Животът е сама жена на сцена
Предизвикателствата, пред които е изправено човечеството през последните години, прозират изключително отчетливо там, където се излива най-често душата му – в изкуството. На сцената, забелязана от Шекспир като метафора на живота, където всички ние сме артисти, се вижда забавна наклонност – вълната от моноспектакли. Ще се изненадате, че един от пионерите в тази област е основателят на най-тъмните, мрачни и страховити истории в литературата – Едгар Алън По. Американският публицист (1809-1849 г.) е бил един от най-известните и обичани от публиката създатели на рецитали, които се приближават до актуалното значение на моноспектакъла. Стъпвайки върху наследството на древногръцките създатели на монолози, а по-късно на трубадурите и пътуващите музиканти, Едгар Алън По и английският му сътрудник Чарлз Дикенс провокират същински възторг с многочислените си срещи с публиката. Някои от критиците на Дикенс даже съпоставят фамозното му американско турне в интервала 1867-1868 година с гостуването на „ Бийтълс “ в Съединени американски щати през 60-те години на 20. век.
Да владееш сцената и публиката без помощта на други артисти е огромно предизвикателство. Истински рекордьор в тази посока е британецът Патрик Стюарт (известен с хитовите си функции в „ Стар трек “ и „ X-мен “), който и до момента остава непостижим с осъществяването на 43 разнообразни функции в спектакъла. A Christmas Carol, игран с огромен триумф на Бродуей. По гений не му отстъпват и актрисите, които представяме на страниците на EVA. Камелия Тодорова и „ Моят глас “ В края на предходната година Камелия Тодорова показа песенния си моноспектакъл „ Моят глас “, избран от самата нея като „ едно прочувствено и вълнуващо пътешестване през живота ми “. На фона на свои мемоари тя извършва и някои от най-популярните си песни – „ Да е влюбен този свят “, „ Ден и нощ “, „ Не ме гледай по този начин, момче “ и „ Прошепнати фантазии “.
Останала вечно в историята на българското кино с превъплъщението си във кино лентата „ Търновската кралица “, Камелия е знак на романтизма на музикалната сцена и затвърждава този си облик и в спектакъла изповед. Тя несъмнено има дарбата да връща стрелките на времето и да придвижва публиката си в един по-красив и добър свят. С неспокойствие чакаме автобиографичната ѝ книга през есента.
Много мощна изповед, разказана в думи и ноти, е „ Моят глас “. Как се решихте на това? Като си помисля, сцената постоянно е била място, където мога умерено да се съсредоточвам и откровено да споделя посредством слово и музика възприятията и страстите си от претърпяното през годините на твърдоглав труд. Под светлините на прожекторите се основава една интимна конюнктура, която ме предразполага да се отдам на изповед. Няма да разгадавам елементи от спектакъла, тъй като желая да провокирам публиката да влезе в залата и да се причисли към мен в това пътешестване във времето. Нещата, които споделям, са надълбоко персонални и претърпени.
Само по нотите на живота ли пеете, или избирате импровизациите? Понякога единствено по ноти, само че по какъв начин може да се управлява неконтролируем снаряд?! Така че доста постоянно се случ-ват импровизации.
Страшно ли е да „ пееш нотите “, които не виждаш в партитурата? (Въпросът е въодушевен от фамозната фраза на Майлс Дейвис: „ Всеки може да изсвири нотите на партитурата, значимо е да можеш да изсвириш това, което го няма там! “)За мен хубостта е в това да знаеш партитурата, само че да умееш да се абстрахираш от разпоредбите и да дадеш воля на страстите, въображението и чувствителността, с които преживяваш изкуството. Загубвали ли сте гласа (и себе си) по пътя? Как го намирате след това? Едно е да загубиш гласа си и напълно друго – себе си! Загубата на глас е по-скоро физическо положение в резултат на заболяване. Но от време на време може и да се случи при душевен стрес и изтощеност. Аз персонално съм имала такова прекарване, разследване на алергия при работа на климатици. Да загубиш себе си е нещо, което не поисквам на никого. Да, случвало ми се е и считам, че това да намериш сили да се изправиш още веднъж и да продължиш живота, е нещо, което всеки човек претърпява. Е, несъмнено, по друг метод, само че в случай че си се опознал добре и умееш да контролираш съзнанието и физиката си, нещата са по лесни. Това изисква доста дисциплинираност и себеуважение. Ритуали за запазването на гласа си имате ли? Аз съм вярваща и не съм суеверна. Вярвам, че Вселената управлява ориста ми и че ме поддържа както в живота, по този начин и в творчеството ми. Животът се изнизва толкоз бързо, че не ни дава късмет за разпределяне.
Да владееш сцената и публиката без помощта на други артисти е огромно предизвикателство. Истински рекордьор в тази посока е британецът Патрик Стюарт (известен с хитовите си функции в „ Стар трек “ и „ X-мен “), който и до момента остава непостижим с осъществяването на 43 разнообразни функции в спектакъла. A Christmas Carol, игран с огромен триумф на Бродуей. По гений не му отстъпват и актрисите, които представяме на страниците на EVA. Камелия Тодорова и „ Моят глас “ В края на предходната година Камелия Тодорова показа песенния си моноспектакъл „ Моят глас “, избран от самата нея като „ едно прочувствено и вълнуващо пътешестване през живота ми “. На фона на свои мемоари тя извършва и някои от най-популярните си песни – „ Да е влюбен този свят “, „ Ден и нощ “, „ Не ме гледай по този начин, момче “ и „ Прошепнати фантазии “.
Останала вечно в историята на българското кино с превъплъщението си във кино лентата „ Търновската кралица “, Камелия е знак на романтизма на музикалната сцена и затвърждава този си облик и в спектакъла изповед. Тя несъмнено има дарбата да връща стрелките на времето и да придвижва публиката си в един по-красив и добър свят. С неспокойствие чакаме автобиографичната ѝ книга през есента. Много мощна изповед, разказана в думи и ноти, е „ Моят глас “. Как се решихте на това? Като си помисля, сцената постоянно е била място, където мога умерено да се съсредоточвам и откровено да споделя посредством слово и музика възприятията и страстите си от претърпяното през годините на твърдоглав труд. Под светлините на прожекторите се основава една интимна конюнктура, която ме предразполага да се отдам на изповед. Няма да разгадавам елементи от спектакъла, тъй като желая да провокирам публиката да влезе в залата и да се причисли към мен в това пътешестване във времето. Нещата, които споделям, са надълбоко персонални и претърпени.
Само по нотите на живота ли пеете, или избирате импровизациите? Понякога единствено по ноти, само че по какъв начин може да се управлява неконтролируем снаряд?! Така че доста постоянно се случ-ват импровизации. Страшно ли е да „ пееш нотите “, които не виждаш в партитурата? (Въпросът е въодушевен от фамозната фраза на Майлс Дейвис: „ Всеки може да изсвири нотите на партитурата, значимо е да можеш да изсвириш това, което го няма там! “)За мен хубостта е в това да знаеш партитурата, само че да умееш да се абстрахираш от разпоредбите и да дадеш воля на страстите, въображението и чувствителността, с които преживяваш изкуството. Загубвали ли сте гласа (и себе си) по пътя? Как го намирате след това? Едно е да загубиш гласа си и напълно друго – себе си! Загубата на глас е по-скоро физическо положение в резултат на заболяване. Но от време на време може и да се случи при душевен стрес и изтощеност. Аз персонално съм имала такова прекарване, разследване на алергия при работа на климатици. Да загубиш себе си е нещо, което не поисквам на никого. Да, случвало ми се е и считам, че това да намериш сили да се изправиш още веднъж и да продължиш живота, е нещо, което всеки човек претърпява. Е, несъмнено, по друг метод, само че в случай че си се опознал добре и умееш да контролираш съзнанието и физиката си, нещата са по лесни. Това изисква доста дисциплинираност и себеуважение. Ритуали за запазването на гласа си имате ли? Аз съм вярваща и не съм суеверна. Вярвам, че Вселената управлява ориста ми и че ме поддържа както в живота, по този начин и в творчеството ми. Животът се изнизва толкоз бързо, че не ни дава късмет за разпределяне.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ