В голямото настъпление на технологиите
Преди месеци Михаил Стефанов е във Вашингтон и се качва в Uber такси. Шофьорът е инженер по автоматизация. Наскоро той изгубил работата си, отделът бил от 100 индивида, след това остават единствено четирима, които благодарение на изкуствен интелект за седмица основават това, което преди целият екип е правил за месец.
Големият въпрос, който консултантът по развиване на човешките запаси Михаил Стефанов си задава, е обвързван с преосмислянето какво е значимо да можем и да знаем, по какъв начин хората да се приспособяват към непрестанната смяна, която върви с все по-висока скорост, по какъв начин да стартират по-бързо да учат, по какъв начин организациите да основават подобаващите условия за това. Ето неговият взор към хората в организациите:
Вече стопират да работят общите решения, хората и фирмите би трябвало да се ориентират какво да се прави съгласно съответния за тях подтекст. Досегашните правила на водачеството губят своята новост. Сега е значимо какъв брой бързо хората може да бъдат готови за новите им функции, по какъв начин да бъдат сложени по този начин, че да не се усещат чужденци в работната среда. Все повече се върви към осмислянето не каква да е числеността на личния състав в компанията, а какви са
качествата и уменията на всеки
Все повече ще изпъква разликата сред добре подготвените и развити експерти, които работят в здравословна среда, и съществуването на хора, които не стоят устойчиво на своето място и няма изясненост за тяхното наличие в организацията.
С развиването на технологиите се трансформира ролята на човешкия фактор. Технологиите няма да създадат всички хора непотребни, само че точно технологиите постановат потребността от хора с избрани познания и умения. Има браншове, в които виждаме по какъв начин технологията заменя индивида. Но каквото и да се случва, едно е явно, че хората в организациите ще търпят огромни промени.
Чудя се дали в светлината на
бурното развиване на изкуствения разсъдък
всички компании виждат значимостта на своите чиновници или към момента има и такива, които си споделят, че технологиите са опция внезапно да понижат личния състав. Световният стопански конгрес актуализира уменията на бъдещето и виждаме по какъв начин работата в екип, сериозното мислене, решаването на комплицирани проблеми са основни умения. С преодоляването им би трябвало да се заемаме по-отрано, само че по-добре късно, в сравнение с още по-късно. Търсенето на сигурност е човешко предпочитание, а сигурността към този момент напълно не е обезпечена. Сега е значимо да свикнем с мисълта, че смяната е най-постоянното нещо. Водя диалози и от поколението преди мен слушам, че „ Който учил, учил “. Но сходни настройки ще оставят мнозина отвън работната мощ. Несигурността ще ни съпътства и е добре да приемем концепцията да учим непрекъснато, да учим през целия живот, та нали човек се учи до момента в който е жив. Но доста хора не желаят да го осъзнаят поради напъните, които непрекъснато е нужно да поставят. Човекът от Вашингтон сподели, че всички са го виждали, само че никой не е предполагал, че с такава скорост ще се случи.
Предупредени сме!
Парадоксът е, че би трябвало непрекъснато да развиваме механически умения, да усвояваме нови технологии, а днешният човек е добре да се концентрира най-много върху гъвкавостта, с която прави това и реагира на събитията. Ключово е умеенето да работи дейно с други хора, наред с ръководството на егото, изобретателното мислене, отличната връзка. Когато се прави оптимизация на екип и избрана част от хората се постанова да бъдат освободени, се резервират не просто най-хубавите експерти, а тези, които са и
екипни играчи
Важно е всички дружно могат да вземат решение разнообразни проблеми и задания.
Голяма бездна в работната среда се отваря от обстоятелството, че в този момент четири генерации работят един до друг, скоро може да станат пет. Те са коренно разнообразни и в никакъв случай до момента несъответствието не е бил в такава степен. Оказва се, че за множеството младежи е проблем работният етикет, спазването на работно време, плюс нравственос и преданост. В немалка част от фирмите се следи болнава и накуцваща просвета, нездрави лидерски практики. В такава среда се работи непълноценно. Промяната може да стане единствено със себеосъзнаване и подготвеност да желаяме противоположна връзка. Как построяваме хората – това е огромният въпрос.
Къде води следващият неизвестен ход
Моята кариера е низ от непопулярни ходове – бях публицист, след това взех решение да стана ПР и учих това, само че в един миг от корпоративния свят взех решение да отида в неправителствения бранш, зарязах сигурната работа на добра позиция, с цел да си направя лична консултантска процедура и когато тя стана разпознаваема и търсена, взех решение да вляза в огромна компания. Тези изненадващи завои провокират потрес у хората към мен, споделя Михаил Стефанов. Миналата година е най-успешна в предприемаческата му активност, само че в края ѝ приема предлагането на „ Аурубис “, които са били негов клиент, да стане част от техния екип. В неговата специалност за устойчивите резултати е нужна дълбочина, която като външен съветник мъчно се реализира.
Михаил Стефанов дефинира себе си като учредителен откривател и първата му задача е да изследва компанията, борбите, провокациите и да предложи решения на потребности и проблеми. Вярва единствено в това, което оказва помощ на хората да си свършат работата по най-хубавия метод. Във взаимоотношението с „ Аурубис “ най-силно усещане му направило по какъв начин хората се гордеят, че са част от тази компания, и по какъв начин приказват за наследството, което оставят. „ Аурубис “ е микросвят с най-различни основни функции, само че защото работата е доста характерна, такива експерти наготово не се намират, те се построяват. Приемствеността изисква всеки с лидерска роля да има готови заместници. Такава организация се нуждае от непрекъснато привличане на гении, които да израстват в специалността.
Важно е, когато се влезе вътре в компанията, действителността да е същата. И в действителност - „ Аурубис “ е мечтан шеф, тайната на това е в дейната връзка, информираща и разказваща историята на непрекъснатата смяна. Голямо достолепие е, че каквото е извън, това да е и вътре – постоянна компания с правила, здрава корпоративна конструкция и полезности.
Развитие на човешките запаси, на културата и гения. – такава е в този момент отговорността на Михаил Стефанов в медодобивния колос. Тази роля е обвързвана освен с образованието на хора, а с по-широко осмисляне. За него предприемачеството не е позиция, а е настройка: „ Такава активност може да се развива независимо, само че може да се ползва и в една огромна и гъвкава организация, което пък дава опция за по-бързи решения и за резултатното съграждане на чудесни неща “.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Големият въпрос, който консултантът по развиване на човешките запаси Михаил Стефанов си задава, е обвързван с преосмислянето какво е значимо да можем и да знаем, по какъв начин хората да се приспособяват към непрестанната смяна, която върви с все по-висока скорост, по какъв начин да стартират по-бързо да учат, по какъв начин организациите да основават подобаващите условия за това. Ето неговият взор към хората в организациите:
Вече стопират да работят общите решения, хората и фирмите би трябвало да се ориентират какво да се прави съгласно съответния за тях подтекст. Досегашните правила на водачеството губят своята новост. Сега е значимо какъв брой бързо хората може да бъдат готови за новите им функции, по какъв начин да бъдат сложени по този начин, че да не се усещат чужденци в работната среда. Все повече се върви към осмислянето не каква да е числеността на личния състав в компанията, а какви са
качествата и уменията на всеки
Все повече ще изпъква разликата сред добре подготвените и развити експерти, които работят в здравословна среда, и съществуването на хора, които не стоят устойчиво на своето място и няма изясненост за тяхното наличие в организацията.
С развиването на технологиите се трансформира ролята на човешкия фактор. Технологиите няма да създадат всички хора непотребни, само че точно технологиите постановат потребността от хора с избрани познания и умения. Има браншове, в които виждаме по какъв начин технологията заменя индивида. Но каквото и да се случва, едно е явно, че хората в организациите ще търпят огромни промени.
Чудя се дали в светлината на
бурното развиване на изкуствения разсъдък
всички компании виждат значимостта на своите чиновници или към момента има и такива, които си споделят, че технологиите са опция внезапно да понижат личния състав. Световният стопански конгрес актуализира уменията на бъдещето и виждаме по какъв начин работата в екип, сериозното мислене, решаването на комплицирани проблеми са основни умения. С преодоляването им би трябвало да се заемаме по-отрано, само че по-добре късно, в сравнение с още по-късно. Търсенето на сигурност е човешко предпочитание, а сигурността към този момент напълно не е обезпечена. Сега е значимо да свикнем с мисълта, че смяната е най-постоянното нещо. Водя диалози и от поколението преди мен слушам, че „ Който учил, учил “. Но сходни настройки ще оставят мнозина отвън работната мощ. Несигурността ще ни съпътства и е добре да приемем концепцията да учим непрекъснато, да учим през целия живот, та нали човек се учи до момента в който е жив. Но доста хора не желаят да го осъзнаят поради напъните, които непрекъснато е нужно да поставят. Човекът от Вашингтон сподели, че всички са го виждали, само че никой не е предполагал, че с такава скорост ще се случи.
Предупредени сме!
Парадоксът е, че би трябвало непрекъснато да развиваме механически умения, да усвояваме нови технологии, а днешният човек е добре да се концентрира най-много върху гъвкавостта, с която прави това и реагира на събитията. Ключово е умеенето да работи дейно с други хора, наред с ръководството на егото, изобретателното мислене, отличната връзка. Когато се прави оптимизация на екип и избрана част от хората се постанова да бъдат освободени, се резервират не просто най-хубавите експерти, а тези, които са и
екипни играчи
Важно е всички дружно могат да вземат решение разнообразни проблеми и задания.
Голяма бездна в работната среда се отваря от обстоятелството, че в този момент четири генерации работят един до друг, скоро може да станат пет. Те са коренно разнообразни и в никакъв случай до момента несъответствието не е бил в такава степен. Оказва се, че за множеството младежи е проблем работният етикет, спазването на работно време, плюс нравственос и преданост. В немалка част от фирмите се следи болнава и накуцваща просвета, нездрави лидерски практики. В такава среда се работи непълноценно. Промяната може да стане единствено със себеосъзнаване и подготвеност да желаяме противоположна връзка. Как построяваме хората – това е огромният въпрос.
Къде води следващият неизвестен ход
Моята кариера е низ от непопулярни ходове – бях публицист, след това взех решение да стана ПР и учих това, само че в един миг от корпоративния свят взех решение да отида в неправителствения бранш, зарязах сигурната работа на добра позиция, с цел да си направя лична консултантска процедура и когато тя стана разпознаваема и търсена, взех решение да вляза в огромна компания. Тези изненадващи завои провокират потрес у хората към мен, споделя Михаил Стефанов. Миналата година е най-успешна в предприемаческата му активност, само че в края ѝ приема предлагането на „ Аурубис “, които са били негов клиент, да стане част от техния екип. В неговата специалност за устойчивите резултати е нужна дълбочина, която като външен съветник мъчно се реализира.
Михаил Стефанов дефинира себе си като учредителен откривател и първата му задача е да изследва компанията, борбите, провокациите и да предложи решения на потребности и проблеми. Вярва единствено в това, което оказва помощ на хората да си свършат работата по най-хубавия метод. Във взаимоотношението с „ Аурубис “ най-силно усещане му направило по какъв начин хората се гордеят, че са част от тази компания, и по какъв начин приказват за наследството, което оставят. „ Аурубис “ е микросвят с най-различни основни функции, само че защото работата е доста характерна, такива експерти наготово не се намират, те се построяват. Приемствеността изисква всеки с лидерска роля да има готови заместници. Такава организация се нуждае от непрекъснато привличане на гении, които да израстват в специалността.
Важно е, когато се влезе вътре в компанията, действителността да е същата. И в действителност - „ Аурубис “ е мечтан шеф, тайната на това е в дейната връзка, информираща и разказваща историята на непрекъснатата смяна. Голямо достолепие е, че каквото е извън, това да е и вътре – постоянна компания с правила, здрава корпоративна конструкция и полезности.
Развитие на човешките запаси, на културата и гения. – такава е в този момент отговорността на Михаил Стефанов в медодобивния колос. Тази роля е обвързвана освен с образованието на хора, а с по-широко осмисляне. За него предприемачеството не е позиция, а е настройка: „ Такава активност може да се развива независимо, само че може да се ползва и в една огромна и гъвкава организация, което пък дава опция за по-бързи решения и за резултатното съграждане на чудесни неща “.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ