Как Си Цзинпин направи президентския пост най-важния в Китай
Предложението на ръководещата Китайска комунистическа партия за унищожаване на ограничаването на президентските мандати прекатурва тридесетгодишните старания за ограничение на периода, за който най-висшите водачи могат да заемат поста и приготвя почвата партийният общоприет секретар Си Цзинпин да остане държавен глава за неопределен срок.
Си се доближава към края на своя първи петгодишен мандат като президент и е на път да бъде назначен за втори мандат на годишната сесия на послушния парламент, която стартира на 5 март. Предложението за унищожаване на ограничаването върху мандатите, оповестено през вчерашния ден от държавните медии, сигурно ще бъде утвърдено на тази сесия.
Нека да хвърлим взор към историята на президентската власт в Китайската национална република и вероятните последствия от решението да се разреши на Си да остане държавен глава за доста години напред:
Мао получаува властта от армията и партийните постове
Мао Цзедун беше първият " държавен ръководител " на КНР - формалното име на поста, заеман от президента, само че резервира висшата власт посредством двойните си функции на ръководител на партията и главнокомандващ на въоръжените сили. През идващите десетилетия той в профил всички вероятни кандидати и в същото време продължи античната имперска традиция да господства безкрайно до гибелта си през 1976 година
В разгара на безредната Културна гражданска война на Мао през 1966-1976 година президентският пост стоеше безработен, след което беше публично изцяло отстранен през 1975 година Съпроводените с принуждение крайности на това десетилетие, когато правилни партийни фрагменти бяха грубо наказвани наред с представители на интелигенцията и някогашните земевладелци, настрои доста китайци срещу концепцията за сходна на фетиш лоялност към един единствен водач. Когато тя завърши, постът на партиен ръководител беше отстранен и държавните институции се съживиха след гибелта на Мао в опит да се избегне нов интервал на еднолично ръководство.
Дън възвръща президентството като параден пост
След като се утвърди като " висш лидер " на Китай в края на 70-те години на 20 век, Дън Сяопин продължи прецедента на Мао да упражнява същинска власт като главнокомандващ на въоръжените сили. Дън обаче възвърне най-вече церемониалния президентски пост при радикалните конституционни промени през 1982 година, само че в същото време строго го ограничи до два мандата.
Въпреки че Дън неоспоримо резервира контрола, властта се разпредели сред повече хора през втората половина на 80-те години на 20 век. Това състояние доближи сериозна точка при кървавото смазване на продемократичните митинги през 1989 година на пекинския площад " Тянанмън ", след които още веднъж се появи наклонност за концентриране на властта в ръцете на един единствен човек макар страховете от нова тирания като тази на Мао.
Цзян и Ху придават по-голяма значимост на поста
Цзян Цзъмин добави президентството към своите трофеи на водач на партията и главнокомандващ на армията през 1993 година и заемаше тази служба до 2003 година Цзян доста ускори значимостта на президентството с чести пътувания в чужбина, като в същото време приемаше международни водачи и беше хазаин на интернационалните против вкъщи.
В края на неговото ръководство беше подложен нежен казус, при който се очакваше най-висшият водач да оглавява партията единствено два мандата, без за тази служба да има ограничаване на мандатите, наред с оптималните два мандата като президент. Приемникът на Цзян - Ху Цзинтао - наследи тази традиция, като съобщи своя партиен пост на Си през 2012 година и президентството през 2013 година
Си ускорява световния статут на Китай и своя личен
64-годишният Си, който е най-могъщият китайски водач след Мао, употребява президентството основно, с цел да разшири наличието на Китай на световната сцена, като в същото време си построява облик на водещ международен водач. Неговите пътувания в чужбина включват значима поява на форума в Давос предходната година, където той се опита да се показа като бранител на свободната търговия. У дома обаче Си има власт основно като началник на партията и въоръжените сили, като в това време укрепва властта си, поемайки извънредно необятен кръг от политически, стопански и други функционалности.
Най-силният знак за желанията на Си се появи предходната година, когато той наруши традицията и не предложи явен собствен правоприемник на свиквания два пъти на десетилетие народен конгрес на партията. Той отхвърля груповото управление от предишните две десетилетия, най-много като свежда поста на премиера от надзирател на стопанската система до елементарен реализатор на неговата стратегия.
Смята се, че спомагателните мандати носят непоклатимост и политически рист
Като дава опция на Си да остане на президентския пост след 2023 година, партията изпраща мощно обръщение, че ще се придържа към визията на Си за преобразяване на Китай в изцяло развита съвременна страна до 2050 година под твърдото управление на партията. Това поставя завършек на всякаква визия за демократична промяна и в същото време демонстрира на Съединени американски щати и други страни, че Китай няма да се разколебае в устрема си за районно владичество по метод, който съществено оспорва демократичния западен политически ред след Втората международна война.
Това обаче също по този начин подкопава декларираните от партията цели за институционализиране на властта и усилване на върховенството на закона, споделят специалисти. " Той е господстващ водач, който се обкръжава с правилни помощници в надълбоко ленинистка политическа система, известна с това, че не споделя истината за властта ", съобщи някогашният върховен консултант за Азия в Белия дом Еван Медейрос, който в този момент работи в " Юрейша груп ".
Засега Си се радва на неналичието на съществени противници, само че бъдещите му позиции може значително да зависят от това по какъв начин ще се оправи с големия държавен дълг на Китай, промените на обществената система, забавения напредък и провокациите за превръщането на Китай във водеща мощ на международната сцена. /БТА
Си се доближава към края на своя първи петгодишен мандат като президент и е на път да бъде назначен за втори мандат на годишната сесия на послушния парламент, която стартира на 5 март. Предложението за унищожаване на ограничаването върху мандатите, оповестено през вчерашния ден от държавните медии, сигурно ще бъде утвърдено на тази сесия.
Нека да хвърлим взор към историята на президентската власт в Китайската национална република и вероятните последствия от решението да се разреши на Си да остане държавен глава за доста години напред:
Мао получаува властта от армията и партийните постове
Мао Цзедун беше първият " държавен ръководител " на КНР - формалното име на поста, заеман от президента, само че резервира висшата власт посредством двойните си функции на ръководител на партията и главнокомандващ на въоръжените сили. През идващите десетилетия той в профил всички вероятни кандидати и в същото време продължи античната имперска традиция да господства безкрайно до гибелта си през 1976 година
В разгара на безредната Културна гражданска война на Мао през 1966-1976 година президентският пост стоеше безработен, след което беше публично изцяло отстранен през 1975 година Съпроводените с принуждение крайности на това десетилетие, когато правилни партийни фрагменти бяха грубо наказвани наред с представители на интелигенцията и някогашните земевладелци, настрои доста китайци срещу концепцията за сходна на фетиш лоялност към един единствен водач. Когато тя завърши, постът на партиен ръководител беше отстранен и държавните институции се съживиха след гибелта на Мао в опит да се избегне нов интервал на еднолично ръководство.
Дън възвръща президентството като параден пост
След като се утвърди като " висш лидер " на Китай в края на 70-те години на 20 век, Дън Сяопин продължи прецедента на Мао да упражнява същинска власт като главнокомандващ на въоръжените сили. Дън обаче възвърне най-вече церемониалния президентски пост при радикалните конституционни промени през 1982 година, само че в същото време строго го ограничи до два мандата.
Въпреки че Дън неоспоримо резервира контрола, властта се разпредели сред повече хора през втората половина на 80-те години на 20 век. Това състояние доближи сериозна точка при кървавото смазване на продемократичните митинги през 1989 година на пекинския площад " Тянанмън ", след които още веднъж се появи наклонност за концентриране на властта в ръцете на един единствен човек макар страховете от нова тирания като тази на Мао.
Цзян и Ху придават по-голяма значимост на поста
Цзян Цзъмин добави президентството към своите трофеи на водач на партията и главнокомандващ на армията през 1993 година и заемаше тази служба до 2003 година Цзян доста ускори значимостта на президентството с чести пътувания в чужбина, като в същото време приемаше международни водачи и беше хазаин на интернационалните против вкъщи.
В края на неговото ръководство беше подложен нежен казус, при който се очакваше най-висшият водач да оглавява партията единствено два мандата, без за тази служба да има ограничаване на мандатите, наред с оптималните два мандата като президент. Приемникът на Цзян - Ху Цзинтао - наследи тази традиция, като съобщи своя партиен пост на Си през 2012 година и президентството през 2013 година
Си ускорява световния статут на Китай и своя личен
64-годишният Си, който е най-могъщият китайски водач след Мао, употребява президентството основно, с цел да разшири наличието на Китай на световната сцена, като в същото време си построява облик на водещ международен водач. Неговите пътувания в чужбина включват значима поява на форума в Давос предходната година, където той се опита да се показа като бранител на свободната търговия. У дома обаче Си има власт основно като началник на партията и въоръжените сили, като в това време укрепва властта си, поемайки извънредно необятен кръг от политически, стопански и други функционалности.
Най-силният знак за желанията на Си се появи предходната година, когато той наруши традицията и не предложи явен собствен правоприемник на свиквания два пъти на десетилетие народен конгрес на партията. Той отхвърля груповото управление от предишните две десетилетия, най-много като свежда поста на премиера от надзирател на стопанската система до елементарен реализатор на неговата стратегия.
Смята се, че спомагателните мандати носят непоклатимост и политически рист
Като дава опция на Си да остане на президентския пост след 2023 година, партията изпраща мощно обръщение, че ще се придържа към визията на Си за преобразяване на Китай в изцяло развита съвременна страна до 2050 година под твърдото управление на партията. Това поставя завършек на всякаква визия за демократична промяна и в същото време демонстрира на Съединени американски щати и други страни, че Китай няма да се разколебае в устрема си за районно владичество по метод, който съществено оспорва демократичния западен политически ред след Втората международна война.
Това обаче също по този начин подкопава декларираните от партията цели за институционализиране на властта и усилване на върховенството на закона, споделят специалисти. " Той е господстващ водач, който се обкръжава с правилни помощници в надълбоко ленинистка политическа система, известна с това, че не споделя истината за властта ", съобщи някогашният върховен консултант за Азия в Белия дом Еван Медейрос, който в този момент работи в " Юрейша груп ".
Засега Си се радва на неналичието на съществени противници, само че бъдещите му позиции може значително да зависят от това по какъв начин ще се оправи с големия държавен дълг на Китай, промените на обществената система, забавения напредък и провокациите за превръщането на Китай във водеща мощ на международната сцена. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ