“Предпочитам да бъда художник пред това да съм президент“ –

“Предпочитам да бъда художник пред това да съм президент “ – думи на един от най-големите майстори на актуалната българска живопис – Дечко Узунов. На 26 април през 1986 година той напуща този свят, само че оставя облиците в неговите платна и уроците на учениците си. 

Той е учител в Художествената академия в София, член на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на художниците, депутат. Още напълно млад - през 1937 година Дечко Узунов получава сребърен диплом на Ватикана за фреските с облиците на св. св. Кирил и Методий. През 1999 година ЮНЕСКО афишира Дечко Узунов за Световна персона на годината във връзка 100-годишнината от рождението на художника.



Художественото завещание, оставено от Дечко Узунов, е извънредно разнообразно откъм тематики, жанрове и типове изобразително изкуство – както изящни, по този начин и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална комбинация с исторически, древен, митологични и модерни сюжети.

Рисува фрески в казанлъшката черква „ Свети Йоан Предтеча “, във фоайето на Хотел Казанлък, като подарък за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния спектакъл, НДК и Съдебната палата в София .



Илюстрира голям брой книги, измежду които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев. По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски основава декорите и костюмитза някои театрални и балетни постановки в Народния спектакъл: „ Престъпление и наказване “ на Достоевски, „ Любов “ на Пол Жиралди, „ Професията на госпожа Уорън “ на Бърнард Шоу, „ Почивка в Арко Ирис “ на Димитър Димов, балета „ Тракия “ на Петко Стайнов.



Роден е в Казанлък, където първо е възпитаник на Чудомир. През 1919 година е признат за студент в Държавното художествено индустриално учебно заведение (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка приключва през 1922 година Узунов и състудентът му Иван Пенков отпътуват за Мюнхен на специализация при проф. Карл декор Маар.

След завръщането си в България приключва образованието си в Художествената академия през 1924 година, в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 година работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 година, когато стартира да преподава живопис в Художествената академия.

Извънреден професор е от 1937 година, а редовен – от 1942 до 1963 година Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Участва в съвсем всички общи художествени изложения на сдружението „ Родно изкуство “ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест независими изложения в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави независими изложения в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Художествената гимназия в Казанлък е прекръстена в чест на Дечко Узунов на Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „ Академик Дечко Узунов “.
Снимки: БНР, Уикипедия