Следи от крайници в змийския геном
Преди стотици милиони години бозайниците, птиците и влечугите са имали общ предходник, чиито фалос е почнал да се развива.
Не знаем доста за еволюцията на фалосите в животинското царство, тъй като външните гениталии не минерализират и няма фосилни остатъци от тях, само че можем да съпоставяме появяването на гени за мъжки полови органи при два обособени организма. От сходни съпоставения знаем, че гените, които дават отговор за развиването на фалос, дават отговор също за развиването на крака през ембрионалния интервал.
Споделените модели на генно изложение на крайниците и фалоса са генерирани от елементарна група некодираща ДНК, която се назовава още „ усилвател “, написа в изследване, оповестено в сп. Developmental Cell. Тези изводи са получени от наблюдението, че доста „ усилватели “ за крака, които се срещат при бозайниците, към момента се следят в генома на змиите.
„ Само от наблюдаването на ДНК поредиците можем да заключим, че змиите към момента имат доста усилватели, които въз основата на знанията ни за бозайниците, смятахме за усилватели за крака “, споделя основният създател на проучването Дъглас Менке (Douglas Menke), който е специалист по генетика в университета Джорджия. „ Имало е десетки милиони генерации, при които тези усилватели са могли да се изгубят, само че фактът, че към момента се срещат при змиите ни накара да преосмислим функционалностите им. “
Менке и претендентът на науките Карлос Инфанте (Carlos Infante) изследвали моделите на тези усилватели в ембрионални крака и гениталии на мишки и влечуги, които имат крака. Това посочило, че доста от тези усилватели се задействат за разнообразни израстъци и при двата типа.
Когато създателите тествали това при змиите, разбрали, че тези гени се демонстрират единствено за гениталиите им. Заключението на създателите е, че доста от тези некодиращи райони на ДНК би трябвало да бъдат категоризирани по-обширно – „ усилватели на израстъци “, а не „ усилватели за крака “. Змиите най-вероятно са запазили тези детайли на ДНК поради ролята им при образуване на фалоса.
Менке имал достъп до генома на три типа змии – боа удушвач, бирмански питон и кралска кобра. Подобни сравнителни проучвания стават вероятни едвам в последните години, тъй като чак в този момент притежаваме цялата информация за генома на змиите. Следващата част от проучванията ще бъде да се разбере каква роля играе некодиращата ДНК във образуването на другите генитални форми, които се следят в природата.
Science Daily
