Как е изглеждала Земята през последната ледена епоха
Преди към 20 000 години образът на планетата е бил доста по-различен, вижте го
Последната ледена ера на планетата е била преди сред 26 и 19 хиляди години. Тогава образът на земната повърхнина е изглеждал по напълно друг метод поради разликата в температурата оттогава до момента. Но по какъв начин тъкмо е изглеждала повърхността на Земята, можем ли въз основата на миграционни направления оттогава да създадем извод за картината от преди толкоз доста години? Отговорът дава образно за картографът Перин Ремонт, който е изработил специфична карта, която показва какъв е бил обсегът на ледовете, кои острови в миналото са били част от континенталния шелф и още.
По време на ледена ера, позната още като „ Последния глациален най-много ” (ПГМ), равнищата на океаните спадат съществено. Това се дължи на обстоятелството, че изпарената морска вода не се връща в международния океан под формата на дъжд, а се задържа на сушата под формата на лед. Така в случай че сега 3% от повърхността на всички водни маси е под формата на лед, и към 11% от сушата е покрита от подобен, то преди към 20 000 години числата са били надлежно 8% и 25%.
Климатът по време на ПГМ е бил по-различен. Средните температури са били с 6 градуса по Целзий по-ниски от сегашните, което не звучи доста, само че в действителност е повече от забележителна смяна. Водната повърхнина е била с към 120 метра по-ниска от сегашната, поради което големи територии, които през днешния ден са потопени под океани и морета, в миналото са били суша. Така много огромна част от островите, които през днешния ден познаваме, преди към 20 000 години са били нищо повече от хълмове или ниски планини.
На картата тези райони са разказани в светлосив цвят. Така излизат забавни обстоятелства.
География
Имало е така наречен „ изгубен континент ”, именуван условно Сундландия – югоизточно продължение на Азия, което в този момент образува островните райони на Индонезия. Любопитно е, че някои учени намират връзка с този „ изгубен ” континент и мита за Атландида.
Сегашния Берлингов пролив е бил земен мост. Това е и главната причина да се намират сходства сред културите в Азия и Северна Америка, както и пояснение за това по какъв начин въобще хората са достигнали до Америките.
Японско море е било езеро, а островът, чиято столица през днешния ден е Токио, се е намирал в един от заливите на дребния воден басейн. Наблизо пък сегапознатото като Жълто море, което се употребява всеобщо за лов на риба, е било изцяло изсъхнало.
Флора и Фауна
Сухият климат по време на ПГМ е довел до разширението на пустини и изгубването на реки. В някои райони обаче е имало по-сериозни превалявания. По-голямата част от днешна Канада и Северна Европа е била покрита от ледници. Днешен Съединени американски щати е бил микс сред алпийски пустини, снежни гори и тревни площи. Някои от сегашните пустини – да вземем за пример Мохаве, са били покрити с езера. Голямото солено езеро в щата Юта е останало от този интервал.
Африка е била микс от степ в южната част и пустини на север. Сахара е съществувала и тогава. Азия пък е била тропически пустини на запад, алпийска пустиня в настоящ Китай и тревни площи в индийския субконтинент.
Няколко големи животни, които през днешния ден не съществуват, тогава са кръстосвали Земята – мамут, мастодон, великански бобър и саблезъб тигър. Някои представители на тогавашната фауна са оживели и до през днешния ден. Такива са да вземем за пример бактрийската камила, тапира, белия носорог и други
Ще има ли отново ледникова епиха?
Технически видяно, ние към момента живеем в ледникова ера , която на теоретичен език се назовава Кватернерно замръзване. Тя стартира преди към 2.6 млн. години. Това е тъй като на повърхността на планетата към момента имаме парче от земя – Антарктида, което е изцяло заледено през цялата година.
В момента се намираме в относително по-топлата част от ледниковата ера, която може да бъде наречена интерглациален интервал. Той стартира преди към 12 000 години, а геологическата ера е позната като Холоцен. Има данни, че за милиардите години, в които Земята към този момент съществува, е имало редица ледникови столетия, някои от които са траяли милиони години.
Прогнозите на учените са, че температурите в този момент ще продължат да падат през идващите няколко хиляди години, което ще докара до уголемение на леденото покритие. Това е, в случай че човешкия фактор не бъде регистриран. Ако приемем климатичните промени под въздейтвието на нашата активност за някакъв фактор, то това значи, че идната Леден ера може да се забави с 50-100 хил.години, което е неуместно дребен интервал поради продъжителността на предходните столетия на мраз, някои от които не престават сред 100 и 300 милиона години.
Последната ледена ера на планетата е била преди сред 26 и 19 хиляди години. Тогава образът на земната повърхнина е изглеждал по напълно друг метод поради разликата в температурата оттогава до момента. Но по какъв начин тъкмо е изглеждала повърхността на Земята, можем ли въз основата на миграционни направления оттогава да създадем извод за картината от преди толкоз доста години? Отговорът дава образно за картографът Перин Ремонт, който е изработил специфична карта, която показва какъв е бил обсегът на ледовете, кои острови в миналото са били част от континенталния шелф и още.
По време на ледена ера, позната още като „ Последния глациален най-много ” (ПГМ), равнищата на океаните спадат съществено. Това се дължи на обстоятелството, че изпарената морска вода не се връща в международния океан под формата на дъжд, а се задържа на сушата под формата на лед. Така в случай че сега 3% от повърхността на всички водни маси е под формата на лед, и към 11% от сушата е покрита от подобен, то преди към 20 000 години числата са били надлежно 8% и 25%.
Климатът по време на ПГМ е бил по-различен. Средните температури са били с 6 градуса по Целзий по-ниски от сегашните, което не звучи доста, само че в действителност е повече от забележителна смяна. Водната повърхнина е била с към 120 метра по-ниска от сегашната, поради което големи територии, които през днешния ден са потопени под океани и морета, в миналото са били суша. Така много огромна част от островите, които през днешния ден познаваме, преди към 20 000 години са били нищо повече от хълмове или ниски планини.
На картата тези райони са разказани в светлосив цвят. Така излизат забавни обстоятелства.
География
Имало е така наречен „ изгубен континент ”, именуван условно Сундландия – югоизточно продължение на Азия, което в този момент образува островните райони на Индонезия. Любопитно е, че някои учени намират връзка с този „ изгубен ” континент и мита за Атландида.
Сегашния Берлингов пролив е бил земен мост. Това е и главната причина да се намират сходства сред културите в Азия и Северна Америка, както и пояснение за това по какъв начин въобще хората са достигнали до Америките.
Японско море е било езеро, а островът, чиято столица през днешния ден е Токио, се е намирал в един от заливите на дребния воден басейн. Наблизо пък сегапознатото като Жълто море, което се употребява всеобщо за лов на риба, е било изцяло изсъхнало.
Флора и Фауна
Сухият климат по време на ПГМ е довел до разширението на пустини и изгубването на реки. В някои райони обаче е имало по-сериозни превалявания. По-голямата част от днешна Канада и Северна Европа е била покрита от ледници. Днешен Съединени американски щати е бил микс сред алпийски пустини, снежни гори и тревни площи. Някои от сегашните пустини – да вземем за пример Мохаве, са били покрити с езера. Голямото солено езеро в щата Юта е останало от този интервал.
Африка е била микс от степ в южната част и пустини на север. Сахара е съществувала и тогава. Азия пък е била тропически пустини на запад, алпийска пустиня в настоящ Китай и тревни площи в индийския субконтинент.
Няколко големи животни, които през днешния ден не съществуват, тогава са кръстосвали Земята – мамут, мастодон, великански бобър и саблезъб тигър. Някои представители на тогавашната фауна са оживели и до през днешния ден. Такива са да вземем за пример бактрийската камила, тапира, белия носорог и други
Ще има ли отново ледникова епиха?
Технически видяно, ние към момента живеем в ледникова ера , която на теоретичен език се назовава Кватернерно замръзване. Тя стартира преди към 2.6 млн. години. Това е тъй като на повърхността на планетата към момента имаме парче от земя – Антарктида, което е изцяло заледено през цялата година.
В момента се намираме в относително по-топлата част от ледниковата ера, която може да бъде наречена интерглациален интервал. Той стартира преди към 12 000 години, а геологическата ера е позната като Холоцен. Има данни, че за милиардите години, в които Земята към този момент съществува, е имало редица ледникови столетия, някои от които са траяли милиони години.
Прогнозите на учените са, че температурите в този момент ще продължат да падат през идващите няколко хиляди години, което ще докара до уголемение на леденото покритие. Това е, в случай че човешкия фактор не бъде регистриран. Ако приемем климатичните промени под въздейтвието на нашата активност за някакъв фактор, то това значи, че идната Леден ера може да се забави с 50-100 хил.години, което е неуместно дребен интервал поради продъжителността на предходните столетия на мраз, някои от които не престават сред 100 и 300 милиона години.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ