Вулканичен дух кипи в славния род Чучкови
Преди няколко броя в. " Сега " разгласява публикация на Явор Чучков за неговия прародител Ефрем Чучков, забравения деятел на българското националноосвободително придвижване в Македония. По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си Ефрем Чучков освобождава от османското иго Кочани, Щип и Щипската област. След Първата международна война отхвърля оферти му в София чиновнически пост и продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, която е към този момент превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разрушена и съвсем унищожена след поредност от неравни сражения със сръбската войска. Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година
Днес продължаваме описа на Явор Чучков за прародител му и за славния жанр Чучкови, от който произлиза и известният ни композитор и пианист проф. Виктор Чучков, брат на Явор.
Наричахме го Огън Ефрем
Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Един офицер от тогавашното турско военно разузнаване написа в спомените си следното: „ Едно име караше по това време всички ни да губим и мозъка, и дума от боязън. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и войник български комита в Македония – деятелен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го Огън Ефрем.
Ще опиша за един значим епизод от неговата активност, за който е писал и проф. Димитър Гоцев. През 1908 година, в качеството си на член на Централния комитет, шеф на Скопския революционен окръг и в действителност началник на ВМОРО, Ефрем Чучков съумява да избави по-голямата част от оръжието на fрганизацията и да провежда неговото укриване.
След младотурския прелом (1908 г.) и обещанията на младотурците за промени в Османската империя, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански се пробва да повлияе на четите на организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче назовава обещанията им „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго ”, и съумява, дружно с Тодор Александров, да накара четите от Скопския и Битолския революционен окръг да не предадат оръжието си и да го укрият, с цел да могат да продължат битката против поробителя.
Предателство за една златна турска лира
И една любопитна история, показателна за свойствената му смелост. През част от 1899 година и от 1900 година Ефрем Чучков е бил основен преподавател и уредник на незаконната революционна активност в Мелник (тогава Мелник е бил околийски център, а е имал и значимо стратегическо значение и местоположение). Преди това той се е бил снабдил с уверение за идентичност на името на Симеон Михайлов от Велес. Като дошъл в Мелник, разчитайки на подкупността на турските държавни чиновници, Ефрем Чучков отишъл да се показа на локалния полицейски шеф, поставил демонстративно на бюрото му една златна турска лира и му споделил: „ Всеки месец ще ти давам по толкоз, в случай че ме уведомиш, когато един ден получиш уведомление от твоите шефове, че ме търсят ”. Полицейският шеф се съгласил и фактически всеки месец получавал по една лира. Когато след осем месеца пристигнало уведомление, че Симеон Михайлов се търси, той му съобщил и „ Симеон ” напуснал града. (Между другото, един от незаконните псевдоними на Ефрем Чучков е бил Симеон.)
Милан Небреклия, учителят
Дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) е имал една от най-ценните сбирки от средновековни български книги от Македония. Всичко, което е имал, обаче е било „ потурчено ” от сърбите. Неговият генезис е от жанр на учители, някои от които са били заставени от сръбските окупатори да изоставен Македония, заселвайки се в свободната територия на днешна България.
Бидейки всеобщо уважаван остарял български преподавател и ръководител на българския Акционен комитет в Прилеп, както и кмет на Прилеп, определен през 1941 година, в 1944 година той е бил задържан от титовистите и несъмнено е щял да изгние някъде или да бъде погубен. Тогава обаче се е намесил бъдещият почитан държавен функционер на Македония Кръсте Цървенковски, който е споделил: „ Чекайте, бре, лугйе, Милан Небреклия ни е изучил сите нас, пуштете го! ”. В последна сметка, дядо ми Милан съумява да пристигна в България и по-късно умря в София.
Спомням си и неговия огромен другар Димитър Талев, като идваше у нас дружно с Църнушанов, Македонски и други. Талев не цепеше басма на никого, само че беше със също такава симпатична прилепска физиономия като дядо ми Милан, и въпреки и с по-нисък растеж, от време на време извисяваше някак несъразмерно гласа си и се гневеше от развиването на налагания сегашен книжовен български език. Не мога да не помни гневните му думи: „ Че те на процедура към този момент като че ли не разрешават дори и използването на естествените обичайни падежни форми „ мене ” и „ тебе ” и вместо тях постановат изгъзиците „ мен ” и „ теб ”! Кой в Македония ще одобри да приказва по този начин? Дори и думата „ компир ” им простее и я изхвърлят от българския език! ”
Иван Чучков, основоположникът на софийското метро
Братът на татко ми Иван Чучков е бил огромен другар на Никола Вапцаров – дружно са учили в Морското машинно учебно заведение във Варна, обитавали са там една стая. По-късно, когато Вапцаров е незает заради „ неблагонадеждност ” и гладува, чичо ми (тогава инженер в Дирекцията на трамваите и осветлението) с огромни старания съумява да му откри работа (в Екарисажа) в един изключително сложен за гениалния стихотворец интервал, когато Вапцаров е изпълнен с оскърбление и обезсърчение от мракобесническия режим в България. А в края на съдбоносната 1940 година приятелите Кольо и Иван с риск за живота си (и двамата – глави на семейства) разлепват нощем из улиците на София саморъчно готови листовки с апела: „ Съюз със Съюз на съветските социалистически републики! ”.
Завършил през 1938 година електроинженерство в Прага, Иван Чучков проектира първата тролейбусна линия в София и в България (1941 г.). Инж. Иван Чучков обаче посвещава живота си на своята фантазия – столицата на България да има метро, и става създател на плановете на бъдещия софийски метрополитен и негов основател и пълководец. Тези планове през днешния ден единствено са обновени.
Инж. Чучков стартира реализирането на тази фантазия като основен инженер на " Софпроект " и началник на колектива за планиране на софийското метро. Преки очевидци са ми разказвали за упорството и безкомпромисността, с които той, въпреки и безпартиен, е отстоявал тези свои планове пред многочислените съперници на софийското метро: „ Или приемате, или си депозирам оставката! ”. И в последна сметка са ги приемали... А единствено за първия експлоатационен сектор на метрото плановете му е трябвало да бъдат утвърдени от 36 инстанции!
Както написа в книгата си „ Носители на огъня на Прометей ” (2002 г.) инж. Мире Спиров, инж. Иван Чучков, именуван „ вулканичен дух с огромно сърце, желязна воля и праволинейност, разгневяван от аксиоматичното мислене ”, съумява да се пребори за приемането на метросистемата като гръбнак на всеобщия столичен пътнически превоз. Успява и да наложи вижданията си за днешния вид на софийския метрополитен. "
Приживе Иван Чучков е удостояван с медал „ Народна република България ” първа степен, ордени за присъединяване си във Втората международна война, два пъти е притежател на званието „ Почетен жител на София ”. Дали в миналото Столичният общински съвет ще се сети да именува в негова памет най-малко една метростанция?
Днес продължаваме описа на Явор Чучков за прародител му и за славния жанр Чучкови, от който произлиза и известният ни композитор и пианист проф. Виктор Чучков, брат на Явор.
Наричахме го Огън Ефрем
Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Един офицер от тогавашното турско военно разузнаване написа в спомените си следното: „ Едно име караше по това време всички ни да губим и мозъка, и дума от боязън. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и войник български комита в Македония – деятелен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го Огън Ефрем.
Ще опиша за един значим епизод от неговата активност, за който е писал и проф. Димитър Гоцев. През 1908 година, в качеството си на член на Централния комитет, шеф на Скопския революционен окръг и в действителност началник на ВМОРО, Ефрем Чучков съумява да избави по-голямата част от оръжието на fрганизацията и да провежда неговото укриване.
След младотурския прелом (1908 г.) и обещанията на младотурците за промени в Османската империя, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански се пробва да повлияе на четите на организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче назовава обещанията им „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго ”, и съумява, дружно с Тодор Александров, да накара четите от Скопския и Битолския революционен окръг да не предадат оръжието си и да го укрият, с цел да могат да продължат битката против поробителя.
Предателство за една златна турска лира
И една любопитна история, показателна за свойствената му смелост. През част от 1899 година и от 1900 година Ефрем Чучков е бил основен преподавател и уредник на незаконната революционна активност в Мелник (тогава Мелник е бил околийски център, а е имал и значимо стратегическо значение и местоположение). Преди това той се е бил снабдил с уверение за идентичност на името на Симеон Михайлов от Велес. Като дошъл в Мелник, разчитайки на подкупността на турските държавни чиновници, Ефрем Чучков отишъл да се показа на локалния полицейски шеф, поставил демонстративно на бюрото му една златна турска лира и му споделил: „ Всеки месец ще ти давам по толкоз, в случай че ме уведомиш, когато един ден получиш уведомление от твоите шефове, че ме търсят ”. Полицейският шеф се съгласил и фактически всеки месец получавал по една лира. Когато след осем месеца пристигнало уведомление, че Симеон Михайлов се търси, той му съобщил и „ Симеон ” напуснал града. (Между другото, един от незаконните псевдоними на Ефрем Чучков е бил Симеон.)
Милан Небреклия, учителят
Дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) е имал една от най-ценните сбирки от средновековни български книги от Македония. Всичко, което е имал, обаче е било „ потурчено ” от сърбите. Неговият генезис е от жанр на учители, някои от които са били заставени от сръбските окупатори да изоставен Македония, заселвайки се в свободната територия на днешна България.
Бидейки всеобщо уважаван остарял български преподавател и ръководител на българския Акционен комитет в Прилеп, както и кмет на Прилеп, определен през 1941 година, в 1944 година той е бил задържан от титовистите и несъмнено е щял да изгние някъде или да бъде погубен. Тогава обаче се е намесил бъдещият почитан държавен функционер на Македония Кръсте Цървенковски, който е споделил: „ Чекайте, бре, лугйе, Милан Небреклия ни е изучил сите нас, пуштете го! ”. В последна сметка, дядо ми Милан съумява да пристигна в България и по-късно умря в София.
Спомням си и неговия огромен другар Димитър Талев, като идваше у нас дружно с Църнушанов, Македонски и други. Талев не цепеше басма на никого, само че беше със също такава симпатична прилепска физиономия като дядо ми Милан, и въпреки и с по-нисък растеж, от време на време извисяваше някак несъразмерно гласа си и се гневеше от развиването на налагания сегашен книжовен български език. Не мога да не помни гневните му думи: „ Че те на процедура към този момент като че ли не разрешават дори и използването на естествените обичайни падежни форми „ мене ” и „ тебе ” и вместо тях постановат изгъзиците „ мен ” и „ теб ”! Кой в Македония ще одобри да приказва по този начин? Дори и думата „ компир ” им простее и я изхвърлят от българския език! ”
Иван Чучков, основоположникът на софийското метро
Братът на татко ми Иван Чучков е бил огромен другар на Никола Вапцаров – дружно са учили в Морското машинно учебно заведение във Варна, обитавали са там една стая. По-късно, когато Вапцаров е незает заради „ неблагонадеждност ” и гладува, чичо ми (тогава инженер в Дирекцията на трамваите и осветлението) с огромни старания съумява да му откри работа (в Екарисажа) в един изключително сложен за гениалния стихотворец интервал, когато Вапцаров е изпълнен с оскърбление и обезсърчение от мракобесническия режим в България. А в края на съдбоносната 1940 година приятелите Кольо и Иван с риск за живота си (и двамата – глави на семейства) разлепват нощем из улиците на София саморъчно готови листовки с апела: „ Съюз със Съюз на съветските социалистически републики! ”.
Завършил през 1938 година електроинженерство в Прага, Иван Чучков проектира първата тролейбусна линия в София и в България (1941 г.). Инж. Иван Чучков обаче посвещава живота си на своята фантазия – столицата на България да има метро, и става създател на плановете на бъдещия софийски метрополитен и негов основател и пълководец. Тези планове през днешния ден единствено са обновени.
Инж. Чучков стартира реализирането на тази фантазия като основен инженер на " Софпроект " и началник на колектива за планиране на софийското метро. Преки очевидци са ми разказвали за упорството и безкомпромисността, с които той, въпреки и безпартиен, е отстоявал тези свои планове пред многочислените съперници на софийското метро: „ Или приемате, или си депозирам оставката! ”. И в последна сметка са ги приемали... А единствено за първия експлоатационен сектор на метрото плановете му е трябвало да бъдат утвърдени от 36 инстанции!
Както написа в книгата си „ Носители на огъня на Прометей ” (2002 г.) инж. Мире Спиров, инж. Иван Чучков, именуван „ вулканичен дух с огромно сърце, желязна воля и праволинейност, разгневяван от аксиоматичното мислене ”, съумява да се пребори за приемането на метросистемата като гръбнак на всеобщия столичен пътнически превоз. Успява и да наложи вижданията си за днешния вид на софийския метрополитен. "
Приживе Иван Чучков е удостояван с медал „ Народна република България ” първа степен, ордени за присъединяване си във Втората международна война, два пъти е притежател на званието „ Почетен жител на София ”. Дали в миналото Столичният общински съвет ще се сети да именува в негова памет най-малко една метростанция?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ