Супервлак, който ще ни отведе до щастливия живот
Предлагаме ви едно упражнение – метафора от психологическия метод за създаване на самообладание с приемане и отговорност – „ В очакване на удобния трен “, показан от психолога Светлана Вартоломеева.
Представете си, че тръгвате на пътешестване до някое в действителност особено място, на което сте желали да отидете цялостен живот. Когато стигнете до гарата, виждате два влака. Първият наподобява малко необичайно. Някои от седалките са много твърдички и като цяло наподобяват мръсни и неуместни.
На идващия коловоз е композиран различен трен. Това е супервлак. Изглежда красиво, безвредно, надеждно. На билборда до него има реклама, че купетата са с климатик, в него има кино и първокласен френски ресторант, всички безвъзмездни. Мислите си: „ Еха! Просто би трябвало да се кача на този трен, няма метод да стигна до мечтаната дестинация с неуместен трен, няма метод! “
И по този начин, до момента в който чакате супервлакът да тръгне, другият, необичайно изглеждащият вехтичък трен към този момент се е отправил на път... Вие сте на перона до определения от вас първокласен трен и чакате да се качите в него. Но в това време странният трен към този момент напуща гарата с други пасажери. След него – още един, и още един, и още един...
През цялото това време вие чакате опцията да се качите на супервлака, с цел да тръгнете на пътуването си, а по това време несъвършените потеглят един след различен и транспортират своите пасажери.
В това е цялата работа.Ами в случай че в никакъв случай не съумеете да се качите на този супервлак?Ами в случай че в никакъв случай не напусне гарата?Ами в случай че чакате неверния трен?Можете да приложите тази метафора в житейските си проблеми. Спомнете си дали не ви се е случвало – имате полезности, цели, фантазии, стремежи и сте чакали с години или десетилетия идеалния случай (супервлак), където няма да има дискомфорт. Избирате да чакате, вместо последователно да започнете да се движите напред, даже от време на време да изпитвате стеснение, само че да се придвижвате към вашите цели, живеейки в сходство с вашите полезности, излъчвайки ги към света.Тази метафора е за доста от нас.
Представете си, че тръгвате на пътешестване до някое в действителност особено място, на което сте желали да отидете цялостен живот. Когато стигнете до гарата, виждате два влака. Първият наподобява малко необичайно. Някои от седалките са много твърдички и като цяло наподобяват мръсни и неуместни.
На идващия коловоз е композиран различен трен. Това е супервлак. Изглежда красиво, безвредно, надеждно. На билборда до него има реклама, че купетата са с климатик, в него има кино и първокласен френски ресторант, всички безвъзмездни. Мислите си: „ Еха! Просто би трябвало да се кача на този трен, няма метод да стигна до мечтаната дестинация с неуместен трен, няма метод! “
И по този начин, до момента в който чакате супервлакът да тръгне, другият, необичайно изглеждащият вехтичък трен към този момент се е отправил на път... Вие сте на перона до определения от вас първокласен трен и чакате да се качите в него. Но в това време странният трен към този момент напуща гарата с други пасажери. След него – още един, и още един, и още един...
През цялото това време вие чакате опцията да се качите на супервлака, с цел да тръгнете на пътуването си, а по това време несъвършените потеглят един след различен и транспортират своите пасажери.
В това е цялата работа.Ами в случай че в никакъв случай не съумеете да се качите на този супервлак?Ами в случай че в никакъв случай не напусне гарата?Ами в случай че чакате неверния трен?Можете да приложите тази метафора в житейските си проблеми. Спомнете си дали не ви се е случвало – имате полезности, цели, фантазии, стремежи и сте чакали с години или десетилетия идеалния случай (супервлак), където няма да има дискомфорт. Избирате да чакате, вместо последователно да започнете да се движите напред, даже от време на време да изпитвате стеснение, само че да се придвижвате към вашите цели, живеейки в сходство с вашите полезности, излъчвайки ги към света.Тази метафора е за доста от нас.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ