Вкусът на Франция: Френска лучена супа
Предполага се, че тази чорба е съществувала още от времето на античните римляни. Дълги години е била считана за храна на бедните, поради изобилието и ниската цена на лука и малкия брой артикули, нужни за приготвянето й. Според някои много противоречиви източници първата лучена чорба е била приготвена от самия Луи XV, който по време на лов се оказал гладен и с налични само лук, масло и шампанско. Няма метод шампанското да не е избавило ситуацията!
В днешни дни супата се подготвя не с шампанско, а с говежди бульон, сипван върху карамелизиран в масло лук. Предполага се, че главният вид на супата е с корени някъде към Лион, а версията, в която се сервира със запечено сирене и крутони, идва от парижките бистра на Монмартър. Традиционно употребяваното сирене е ементал или грюйер, само че може да употребявате всевъзможен тип сирене, което се разтапя при печене – млад кантал, бофор, или даже кашкавал. Обикновено карамелизираният лук се деглазира с бяло изсъхнало вино, само че в едно предаване видях началник Ерик Салмон (майстор-готвач в ресторанта Les Flottes) да употребява алено порто, което да обогати в допълнение ароматите и да довнесе малко наслада, и се възползвах от концепцията.
Ако сте на разходка в Париж, сигурно ще забележите, че френската лучена чорба е неотменна част от менюто на заведенията за хранене в най-туристическите квартали. Ще разпознаете същинската, т.е. приготвената на място, по полумесеците лук в чинията. Обикновено супата от пакетче, която (за съжаление) е по-често срещаният вид в туристическите заведения за хранене, е много по-гъста, само че съвсем не се виждат части лук.
Необходимите продукти:
(за 6 порции)
500 г червен лук
30 г масло
2 с.л. брашно
100 мл порто (или бяло изсъхнало вино, в случай че портото е прекомерно сладко)
2 л телешки бульон
няколко стръка прясна мащерка
12 филии франзела (още по-добре, в случай че е от предния ден)
100 г сирене бофор (ементал или кашкавал)
Лукът се обелва и нарязва на тънки полумесеци. Маслото се загрява на сдържан огън в тенджера. Добавя се лукът и се оставя да се карамелизира за към 10 минути, като се разбърква понякога. Огънят не би трябвало да е доста мощен, с цел да не изгори лукът, а да може водата му да се изпари и той да омекне и да покафенее. Поръсва се с брашното и се разбърква добре, оставя се за още минута-две. Деглазира се с виното порто, оставя се да заври още веднъж и се долива телешкият бульон. Добавят се стръкчетата мащерка, посолява се при потребност и се подправя с черен пипер. Оставя се да къкри на спокоен огън за към 30 минути.
Поднася се със запечен самун и разтопено сирене. Традиционно, супата се разпределя в огнеупорни купи, от горната страна се слагат 1 – 2 препечени филийки франзела, поръсва се настърганото сирене (ементал или грюйер) и се оставя за няколко минути под грила на фурната, до момента в който сиренето се разтопи и леко позапече.
Тъй като нямам огнеупорни купички, подредих в тавичка двойки филийки франзела, поръсих ги с настърганото сирене и ги запекох за десетина минути в авансово загрята на 220 градуса фурна, до момента в който сиренето се разтопи и позапече. Сервирах супата в елементарните ми чинии, още горещата запечена франзела със сирене сложих директно преди сервирането.
И една класическа френска салата!
В днешни дни супата се подготвя не с шампанско, а с говежди бульон, сипван върху карамелизиран в масло лук. Предполага се, че главният вид на супата е с корени някъде към Лион, а версията, в която се сервира със запечено сирене и крутони, идва от парижките бистра на Монмартър. Традиционно употребяваното сирене е ементал или грюйер, само че може да употребявате всевъзможен тип сирене, което се разтапя при печене – млад кантал, бофор, или даже кашкавал. Обикновено карамелизираният лук се деглазира с бяло изсъхнало вино, само че в едно предаване видях началник Ерик Салмон (майстор-готвач в ресторанта Les Flottes) да употребява алено порто, което да обогати в допълнение ароматите и да довнесе малко наслада, и се възползвах от концепцията.
Ако сте на разходка в Париж, сигурно ще забележите, че френската лучена чорба е неотменна част от менюто на заведенията за хранене в най-туристическите квартали. Ще разпознаете същинската, т.е. приготвената на място, по полумесеците лук в чинията. Обикновено супата от пакетче, която (за съжаление) е по-често срещаният вид в туристическите заведения за хранене, е много по-гъста, само че съвсем не се виждат части лук.
Необходимите продукти:
(за 6 порции)
500 г червен лук
30 г масло
2 с.л. брашно
100 мл порто (или бяло изсъхнало вино, в случай че портото е прекомерно сладко)
2 л телешки бульон
няколко стръка прясна мащерка
12 филии франзела (още по-добре, в случай че е от предния ден)
100 г сирене бофор (ементал или кашкавал)
Лукът се обелва и нарязва на тънки полумесеци. Маслото се загрява на сдържан огън в тенджера. Добавя се лукът и се оставя да се карамелизира за към 10 минути, като се разбърква понякога. Огънят не би трябвало да е доста мощен, с цел да не изгори лукът, а да може водата му да се изпари и той да омекне и да покафенее. Поръсва се с брашното и се разбърква добре, оставя се за още минута-две. Деглазира се с виното порто, оставя се да заври още веднъж и се долива телешкият бульон. Добавят се стръкчетата мащерка, посолява се при потребност и се подправя с черен пипер. Оставя се да къкри на спокоен огън за към 30 минути.
Поднася се със запечен самун и разтопено сирене. Традиционно, супата се разпределя в огнеупорни купи, от горната страна се слагат 1 – 2 препечени филийки франзела, поръсва се настърганото сирене (ементал или грюйер) и се оставя за няколко минути под грила на фурната, до момента в който сиренето се разтопи и леко позапече.
Тъй като нямам огнеупорни купички, подредих в тавичка двойки филийки франзела, поръсих ги с настърганото сирене и ги запекох за десетина минути в авансово загрята на 220 градуса фурна, до момента в който сиренето се разтопи и позапече. Сервирах супата в елементарните ми чинии, още горещата запечена франзела със сирене сложих директно преди сервирането.
И една класическа френска салата!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ