват. Но е голям късмет за смяна. Това е късмет да спрем източването, да спрем модела на “нашите хора ”, с цел да живеем в столица, каквато желаеме - чиста, уредена и зелена. И да, прави сте, че лесни пътища няма. Дори и Терминал 2 не е елементарен път. Но кой е споделил, че би трябвало да е елементарно?
На кои софиянци разчитате да дадат своя глас за Вас и обединението „ Обединени за София “? Достатъчно ли ще са те?
На всички, които не са съгласни с апатията и примирението, с тезата, че тук може и по този начин. Че би трябвало да живеем в “ремонт на ремонта ”, че можем да сме на първите места по замърсен въздух, че можем да живеем измежду преливащи контейнери, че може да няма хиляди места в детските градини, че може да плащаме високи сметки за парно, а “Топлофикация ” да затъва в задължения. Ние идваме, с цел да променим всичко това.
Дали сме съумели да убедим хората - уповавам се. И то освен да ме поддържат за кмет. За да осъществим по-бързо и елементарно програмата си, ни би трябвало болшинство и в общинския съвет. За общинския съвет няма балотаж, а съветниците дефинират в огромна степен политиките на София. Районните кметове също са значими - те са най-близо до хората в кварталите и могат най-бързо да реагират на проблемите им.
Дефицитна ли е любовта към София? Мислите ли, че в случай че на повече хора им беше значима ориста на града, то и градът щеше да бъде ръководен по различен метод през всички тези години?
Някъде по обществените медии мернах, че би трябвало да намерим кмет, който да не ненавижда “Шишман ”. Това е по този начин, само че по-скоро би трябвало да намерим кмет, който обича София. В това отношение бих се съгласил с вас. Със сигурност има хора, за които ориста на София е значима. Но те очевидно са малцинство. Затова и направихме толкоз огромна коалиция - тъй като единствено обединени можем да сложим завършек на досегашния модел на ръководство. Модел на безхаберие, несръчност и корупцията. Но с изключение на липса на обич има и още – очевидна безнаказаност към същинските проблеми.
Това, което виждаме от десетилетия, е липса на политическа воля и работа на парче. Имаме пари да усвояваме – вършим това или това. Няма цялостна тактика, няма визия. Отговорното ръководство е напълно друго - явен проект, ясна визия и ясна цел. И непрекъсната връзка със софиянци, тъй като те са пострадали от всички решения.
Как си представяте първия си работен ден като кмет, в случай че станете подобен? Каква е първата „ дупка “, която ще запушите, в случай че можем да създадем прилика с първата и неотложна задача, която си сложи преди години Бойко Борисов?
Първият работен ден като кмет ще е по-различен единствено по това, че ще би трябвало да се запознаеш с доста нови хора в общината. Но другояче ще е като всеки различен работен ден - нареждане на дилемите по значимост и осъществяването им. Питах, в случай че спечелим още на 29-и, дали мога да стартира работа на 30-и, само че сътрудниците споделиха, че е противоконституционно, тъй като би трябвало да изчакаме районните кметове. Малко не ми харесва, само че щом Законът казва…
Важно е обаче всички хора да знаят, че кметът не е вълшебник и не разполага с вълшебна пръчица. Той зависи от екипа си. Добрите резултати се реализират не поради гения на един-единствен човек, а поради груповите старания на стотици хора. Първата и най-неотложна задача е обвързвана с смяна на модела, по който локалната власт поддържа връзка с жителите и бизнеса. Необходимо е да се възвърне разговорът. Защото от месеци обикаляме София и това е първото нещо, от което хората се оплакват – от счупената връзка с общината и нейните структури. Такава просто няма.
Е, ние ще променим това. Искаме нещата да се случват транспарантно, желаеме хората да дават оферти, желаеме да вземат участие при вземането на решения. Това е разновидността, в който ще можем да се виждаме с тях и след изборите. И ще можем да си приказваме с тях, гледайки ги в очите. Иначе ще се превърнем в отшелници на “Московска ”.
Мнозина от претендентите за кмет на София си слагат съответни и напълно елементарно разбираеми цели – работни места, градинки, тротоари, тоалетни. Вие говорите за стратегически оси, проведени към главните проблеми на жителите. Не ви ли е боязън, че няма да ви схванат?
Защо да ме е боязън? Мисля, че хората са наясно, че работата “на парче ” не е трайно решение. Това е като да правиш ремонт в банята, да смениш плочките и след това да се сетиш, че е трябвало първо да смениш тръбите. Абсурдно е столица с 1,6 млн. население да няма дълготрайна визия по какъв начин ще се развива. Абсурдно е да си приказваме за тротоари и градинки, в случай че хората желаят да кацат на Марс.
Тези всекидневни проблеми са тъкмо резултат от систематичните проблеми, които ръководещите неглижират. Затова и сме очевидци по какъв начин се дават едни и същи обещания през 4 години. Обаче още не можем да честваме триумфално предизборното стартиране на бул. “Тодор Каблешков ”, в случай че още Бойко Борисов го стартира. През 2007-а.
Вие имате опит в частния бранш. Всички знаем, че мотивацията и успеваемостта на заетите в обществения бранш е много друга. Как си представяте да получите действителна поддръжка от общинската администрация?
Ако визирате Столичния общински съвет, откровено се надявам всички, без значение от коя партия са подкрепени и издигнати, да се водят само от мотивацията кое е най-хубавото за града. Очаквам да има сливане по другите тематики, значими за София, а не разделяне по партийна принадлежност. Но в действителност най-важното е хората да гласоподават. Това е методът да дефинираме бъдещето.
Ако говорите за хората, които работят в общината, методите за усъвършенстване на мотивацията и успеваемостта не се разграничават от която и да е компания. Личен образец - в случай че шефът ти си скъсва задника от работа, има по-голям късмет и ти да го правиш. Финансова мотивация. Промяна на отношението. Да виждаш положителния резултат от работата си. Да знаеш, че в случай че работиш задоволително добре, имаш късмет да се издигнеш. И да работиш по-ефективно, а не да губиш часове в ровене из прашни папки.
Много се приказва за виталната среда на софиянци, за „ кварталите “. А каква е вашата визия за витрината на града, неговия център? И в тази връзка – какво ще вършиме с жълтите павета, признака на града?
Центърът би трябвало да стане по-пешеходен. Това дава живот на града и многообразие на хората в него. Разбира се, това би трябвало да се направи по подобен метод, че всички да са удовлетворени. Живущите - да имат въпреки всичко някаква алтернатива да употребяват колите си. И да не им бучи музика по цяла нощ на главите. Трябва да се измисли и метод на зареждане за всички дребни бизнеси, които ще се появят. Сметосъбиране и сметоизвозване - също. Не е просто, само че има разновидности. Има и куп положителни образци - Любляна, Гент, Венеция, Нюрнберг, даже и Барселона има сходна политика.
Що се отнася до жълтите павета - ние много ловко можем да превърнем всичко в смешка. Но в действителност това си е безсрамие, баш на пъпа на София. При това общината имаше толкоз шансове да го направи както би трябвало. Не ми се мисли какво ще стане, когато стартира да вали и паветата решат да се донаместят.
Какъв би трябвало да стане туристическият имидж на София? Как ще променим усещанията на гостите на града, за които тя не е доста повече от евтина алкохолна дестинация?
София има голям туристически капацитет, само че не съумява да го осъществя. Нямам пояснение за какво ръководството на туризма е на автопилот. Всъщност имам. Защото и там се работи на парче, без никаква визия. Имахме среща с хора от сектора и те имат превъзходни хрумвания и решения на проблеми. Обаче Консултативният съвет по туризъм към общината не работи. Освен това парите за туризъм отиват по някакви други пера, вместо да бъдат дадени за развиване на бранд. Или за естествени осведомителни центрове. Как да схванеш нещо за София, в случай, че има 4 такива центъра, на несъответствуващи места и те не работят събота и неделя.
А София може да има всевъзможен туризъм - и културен, и исторически, и балнеоложки, и планински, даже и концертен, и конгресен. Просто би трябвало да се постараем, да стартираме да вършим по-големи събития и хората ще стартират да идват. И тогава, разказвайки историята на София, ще имаме напълно друг артикул.
В тази връзка – каква е Вашата визия за Витоша? А за минералните води, които са другото благосъстояние на София?
Витоша и минералните извори на София са две неповторими преимущества, от които поради неприятно ръководство не можем да се възползваме оптимално. Планината би трябвало да стане привлекателна, комфортна и налична за всички, и то през четирите сезона - с повече транспортни връзки, ограничение на колите, надзор на замърсяването, поддържани пътеки и без нито една кофа бетон.
Имаме проект по какъв начин да върнем планината още веднъж на софиянци, с цел да стане тя още веднъж знак на здраве. Да, той минава през възобновяване на лифтовете, което знам, че няма да е елементарно, само че ние ще се борим това да се случи. Има два разновидността - или договаряния със притежателя им за реализиране на добър за всички страни компромис, или по-агресивни дейности, с цел да се види какви са юридическите варианти и общината сама да строи нови лифтове. Вторият вид е по-скъп и комплициран, само че не е неосъществим.
Колкото до минералната вода - ще активираме всички девет извора, ръководени от общината, и ще ги създадем налични за жителите. Ще възстановим постройките на публичните бани и ще ги пуснем в употреба като термални центрове. Имаме и образеца на Будапеща - там вървят милиони туристи и поради превъзходните спа центрове. Просто би трябвало да намерим работещ модел за София.
Последно – не мога да не ви попитам – очаквахте ли отрицателните реакция по отношение на Вашето семейство и какво бихте трансформирали във Вашата номинация и акция от днешна позиция, в случай че имахте опция?
Бях квалифициран за реакциите, а и бях сигурен, че това е нещо, което ще бъде употребявано за офанзиви. Защото няма нищо, за което да се заловен. Затова беше и това безпределно проучване на родословното ми дърво.
Дали бих трансформирал нещо в акцията - не. Ясно е, че като за първи път допуснахме някои неточности и минахме през компликации, само че пък това ни направи още по-силен екип. Ако е единствено елементарно, няма по какъв начин един тим да стане мощен. Някои от другите претенденти се срещнаха с екипите, с които ще работят, преди месец. Как някой би повярвал, че това е работещ тим? Най-хубавото е, че от всичко това ще останат уроци и мемоари за цялостен живот. Ето да вземем за пример: купих дребен принтер, тъй като за някои неща ми е по-удобно да ги чета на хартия. Обаче не купих хартия за него. И седнал съм и го гледам… Ще го запомня за идващия път.
Жените в политиката и техните суперсили
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ