Фестивално или зрителско – опит за разделение на българското кино
Предполага се, че когато на дневен ред се слага проблем, който визира съответни страни, тези страни би трябвало да бъдат поканени на диалог. Уви, у нас не всеки път става по този начин. На провелата се наскоро среща сред народните представители от парламентарната комисия по просвета и медии към Народно събрание и представителите на Асоциацията на българските продуценти, „ Филмаутор “, Асоциацията на българските киносалони и Националния кино център не бяха поканени представители на филмопроизводството у нас. А точно бъдещето на филмопроизводството беше сложено на масата. Това докара до отворено писмо, изпратено до премиера, министъра на културата и парламентарната комисия по просвета и медии, в което 38 режисьори от разнообразни генерации изрекоха своето отвращение и неодобрение срещу игнорирането им и следващия опит да бъде стартирана тезата за изкуствено разделяне на киното на „ зрителско “ и „ фестивално “. Тя е била лайтмотив и на едно друго държавно управление, само че в този момент е напът да бъде официализирана, което съгласно режисьорите е неприемливо. Съществуват и съмнения за лобистки ползи.
„ В обществото се пробва да се наложи едно мнение от група от хора, че фестивалните филми не са зрителски и че само зрителските би трябвало да бъдат подкрепяни “, изясни в часа на „ Кино с думи “ Павел Веснаков , ръководител на Българска асоциация на кинорежисьорите. Той категорично акцентира, че фестивалните филми в действителност са и зрителски филми . По негово мнение чисто зрителските комерсиални филми се пробват да избегнат обстоятелството, че не дават отговор на високите художествени критерии, които би трябвало да имат, с цел да бъдат финансирани от страната.
„ Това е нещо, което е изкуствено насадено в обществото и което е извънредно неточно и погрешно на философията и концепцията на Закона за държавното финансиране на киноизкуство. Ние, създателите на филми, които пътуват по света и се пробват да показват България по някакъв по-софистициран и екзистенциален метод, не можем просто да мълчим в тази обстановка “, добави още Веснаков.
Весела Казакова и Мина Милева – режисьорският тандем, достигнал до не един международен кино фестивал – са измежду подписалите се под отвореното писмо. Според тях равнището на филмите, които се популяризират у нас, доста е паднало и това се диктува от пазарния принцип, по който работи нашата дистрибуция на филми. Най-сигурният и работещ механизъм, посредством който можеш да вкараш кино лентата си в кината, е да се закачиш за съответен ефирен канал.
„ Най-важното за нас, като страна, за цялостната ни тактика, като дребна страна на ръба на Европейски Съюз, само че доста важен член на Съюза, е да си дадем сметка, че би трябвало да изградим културна еднаквост на страната ни. Културна еднаквост с филми, които са просто за веселба и са с копирани сюжети, несъответстващи към българската реалност, няма по какъв начин да бъдем неповторими. Стремежът на Министерство на културата и изобщо на хората, които вършат тактиката за българското кино, би трябвало да мислят за нашата еднаквост “, счита Весела Казакова. Тя посочи, че точно фестивалното кино е това, което издига нашата просвета на открито и основава имидж на страната ни .
„ Фестивалите са освен най-зрителското място, само че и най-търговското “, изясни Мина Милева. И добави, че разделянето на киното на „ зрителско “ и „ фестивално “ се прави, „ с цел да може една група от хора да усвои едни пари, а друга – да не ги получи “. Това е остарял проблем, а и принцип в киното, където – както са ги учили в продуцентското учебно заведение – всичко опира до пари.
Павел Веснаков, Весела Казакова и Мина Милева застават зад концепцията, че публиката не би трябвало да бъде подценявана, а възпитавана във усет към киното .
Какво значи филмът ти да е типично български, само че да не наподобява като подобен и за какво това би могло да бъде формула за триумф? Защо националната ни кинематография би трябвало да бъде разграничена на „ зрителска “ и „ фестивална “ и въобще съществува ли такова разделяне? Какви филми би трябвало да финансира българската държавна политика – такива с високо художествено наличие или така наречен " зрителски филми "? Възможна ли е полемика в необятен кръг, на която да бъдат разисквани както проблемите в киноиндустрията, по този начин и насоките за една смислена културна политика в региона на киноизкуството?
Чуйте в звуковия файл.
„ В обществото се пробва да се наложи едно мнение от група от хора, че фестивалните филми не са зрителски и че само зрителските би трябвало да бъдат подкрепяни “, изясни в часа на „ Кино с думи “ Павел Веснаков , ръководител на Българска асоциация на кинорежисьорите. Той категорично акцентира, че фестивалните филми в действителност са и зрителски филми . По негово мнение чисто зрителските комерсиални филми се пробват да избегнат обстоятелството, че не дават отговор на високите художествени критерии, които би трябвало да имат, с цел да бъдат финансирани от страната.
„ Това е нещо, което е изкуствено насадено в обществото и което е извънредно неточно и погрешно на философията и концепцията на Закона за държавното финансиране на киноизкуство. Ние, създателите на филми, които пътуват по света и се пробват да показват България по някакъв по-софистициран и екзистенциален метод, не можем просто да мълчим в тази обстановка “, добави още Веснаков.
Весела Казакова и Мина Милева – режисьорският тандем, достигнал до не един международен кино фестивал – са измежду подписалите се под отвореното писмо. Според тях равнището на филмите, които се популяризират у нас, доста е паднало и това се диктува от пазарния принцип, по който работи нашата дистрибуция на филми. Най-сигурният и работещ механизъм, посредством който можеш да вкараш кино лентата си в кината, е да се закачиш за съответен ефирен канал.
„ Най-важното за нас, като страна, за цялостната ни тактика, като дребна страна на ръба на Европейски Съюз, само че доста важен член на Съюза, е да си дадем сметка, че би трябвало да изградим културна еднаквост на страната ни. Културна еднаквост с филми, които са просто за веселба и са с копирани сюжети, несъответстващи към българската реалност, няма по какъв начин да бъдем неповторими. Стремежът на Министерство на културата и изобщо на хората, които вършат тактиката за българското кино, би трябвало да мислят за нашата еднаквост “, счита Весела Казакова. Тя посочи, че точно фестивалното кино е това, което издига нашата просвета на открито и основава имидж на страната ни .
„ Фестивалите са освен най-зрителското място, само че и най-търговското “, изясни Мина Милева. И добави, че разделянето на киното на „ зрителско “ и „ фестивално “ се прави, „ с цел да може една група от хора да усвои едни пари, а друга – да не ги получи “. Това е остарял проблем, а и принцип в киното, където – както са ги учили в продуцентското учебно заведение – всичко опира до пари.
Павел Веснаков, Весела Казакова и Мина Милева застават зад концепцията, че публиката не би трябвало да бъде подценявана, а възпитавана във усет към киното .
Какво значи филмът ти да е типично български, само че да не наподобява като подобен и за какво това би могло да бъде формула за триумф? Защо националната ни кинематография би трябвало да бъде разграничена на „ зрителска “ и „ фестивална “ и въобще съществува ли такова разделяне? Какви филми би трябвало да финансира българската държавна политика – такива с високо художествено наличие или така наречен " зрителски филми "? Възможна ли е полемика в необятен кръг, на която да бъдат разисквани както проблемите в киноиндустрията, по този начин и насоките за една смислена културна политика в региона на киноизкуството?
Чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ