Даниел Спасов и Милен Иванов: Ако приемеш музиката като професия си обречен - тя е духовна кауза
Преди към седмица, в Кюстендилското читалище “Братство “, Олга Борисова показа своя концерт “С обичта на Олга Борисова “, отдаден на Деня на християнското семейство. Едни от най-големите имена на българската фолклорна музика посетиха град Кюстендил, с цел да уважат именитата певица, като я поздравиха с осъществявания от своя репертоар.
Едни от гостите на Олга Борисова и водещи на концерта бяха – Даниел Спасов и Милен Иванов – блестящи национални артисти, част от “Мистериите на българските гласове “, дългогодишни сътрудници и другари на кюстендилската певица. Те я поздравиха с виртуозни акапелни осъществявания, с които изправиха залата на крайници. Освен, че са едни от най-успешните български национални артисти, Даниел Спасов и Милен Иванов са водещи и на нашумялото фолклорно предаване по Българска национална телевизия “Иде нашенската музика “!
Специално за сътрудник на Actualno.com от града, Даниел и Милен описаха за пътя им към музиката, за метода по който се усещат на сцена, един до друг с най-големите български певици и за техният метод да запазят фолклорните обичаи в актуалната реалност.
- Здравейте, господин Спасов! За първи път ли сте в град Кюстендил? Какви са усещанията Ви от града?
- Много пъти съм идвал в Кюстендил дружно с Олга Борисова на нейни концерти. Тук, преди може би 10 години, отбелязахме, на лятната сцена, нейната 60-годишнина. Бяхме дружно с Елена Божкова и Милен Иванов. Един прелестен празник стана тогава. През годините доста пъти съм идвал на обособени участия, концерти с нея. Тя е първата певица, която ме докара в Кюстендил. Навремето тя доста гостуваше в този край, идвали сме и на фолклорния конкурс, който читалище “Братство “ провежда – “Пауталия “. Заедно с Милен, с нея, като привет към участниците сме изнасяли рецитали, в Галерията сме пяли също, тъй че градът е едно прелестно духовно мощно място за нас, което постоянно посещаваме.
- А какво е чувството да пееш дружно с такава легенда на националната музика, каквато е Олга Борисова? По-специално ли се чувствате, когато излизате на сцената дружно с нея и също желая да ви попитам дала ли ви е тя нещо за вашата кариера?
- Ще се върна обратно във времето - друго е чувството за пеенето с нея на сцена. Сега, във днешно време, към този момент е по-свободно, тъй като към този момент и ние сме натрупали опит, самочувствие. В началото беше доста мъчно, тъй като това са певици, които принадлежат към едно от най-ярките креативен генерации. С необикновено тембристи гласове. Всички те – доста разнообразни, мощни персони. Индивидуалности, които безусловно събаряха всички загради със силата на своя глас. Когато човек ги чуе за първи път, по настрана или дружно, може за получи някакви комплекси. Това се преодолява с времето. Значи Олга ми е разказвала същото и със себе си, когато е попаднала в ансамбъла “Мистериите на българските гласове “, от по-старото потомство артисти. В началото доста се респектирах, доста ме беше боязън. Много неща съм научил. Защото това са хора, аз доста пъти го споделям, за които пеенето е идея, задача, опование, витални устои, всичко! Те могат да нямат една стотинка за самун или нещо друго да им липсва в материално отношение, само че за тях пеенето постоянно си остава духовна идея. Това може би е най-важният урок, който съм научил! Другото е придирчивост и висок живописен усет – това има Олга Борисова – във връзка с репертоар, на театрално държание, на наличие, на облекло. Много са нещата. Пяли сме дружно, моите първи записи са ми с нея. Назад във времето – 1988-1989г – дуети за нейна плоча, по-късно доста неща сме записвали и с Милен с квартета, и с други дребни камерни обединения, с целия хор – “Мистериите на българските гласове “. Така че чувството през днешния ден е на независимост и наслаждение, а преди години беше терзание и почит. Сега се усещам по-свободно, към този момент дори за някои неща и тя се поучава с мен, което мен ужасно ме тормози. Пита ме – “Това ли да изпея, това ли.. “, споделя “Вие сте друго потомство, имате друго чувство “.
- Олга Борисова описа, че нейната орис на певица е била “предопределена “ по някакъв метод. Смятате ли за Вас самия, че музиката в живота Ви, е била предопределена от вашата ориста? Професия ли е за Вас музиката?
- Аз не мога да отговоря еднопосочно на този въпрос. Когато бях напълно дребен, още възпитаник, по-късно в Казармата, студент – в никакъв случай не съм си представял освен, че ще пея с нея, а и че ще върша филми. Аз приключих право, само че по този начин се случи, че не съм се занимавал с правото. Постъпих в “Балкан звук “ там съм правил нейния албум, на по-късен стадий приключих и фолклористика. Така че, аз към този момент върших и филми за нея в Българска национална телевизия, на много от тях съм създател или редактор, продуцент, няма значение. Понякога мисля, че е предопределено всичко, от време на време – не. Но може би, Олга споделя “Най-случайни са неслучайните неща! “. Ето срещата с тези хора, попадането в един отбор, израстването. Тя го счита за “Предопределеност “, аз също, само че не в подобен краен вид, какъвто е нейния. Наистина, човек се ражда с дарбата и в случай че има нещо, което предхожда дарбата, значи има и съдба! Но тази заложба – тя би трябвало да се развива, да се усъвършенства, и аз и Олга, постоянно сме считали тези езотерични правила за изначални – че ти си длъжен да развиваш тази заложба, а не да я похабиш! Това е твое обвързване! Защото, това, което ти е обещано, ти би трябвало да го раздадеш и да го усъвършенстваш!
- Несъмнено е по този начин! Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Ами поисквам да следваме християнските правила, освен на думи и освен влизайки в деня на празника, в църквата, с цел да запалителен официално една свещ, а този пламък да гори в нас! Да съблюдаваме християнските закони, християнската нравственос, добрина! Да носим духовността в себе си и да не я предаваме, поради компликациите на времето, в което живеем!
Следващият диалог е със Милен Иванов – диригент и национален артист, също член на “Мистериите на българските гласове “, водещ на предаването “Иде нашенската музика “.
- Здравейте! Вашият сътрудник ми описа, само че въпреки всичко и Вас да ви попитам – за първи път ли сте в град Кюстендил?
- Здравейте! Не. Много пъти съм идвал в Кюстендил. Аз одобрявам този край, освен тъй като преди години беше ябълковата градина на България, въобще плодородната градина на България. Надявам се тази популярност на града да се възвърне и съм разглеждал, обикалял съм тук. Първо аз доста одобрявам природата на Кюстендилския край. Харесвам самия град Кюстендил, освен поради минералната вода, а поради хората, хубавия център, усмихнатите лица, които съм срещал.
- Значи сте усетил атмосферата на нашия град?
- Да! Качвайки се малко по-нагоре – в лесо-парк Хисарлъка, на тази тераса над самия Кюстендил – градът се вижда като на длан, несъмнено няма по какъв начин да не свързваш град Кюстендил и с Димитър Пешев и несъмнено с двамата най-големи за мен създатели, персони от този град – Владимир Димитров – Майстора и Марин Големинов. Кюстендил е дал доста на България! И в културен аспект – съгласно мен тук се раждат едни доста забавни хора, хора които имат едно доста хубаво възприятие за комизъм, споделям го несъмнено, и от дългогодишното ми другарство с Олга Борисова – забавно, от време на време необичайно, само че тъй като и аз съм човек с огромно възприятие за комизъм и одобрявам такива хора, не мога да кажа, в същинския смисъл на думата “зевзеци “, само че несъмнено доста нетрадиционно и забавно възприятие за комизъм! И в действителност доста усмихнати хора!
- Kакво е за Вас чувството, когато излезете на сцената с такава огромна певица, каквато е Олга Борисова? По-различно ли е да се пее с нея? Какво е чувството? Не всеки има достойнството да пее един до друг с нея.
- Разбирам нюанса на въпроса Ви. Сега към този момент е едно голямо наслаждение, доверие, несъмнено, чест, обвързване – за това да бъдеш един до друг с подобен артист от нейния сан. Изобщо артистите от нейното потомство, които в действителност са “Златното потомство “ в българската национална музика, и които всички ние обичаме - всички ние сме се учили от тях! Но защото на мен ориста ми беше в действителност такава - от пет годишен се занимавам с музика и в този момент съм диригент. Успявам да погледна нещата от една страна – пеейки един до друг с нея и учейки се на доста неща от нея във вокалното изкуство, театрално държание, във асортимент на репертоар и несъмнено, от диригентската позиция, когато пък виждам в нейните очи, в нейния взор – доверието към мен, желанието за упътване, за извайването на всичко това, което ние сътворяваме на сцената, изключително в акапелната музика. Аз, като нея, съм извънредно праволинеен и човек, който счита, че изкуството, в случай че не бъде напълно, няма смисъл да бъде правено! Много съм сериозен и в това отношение се допълваме. А да пееш един до друг и с Олга Борисова и с, Бог да я елементарни, Надка Караджова, и с всички тези през днешния ден присъстващи – огромни артисти и самоуверено мога да кажа – звезди на българския фолклор, в действителност е чест, самопризнание и наслаждение!
- Безспорно е по този начин! Вие също казвате, че сте се занимавали с музика от ранна детска възраст, усещате ли музиката, че е била предопределена във вашата орис? Тя просто специалност ли е за Вас, работа, с която си изкарвате прехраната или в действителност това са страсти, които чувствате вътре във Вас и които изразявате по този метод?
- Да, музиката в действителност и в моя живот е била предопределена. Като доста дребен си припомням моята братовчедка, която е с 12-13 години по-голяма от мен, свиреше на пиано и аз желаех да изсвирвам на пиано. Така или другояче нещата се стекоха по малко по-различен метод, не станах пианист, за положително или за неприятно. След това пък доста свирех на пиано, тъй като специалността, която избрах, която напълно естествено упражнявам в живота ми, го изискваше. Аз постоянно съм знаел, и постоянно съм имал афинитет към музиката и към медицината. И съм знаел – в случай че не бях станал музикант, щях да бъда доктор! Разбира се, “Предопределеността “ и ориста си споделиха своята дума! Наистина от пет годишен се занимавам с музика, свирил съм на доста принадлежности, несъмнено, учил съм солфеж, по-късно в Музикалното учебно заведение, по-късно в Музикалната академия, дирижирането, огромните подиуми! Знаете ли, аз се считам за щастливец до момента в живота си, уповавам се и за напред да бъде по този начин. Защото, занимавайки се с музика, аз считам, че не съм работил нито един ден през моя живот!
- Това е шансът на създателите, мисля и аз.
- Да! Ако приемаш музиката за специалност си жертван! Когато приемеш музиката за оня идеален миг, това обособяване от света, това въодушевление... Спомням си думите на Хайдов, че “Изкуството е същинско тогава, и индивидът в действителност се усеща човек тогава, когато се опита да преодолее земната гравитация, когато се опиташ да се извисиш над тези неща, да се отдадеш в действителност на това, на този идеален език, език който няма потребност от превод! Тази галактическа магия, която е музиката! Независимо дали я изпълняваш, дали я дирижираш, дали я създаваш, дали я композираш – в случай че ти го правиш с чисто сърце, в случай че го правиш с обич, несъмнено, професионално, и за това не скърбя, че съм избрал тази своя специалност. Ако ти знаеш какво обръщение искаш да отправиш към публиката, към този, който те слуша, без значение дали в концертната зала, без значение дали е от записа, който ти си направил, без значение дали е в интернет, и в случай че успееш да накараш някого да не помни, най-малко за момент забързаното и мъчно всекидневие, освен в България, и този консуматорски, по този начин наименуван “юзърски “ свят, значи си съумял и значи го правиш откровено! И несъмнено, за всеки един от нас – артистите, най-голямата премия са аплодисментите! Когато усетиш, че си предал своята обич и публиката ти я връща!
Така че, да, аз считам, че не съм работил, в същинския смисъл на думата, и един ден в живота си!
- Какво пожелавате на Вашите фенове? Наскоро отбелязaхме Деня на християнското семейство.
- Глобалният свят се трансформира. Днес сме, както се показва младото потомство, сме на един “клик “ разстояние от всичко. Светът е презадоволен и хората са презадоволени. Искаме всичко да се случва в този момент и на момента! Искаме да консумираме бързо страсти и материални богатства, сякаш и изкуството. А това считам че не е доста вярно, не остава онази трайна диря на удоволствието в човек, която оставя, в случай че щеш една изстрадана обич.
Любовта е същинска тогава, когато премине през някакво страдалчество! А християнските полезности са тези и фамилията е това, което възпитава индивида от отробата на майката, през първите седем години – за какво споделяме че са доста значими? Защото едно крепко семейство, без значение дали фиктивно ще има подписан цивилен брак, или църковен брак – това не е най-важното. Но уюта, топлотата, да усети детето, че то е обичано и от двамата си родители, в действителност е доста значимо! Ценностите в християнското семейство построяват полезностите в индивида за цялостен живот! Ако ние успеем да ги съхраним, а българите имаме традицията, освен поради този традиционен обичай, който до края на 19ти век, съществува у нас, само че и поради тази мощна връзка, която пък майката, дава на децата, без значение наследник или щерка. Този традиционен обичай основава и построява едни устои в хората, които ми се желае да запазим и през днешния ден и да предадем на идните генерации. Дали е по този начин, не съм доста сигурен, само че човек би трябвало да постави старания, би трябвало да знае, влизайки в храма, или запалвайки свещица, да знае за какво го прави, най-много да го прави с откровено и чисто сърце и със смирението, което е едно от най-важните качества на християнското семейство и най-ценния добродетел!
Едни от гостите на Олга Борисова и водещи на концерта бяха – Даниел Спасов и Милен Иванов – блестящи национални артисти, част от “Мистериите на българските гласове “, дългогодишни сътрудници и другари на кюстендилската певица. Те я поздравиха с виртуозни акапелни осъществявания, с които изправиха залата на крайници. Освен, че са едни от най-успешните български национални артисти, Даниел Спасов и Милен Иванов са водещи и на нашумялото фолклорно предаване по Българска национална телевизия “Иде нашенската музика “!
Специално за сътрудник на Actualno.com от града, Даниел и Милен описаха за пътя им към музиката, за метода по който се усещат на сцена, един до друг с най-големите български певици и за техният метод да запазят фолклорните обичаи в актуалната реалност.
- Здравейте, господин Спасов! За първи път ли сте в град Кюстендил? Какви са усещанията Ви от града?
- Много пъти съм идвал в Кюстендил дружно с Олга Борисова на нейни концерти. Тук, преди може би 10 години, отбелязахме, на лятната сцена, нейната 60-годишнина. Бяхме дружно с Елена Божкова и Милен Иванов. Един прелестен празник стана тогава. През годините доста пъти съм идвал на обособени участия, концерти с нея. Тя е първата певица, която ме докара в Кюстендил. Навремето тя доста гостуваше в този край, идвали сме и на фолклорния конкурс, който читалище “Братство “ провежда – “Пауталия “. Заедно с Милен, с нея, като привет към участниците сме изнасяли рецитали, в Галерията сме пяли също, тъй че градът е едно прелестно духовно мощно място за нас, което постоянно посещаваме.
- А какво е чувството да пееш дружно с такава легенда на националната музика, каквато е Олга Борисова? По-специално ли се чувствате, когато излизате на сцената дружно с нея и също желая да ви попитам дала ли ви е тя нещо за вашата кариера?
- Ще се върна обратно във времето - друго е чувството за пеенето с нея на сцена. Сега, във днешно време, към този момент е по-свободно, тъй като към този момент и ние сме натрупали опит, самочувствие. В началото беше доста мъчно, тъй като това са певици, които принадлежат към едно от най-ярките креативен генерации. С необикновено тембристи гласове. Всички те – доста разнообразни, мощни персони. Индивидуалности, които безусловно събаряха всички загради със силата на своя глас. Когато човек ги чуе за първи път, по настрана или дружно, може за получи някакви комплекси. Това се преодолява с времето. Значи Олга ми е разказвала същото и със себе си, когато е попаднала в ансамбъла “Мистериите на българските гласове “, от по-старото потомство артисти. В началото доста се респектирах, доста ме беше боязън. Много неща съм научил. Защото това са хора, аз доста пъти го споделям, за които пеенето е идея, задача, опование, витални устои, всичко! Те могат да нямат една стотинка за самун или нещо друго да им липсва в материално отношение, само че за тях пеенето постоянно си остава духовна идея. Това може би е най-важният урок, който съм научил! Другото е придирчивост и висок живописен усет – това има Олга Борисова – във връзка с репертоар, на театрално държание, на наличие, на облекло. Много са нещата. Пяли сме дружно, моите първи записи са ми с нея. Назад във времето – 1988-1989г – дуети за нейна плоча, по-късно доста неща сме записвали и с Милен с квартета, и с други дребни камерни обединения, с целия хор – “Мистериите на българските гласове “. Така че чувството през днешния ден е на независимост и наслаждение, а преди години беше терзание и почит. Сега се усещам по-свободно, към този момент дори за някои неща и тя се поучава с мен, което мен ужасно ме тормози. Пита ме – “Това ли да изпея, това ли.. “, споделя “Вие сте друго потомство, имате друго чувство “.
- Олга Борисова описа, че нейната орис на певица е била “предопределена “ по някакъв метод. Смятате ли за Вас самия, че музиката в живота Ви, е била предопределена от вашата ориста? Професия ли е за Вас музиката?
- Аз не мога да отговоря еднопосочно на този въпрос. Когато бях напълно дребен, още възпитаник, по-късно в Казармата, студент – в никакъв случай не съм си представял освен, че ще пея с нея, а и че ще върша филми. Аз приключих право, само че по този начин се случи, че не съм се занимавал с правото. Постъпих в “Балкан звук “ там съм правил нейния албум, на по-късен стадий приключих и фолклористика. Така че, аз към този момент върших и филми за нея в Българска национална телевизия, на много от тях съм създател или редактор, продуцент, няма значение. Понякога мисля, че е предопределено всичко, от време на време – не. Но може би, Олга споделя “Най-случайни са неслучайните неща! “. Ето срещата с тези хора, попадането в един отбор, израстването. Тя го счита за “Предопределеност “, аз също, само че не в подобен краен вид, какъвто е нейния. Наистина, човек се ражда с дарбата и в случай че има нещо, което предхожда дарбата, значи има и съдба! Но тази заложба – тя би трябвало да се развива, да се усъвършенства, и аз и Олга, постоянно сме считали тези езотерични правила за изначални – че ти си длъжен да развиваш тази заложба, а не да я похабиш! Това е твое обвързване! Защото, това, което ти е обещано, ти би трябвало да го раздадеш и да го усъвършенстваш!
- Несъмнено е по този начин! Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Ами поисквам да следваме християнските правила, освен на думи и освен влизайки в деня на празника, в църквата, с цел да запалителен официално една свещ, а този пламък да гори в нас! Да съблюдаваме християнските закони, християнската нравственос, добрина! Да носим духовността в себе си и да не я предаваме, поради компликациите на времето, в което живеем!
Следващият диалог е със Милен Иванов – диригент и национален артист, също член на “Мистериите на българските гласове “, водещ на предаването “Иде нашенската музика “.
- Здравейте! Вашият сътрудник ми описа, само че въпреки всичко и Вас да ви попитам – за първи път ли сте в град Кюстендил?
- Здравейте! Не. Много пъти съм идвал в Кюстендил. Аз одобрявам този край, освен тъй като преди години беше ябълковата градина на България, въобще плодородната градина на България. Надявам се тази популярност на града да се възвърне и съм разглеждал, обикалял съм тук. Първо аз доста одобрявам природата на Кюстендилския край. Харесвам самия град Кюстендил, освен поради минералната вода, а поради хората, хубавия център, усмихнатите лица, които съм срещал.
- Значи сте усетил атмосферата на нашия град?
- Да! Качвайки се малко по-нагоре – в лесо-парк Хисарлъка, на тази тераса над самия Кюстендил – градът се вижда като на длан, несъмнено няма по какъв начин да не свързваш град Кюстендил и с Димитър Пешев и несъмнено с двамата най-големи за мен създатели, персони от този град – Владимир Димитров – Майстора и Марин Големинов. Кюстендил е дал доста на България! И в културен аспект – съгласно мен тук се раждат едни доста забавни хора, хора които имат едно доста хубаво възприятие за комизъм, споделям го несъмнено, и от дългогодишното ми другарство с Олга Борисова – забавно, от време на време необичайно, само че тъй като и аз съм човек с огромно възприятие за комизъм и одобрявам такива хора, не мога да кажа, в същинския смисъл на думата “зевзеци “, само че несъмнено доста нетрадиционно и забавно възприятие за комизъм! И в действителност доста усмихнати хора!
- Kакво е за Вас чувството, когато излезете на сцената с такава огромна певица, каквато е Олга Борисова? По-различно ли е да се пее с нея? Какво е чувството? Не всеки има достойнството да пее един до друг с нея.
- Разбирам нюанса на въпроса Ви. Сега към този момент е едно голямо наслаждение, доверие, несъмнено, чест, обвързване – за това да бъдеш един до друг с подобен артист от нейния сан. Изобщо артистите от нейното потомство, които в действителност са “Златното потомство “ в българската национална музика, и които всички ние обичаме - всички ние сме се учили от тях! Но защото на мен ориста ми беше в действителност такава - от пет годишен се занимавам с музика и в този момент съм диригент. Успявам да погледна нещата от една страна – пеейки един до друг с нея и учейки се на доста неща от нея във вокалното изкуство, театрално държание, във асортимент на репертоар и несъмнено, от диригентската позиция, когато пък виждам в нейните очи, в нейния взор – доверието към мен, желанието за упътване, за извайването на всичко това, което ние сътворяваме на сцената, изключително в акапелната музика. Аз, като нея, съм извънредно праволинеен и човек, който счита, че изкуството, в случай че не бъде напълно, няма смисъл да бъде правено! Много съм сериозен и в това отношение се допълваме. А да пееш един до друг и с Олга Борисова и с, Бог да я елементарни, Надка Караджова, и с всички тези през днешния ден присъстващи – огромни артисти и самоуверено мога да кажа – звезди на българския фолклор, в действителност е чест, самопризнание и наслаждение!
- Безспорно е по този начин! Вие също казвате, че сте се занимавали с музика от ранна детска възраст, усещате ли музиката, че е била предопределена във вашата орис? Тя просто специалност ли е за Вас, работа, с която си изкарвате прехраната или в действителност това са страсти, които чувствате вътре във Вас и които изразявате по този метод?
- Да, музиката в действителност и в моя живот е била предопределена. Като доста дребен си припомням моята братовчедка, която е с 12-13 години по-голяма от мен, свиреше на пиано и аз желаех да изсвирвам на пиано. Така или другояче нещата се стекоха по малко по-различен метод, не станах пианист, за положително или за неприятно. След това пък доста свирех на пиано, тъй като специалността, която избрах, която напълно естествено упражнявам в живота ми, го изискваше. Аз постоянно съм знаел, и постоянно съм имал афинитет към музиката и към медицината. И съм знаел – в случай че не бях станал музикант, щях да бъда доктор! Разбира се, “Предопределеността “ и ориста си споделиха своята дума! Наистина от пет годишен се занимавам с музика, свирил съм на доста принадлежности, несъмнено, учил съм солфеж, по-късно в Музикалното учебно заведение, по-късно в Музикалната академия, дирижирането, огромните подиуми! Знаете ли, аз се считам за щастливец до момента в живота си, уповавам се и за напред да бъде по този начин. Защото, занимавайки се с музика, аз считам, че не съм работил нито един ден през моя живот!
- Това е шансът на създателите, мисля и аз.
- Да! Ако приемаш музиката за специалност си жертван! Когато приемеш музиката за оня идеален миг, това обособяване от света, това въодушевление... Спомням си думите на Хайдов, че “Изкуството е същинско тогава, и индивидът в действителност се усеща човек тогава, когато се опита да преодолее земната гравитация, когато се опиташ да се извисиш над тези неща, да се отдадеш в действителност на това, на този идеален език, език който няма потребност от превод! Тази галактическа магия, която е музиката! Независимо дали я изпълняваш, дали я дирижираш, дали я създаваш, дали я композираш – в случай че ти го правиш с чисто сърце, в случай че го правиш с обич, несъмнено, професионално, и за това не скърбя, че съм избрал тази своя специалност. Ако ти знаеш какво обръщение искаш да отправиш към публиката, към този, който те слуша, без значение дали в концертната зала, без значение дали е от записа, който ти си направил, без значение дали е в интернет, и в случай че успееш да накараш някого да не помни, най-малко за момент забързаното и мъчно всекидневие, освен в България, и този консуматорски, по този начин наименуван “юзърски “ свят, значи си съумял и значи го правиш откровено! И несъмнено, за всеки един от нас – артистите, най-голямата премия са аплодисментите! Когато усетиш, че си предал своята обич и публиката ти я връща!
Така че, да, аз считам, че не съм работил, в същинския смисъл на думата, и един ден в живота си!
- Какво пожелавате на Вашите фенове? Наскоро отбелязaхме Деня на християнското семейство.
- Глобалният свят се трансформира. Днес сме, както се показва младото потомство, сме на един “клик “ разстояние от всичко. Светът е презадоволен и хората са презадоволени. Искаме всичко да се случва в този момент и на момента! Искаме да консумираме бързо страсти и материални богатства, сякаш и изкуството. А това считам че не е доста вярно, не остава онази трайна диря на удоволствието в човек, която оставя, в случай че щеш една изстрадана обич.
Любовта е същинска тогава, когато премине през някакво страдалчество! А християнските полезности са тези и фамилията е това, което възпитава индивида от отробата на майката, през първите седем години – за какво споделяме че са доста значими? Защото едно крепко семейство, без значение дали фиктивно ще има подписан цивилен брак, или църковен брак – това не е най-важното. Но уюта, топлотата, да усети детето, че то е обичано и от двамата си родители, в действителност е доста значимо! Ценностите в християнското семейство построяват полезностите в индивида за цялостен живот! Ако ние успеем да ги съхраним, а българите имаме традицията, освен поради този традиционен обичай, който до края на 19ти век, съществува у нас, само че и поради тази мощна връзка, която пък майката, дава на децата, без значение наследник или щерка. Този традиционен обичай основава и построява едни устои в хората, които ми се желае да запазим и през днешния ден и да предадем на идните генерации. Дали е по този начин, не съм доста сигурен, само че човек би трябвало да постави старания, би трябвало да знае, влизайки в храма, или запалвайки свещица, да знае за какво го прави, най-много да го прави с откровено и чисто сърце и със смирението, което е едно от най-важните качества на християнското семейство и най-ценния добродетел!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ