Предлаганият от вицепремиера и финансов министър Асен Василев проектобюджет за

Предлаганият от вицепремиера и финансов министър Асен Василев проектобюджет за 2023 година наподобява малко оптимистичен.

Макрорамката

Прогнозата на Министерството на финансите е една от най-оптимистичните във връзка с действителния стопански напредък. То предлага 1,8% растеж на Брутният вътрешен продукт, което даже поради подобряването на някои прогнози за българската стопанска система, съвсем никоя авторитетна интернационална институция не предвижда толкоз висок напредък.

Международната обстановка се утежнява. В еврозоната нещата вървят към криза. Тя се случи към този момент в Германия, която е най-важният търговски сътрудник. Това ще се отрази последователно и на другите страни в еврозоната. Германската стопанска система е най-чувствителна във връзка с измененията, свързани с доставките на природен газ. Там пострада промишленото произвеждане. Българските компании са част от веригите на доставки на огромните немски производители. Когато производството в Германия страда, това неизбежно ще се отрази на българската стопанска система.

Темпът на инфлация върви към намаление, въпреки и по-бавно от упованията. Но за българската стопанска система измененията стават с малко по-голяма скорост, в сравнение с в еврозоната. Т.е. когато там имаме закъснение, у нас забавянето е още по-голямо.

Приходите

Прогнозата за икономическия напредък ни споделя, че нямаме смяна по отношение на това, което беше планувало служебното държавно управление. Въпреки това новото планува по-високи данъчни доходи, което се основава на някои от препоръчаните от него приходни ограничения. Част от тях са със противоречив темперамент от позиция на това, че могат да доведат до повишение на административната тежест за бизнеса.

Особено измененията, свързани с заплащанията в брой и прекосяването напълно към заплащания по банков път. В някои обитаеми места банкомати няма. Това значи, че хората, които живеят там и би трябвало да получават заплатите си по банков път, ще би трябвало да понесат много съществени разноски. Това се отнася и за популацията, и за компаниите. Може да провокира най-малкото опозиция от страна на бизнеса. Видяхме го и в острото мнение по въпроса на Българската стопанска камара (БСК).

По отношение на данъчните доходи способността на приходните администрации да събират повече налози зависи значително от доверието в самото държавно управление. То не е спечелило към момента такова огромно доверие, въпреки че се следи известна стабилизация на политическия развой. Преждевременно е прогнозирането на по-високи доходи.

Политиката във връзка с дивидентите от държавните предприятия - може да се заплаши съществено ликвидността на Българския енергиен холдинг (БЕХ), което пък да засегне към този момент сдруженията, които разчитат на обезпечаване на ликвидност от него. Това значи, че най-вероятно вместо вътрешнофирмени заеми ще би трябвало да се прибегне до някакъв вид външно финансиране, което ще бъде по-скъпо за фирмите от енергетиката. Това слага под подозрение и опциите за осъществяване на вложения в този бранш.

Третият главен източник са приходите от Плана за възобновяване и резистентност. Ясно е, че там има доста несвършена работа, която отново зависи от политическия развой. Дотолкова, доколкото сега има постоянно държавно управление, работи Народното събрание, евентуално нещата ще се случат. Залагането на тези доходи предстои на много огромна неустановеност.

Разходите

Там следим поравно понижаване на финансовите и настоящите разноски, само че най-много на настоящата прехрана по отношение на плана, който беше заложен от служебното държавно управление. По отношение на финансовите разноски би трябвало да се уточни, че 2023 година е последната, в която би трябвало да се изпълнят тези от предходния програмен интервал от бюджета на Европейски Съюз. Неизпълнението значи, че част от парите може да се наложи да бъдат възобновени в бюджета на Европейски Съюз. Това би трябвало да бъде избегнато.

Наблюденията демонстрират, че частта от настоящата прехрана, която е съкратена, се употребява за други цели. Залагат се малко по-високи разноски за настояща прехрана, по-късно част от тях се трансферират по други пера и в действителност общите разноски не понижават, само че се регистрират по друг метод. И двете неща демонстрират, че имаме понижаване на буферите в бюджета във връзка с разходната част, което също би могло да съставлява прочут риск при по-неблагоприятно стичане на събитията, в сравнение с е заложено в макрорамката.

Салдото е значимо. Заложено е салдо, което дава отговор на условията от Маастрихт. Изпълнението му ще съставлява съществено предизвикателство. Този проектобюджет би могъл да се извърши, само че той разчита на много оптимистични допускания. /БГНЕС

------------------

Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.