В очакване на конопената революция
Преди и в този момент
Конопът е прочут преди повече от 10 000 години, с конопени платна мореплавателите са прекосявали морета и океани. Христофор Колумб открива Америка, като води флотилия от кораби с платна от коноп. Така това растение има значима роля в епохата на великите географски открития, тъй като от него са изработвани корабните платна и въжетата. То е суровина за хартиената промишленост. Първата Библия на Гутенберг е отпечатана на хартия от коноп, която се е употребила съвсем до края на XVIII век. От декар годишна продукция от растението се създава четири пъти повече хартия, в сравнение с от дърветата на същата повърхност.
Конопът е прочут още под името канабис, джойнт, трева, марихуана. И защото някои от сортовете коноп служат за изработката на третата най-употребявана субстанция след алкохола и тютюна, влиза в листата на опиатите, а развъждането и разпространението му става преуспяващ бизнес, въпреки и нетолериран от закона. Притежанието даже единствено на един филиз трева се санкционира у нас и в доста други страни по света.
Ползи и вреди
Удивителният коноп служи за изработката на доста артикули – платове, облекла, обувки, въжета, строителни материали, козметика, безглутеново конопено мляко, бира. Семето му е суперхрана. Конопът се употребява още за бетон, памперси, протеини на прахуляк, биогориво… Дълъг е описът на вероятната приложимост, само че поради наркотичните свойства на един от сортовете, е подложен на забрани, ограничавания и рестрикции. В основата на това гонене на конопа стоят избрани бизнес ползи обратно във времето. Твърди се, че производствата, употребяващи коноп, стават директна опасност за облагите на текстилната, петролната, фармацевтичната индустрия и по лобистки метод даже и индустриалният Cannabis sativа, който няма наркотични свойства, бива демонизиран и изтласкан като суровина. Психоактивното вещество делта-9-тетрахидроканабинол е с нищожно наличие в промишлената просвета, само че около „ сухото “ изгря цялата конопена промишленост.
Ситуацията
Съществуват главно три сорта – Cannabis Sativa, Cannabis Indica и Cannabis Ruderalis. Индустриалният коноп Cannabis Sativa е вид с високи стебла, подобаващ за развъждане навън. Cannabis Indica е нискостеблен вид, който главно се гледа на закрито. Cannabis Ruderalis е по-скоро плевелен вид, който съдържа дребни количества канабиноиди. Индустриален коноп може да се отглежда в България, в случай че като аграрни производител минете през тежък позволителен режим. Нямате обаче право да го преработите в страната. Същевременно извън може да се внесат модифицирани артикули. Преработката към момента не е позволена у нас, въпреки в Народното събрание да имаше опити това да стане, само че кратковременния живот на няколко Народното събрание попречва приемането на тази законова наредба. Законодателната самодейност е налице, само че опитите за заверка са плахи, тъй като към момента има хора, които свързват конопа само с наркотичните субстанции, и по тази причина са изрично срещу легализацията на неговото развъждане и преправка.
Ще се промени ли законът
Преди предварително да се разпусне следващият парламент, депутатите от Комисията по земеделие в края на 2022 година разгледаха две сходни оферти за промени в Закона за надзор върху наркотичните субстанции и прекурсорите, целящи най-накрая да се позволи преработката на промишлен коноп. Проектът на „ Демократична България “ смъква възбраната за коноп, в който наличието на дейното наркотично вещество тетрахидроканабинол е под 0.3%. От „ Продължаваме промяната “ желаят разрешителният режим да обхване наличие под 1 тегловен % на тетрахидроканабинол. В причините „ За “ разхлабване на рестрикциите се чу: „ Конопът е просвета, която се отглежда без пестициди, което е в унисон с европейската зелена договорка. Конопът е просвета, която не се нуждае от напояване. Коренът на конопа спомага за облагородяване на почвата. Растението пречиства въздуха ".
Който търси - намира
„ Европейският съюз слага ясни сигнали за страните членки за устойчиви и продуктивни индустриални практики. За да отглеждат и създават първични материали и артикули от промишлен коноп, който е по-евтиният и екологичният вид, за разлика от петролни и други други възможности, страните членки би трябвало да съобразят националното си законодателство с инструкция. А тя освен че разрешава, само че даже предизвиква страните да отглеждат този вид коноп. Някои към този момент се възползваха от това, с цел да основат и възстановят разнородни бизнеси, свързани, да вземем за пример, с потребностите на строителството, медицината, козметиката, хранително-вкусовата индустрия. В България обаче законът не разрешава растението да се преработва, а поради скъпата логистика на суровината към този момент няма интерес от прилежащи страни “, изяснява Александър Червенков - производител и преработвател на конопено масло. Неговият бизнес стартира развиването си у нас, само че в този момент е основан в Румъния, където преработва суровина от лични конопени насаждения.
Най-печеливш бизнес вършат тези, които тръгнат първи. Революцията на конопената промишленост в България остава в режим на изчакване.
Риск печели
Докато стане законово допустимо да развие произвеждане в България, Мардик Хачерян от КonopShop внася артикули
Мардик Хачерян е основател на КonopShop. Насочва се към този бизнес, откакто неговият брат му споделя по какъв начин млад чешки бизнесмен получава финансиране от стартъп конкурс, с цел да развие бранд със CBD артикули, съдържащи канабидиол. Мардик вижда капацитет в това и през 2020 година, дружно с сътрудници, прави магазин в София. Той не чака да е елементарно, само че пък преценя, че ще му е забавно да развива подобен бизнес. „ Създадохме първия физически магазин на подобен жанр артикули в България, нещо, което различен не го е правил. Ако сегашните забрани отпаднат, ще се ориентираме към произвеждане и износ “.
Блокаж
Младият бизнесмен счита за безпричинно страхове от корист с канабис да блокират развиването на промишленост с голям капацитет в интерес на хората: „ Ако човек желае да си провали живота, той може да пие алкохол от заран до вечер. Дори нищо да не прави, отново ще си провали живота. Законът е спрял преработката на коноп и е лимитирал неговото развъждане за промишлени цели, само че на процедура не е спрял разпространяването на канабис “.
Регламент вместо рестрикции
Мардик Хачерян добре познава бизнеса, с който се е захванал, и коментира що е това коноп и каква полза се крие в него: „ Сортовете коноп са най-различни– едни имат плътност на масла, други са източник на здрави влакна и са подобаващи за тъкани, има и типове, които служат за медицински цели. Хора с тежки болести намират облекчение в такива артикули, които обаче не са налични на българския пазар. Законът не работи и не реализира задачите си, само че няма политик, който да се застъпи за цялостна заверка на конопа и неговите производни. В България има голям брой рестрикции, а на Запад пазарът е регламентиран. Конопът и продуктите от него са промишленост, която може да носи огромни облаги. Земеделски производители, които са се занимавали с развъждането на тютюн, може да се пренасочат към коноп. Сега процедурите са тежки и хората не желаят да рискуват, защото с изключение на многото разрешителни, би трябвало да имат контракт със сертифициран цех за преправка в чужбина, който да им подсигурява изкупуването “.
Високата добавена стойност
България е страна с обичаи в земеделието, обратно във времето има задоволително насъбран опит в развъждането и преработката на промишлен коноп. Уменията в разнообразни сфери биха били добър трамплин за развиването на една нова промишленост, в основата на която да е конопът. Ако тук стартира да се създава текстил, ще се шият и облекла. Има положителни практики в производството на масла, както и на строителни материали. Конопът, който е за текстил, въжета и други неспецифични промишлени цели, се отглежда доста елементарно. Но от декар коноп за масло се изкарват повече пари, в сравнение с от коноп за текстил и строителство, споделя още Мардик. Според него даже да се създадат законодателните промени, рестрикциите в България надали изцяло ще отпаднат. В Тайланд наскоро са разрешили канабиса за развлекателна приложимост и това довежда до взрив на туризма, само че и на самия бизнес, обвързван с развъждането на коноп и изработката на артикули от него. „ Ако у нас има храброст да легализираме канабиса за развлекателни цели, туризмът ще се ускори. В момента продукцията се оскъпява от транспортната логистика по износа на суровината, с цел да се преработи в чужбина. Произвеждаме ли тук артикули от коноп, добавената стойност остава в страната. Ако в България се тъкат платове, всеки бранд в шивашката промишленост ще си направи конопени серии “, твърди основателят на КonopShop.
Голямото завръщане
Конопът вирее по целия свят и напълно несправедливо е криминализиран единствено поради едно от неговите свойства, в случай че крие голям капацитет за разнообразни сфери. Непал и някои африкански страни са се насочили към всеобщо развъждане на коноп и са изгряващи звезди в региона на текстила. В Европа към този момент има одобрени марки и даже да разгадаем преработката у нас, те към този момент имат пазарна преднина, счита Мардик. Той е научил от дядо си, че в първата половина на предишния век сеитбооборотът е бил наложителен в България и се препоръчвало да се сее коноп на всеки 3-4 години, защото усъвършенства положението на почвата. Това се е прилагало и на други места по света.
Традициите в този момент не са това, което са били. Но светът се трансформира, на световно равнище се следи наклонност за завръщане към преработката на индустриалния коноп, разкриването на лечебните му свойства, изработката на екооблекла, в строителството се употребяват тухли с коноп и конопена изолираност, в козметиката навлиза с уверена крачка. Това растение стартира да се преоткрива и в доста страни тази промишленост набира мощ. България обаче изостава. И въпреки всичко има късмет още през тази година да се даде опция на предприемчивите у нас да задвижат цяла една промишленост. Защо обаче Мардик Хачерян се е захванал с бизнес, който предстои на толкоз огромни рестрикции? „ Рискът не е дребен, само че не рискът ме плаши, а баналното “, споделя предприемачът.
Конопът е прочут преди повече от 10 000 години, с конопени платна мореплавателите са прекосявали морета и океани. Христофор Колумб открива Америка, като води флотилия от кораби с платна от коноп. Така това растение има значима роля в епохата на великите географски открития, тъй като от него са изработвани корабните платна и въжетата. То е суровина за хартиената промишленост. Първата Библия на Гутенберг е отпечатана на хартия от коноп, която се е употребила съвсем до края на XVIII век. От декар годишна продукция от растението се създава четири пъти повече хартия, в сравнение с от дърветата на същата повърхност.
Конопът е прочут още под името канабис, джойнт, трева, марихуана. И защото някои от сортовете коноп служат за изработката на третата най-употребявана субстанция след алкохола и тютюна, влиза в листата на опиатите, а развъждането и разпространението му става преуспяващ бизнес, въпреки и нетолериран от закона. Притежанието даже единствено на един филиз трева се санкционира у нас и в доста други страни по света.
Ползи и вреди
Удивителният коноп служи за изработката на доста артикули – платове, облекла, обувки, въжета, строителни материали, козметика, безглутеново конопено мляко, бира. Семето му е суперхрана. Конопът се употребява още за бетон, памперси, протеини на прахуляк, биогориво… Дълъг е описът на вероятната приложимост, само че поради наркотичните свойства на един от сортовете, е подложен на забрани, ограничавания и рестрикции. В основата на това гонене на конопа стоят избрани бизнес ползи обратно във времето. Твърди се, че производствата, употребяващи коноп, стават директна опасност за облагите на текстилната, петролната, фармацевтичната индустрия и по лобистки метод даже и индустриалният Cannabis sativа, който няма наркотични свойства, бива демонизиран и изтласкан като суровина. Психоактивното вещество делта-9-тетрахидроканабинол е с нищожно наличие в промишлената просвета, само че около „ сухото “ изгря цялата конопена промишленост.
Ситуацията
Съществуват главно три сорта – Cannabis Sativa, Cannabis Indica и Cannabis Ruderalis. Индустриалният коноп Cannabis Sativa е вид с високи стебла, подобаващ за развъждане навън. Cannabis Indica е нискостеблен вид, който главно се гледа на закрито. Cannabis Ruderalis е по-скоро плевелен вид, който съдържа дребни количества канабиноиди. Индустриален коноп може да се отглежда в България, в случай че като аграрни производител минете през тежък позволителен режим. Нямате обаче право да го преработите в страната. Същевременно извън може да се внесат модифицирани артикули. Преработката към момента не е позволена у нас, въпреки в Народното събрание да имаше опити това да стане, само че кратковременния живот на няколко Народното събрание попречва приемането на тази законова наредба. Законодателната самодейност е налице, само че опитите за заверка са плахи, тъй като към момента има хора, които свързват конопа само с наркотичните субстанции, и по тази причина са изрично срещу легализацията на неговото развъждане и преправка.
Ще се промени ли законът
Преди предварително да се разпусне следващият парламент, депутатите от Комисията по земеделие в края на 2022 година разгледаха две сходни оферти за промени в Закона за надзор върху наркотичните субстанции и прекурсорите, целящи най-накрая да се позволи преработката на промишлен коноп. Проектът на „ Демократична България “ смъква възбраната за коноп, в който наличието на дейното наркотично вещество тетрахидроканабинол е под 0.3%. От „ Продължаваме промяната “ желаят разрешителният режим да обхване наличие под 1 тегловен % на тетрахидроканабинол. В причините „ За “ разхлабване на рестрикциите се чу: „ Конопът е просвета, която се отглежда без пестициди, което е в унисон с европейската зелена договорка. Конопът е просвета, която не се нуждае от напояване. Коренът на конопа спомага за облагородяване на почвата. Растението пречиства въздуха ".
Който търси - намира
„ Европейският съюз слага ясни сигнали за страните членки за устойчиви и продуктивни индустриални практики. За да отглеждат и създават първични материали и артикули от промишлен коноп, който е по-евтиният и екологичният вид, за разлика от петролни и други други възможности, страните членки би трябвало да съобразят националното си законодателство с инструкция. А тя освен че разрешава, само че даже предизвиква страните да отглеждат този вид коноп. Някои към този момент се възползваха от това, с цел да основат и възстановят разнородни бизнеси, свързани, да вземем за пример, с потребностите на строителството, медицината, козметиката, хранително-вкусовата индустрия. В България обаче законът не разрешава растението да се преработва, а поради скъпата логистика на суровината към този момент няма интерес от прилежащи страни “, изяснява Александър Червенков - производител и преработвател на конопено масло. Неговият бизнес стартира развиването си у нас, само че в този момент е основан в Румъния, където преработва суровина от лични конопени насаждения.
Най-печеливш бизнес вършат тези, които тръгнат първи. Революцията на конопената промишленост в България остава в режим на изчакване.
Риск печели
Докато стане законово допустимо да развие произвеждане в България, Мардик Хачерян от КonopShop внася артикули
Мардик Хачерян е основател на КonopShop. Насочва се към този бизнес, откакто неговият брат му споделя по какъв начин млад чешки бизнесмен получава финансиране от стартъп конкурс, с цел да развие бранд със CBD артикули, съдържащи канабидиол. Мардик вижда капацитет в това и през 2020 година, дружно с сътрудници, прави магазин в София. Той не чака да е елементарно, само че пък преценя, че ще му е забавно да развива подобен бизнес. „ Създадохме първия физически магазин на подобен жанр артикули в България, нещо, което различен не го е правил. Ако сегашните забрани отпаднат, ще се ориентираме към произвеждане и износ “.
Блокаж
Младият бизнесмен счита за безпричинно страхове от корист с канабис да блокират развиването на промишленост с голям капацитет в интерес на хората: „ Ако човек желае да си провали живота, той може да пие алкохол от заран до вечер. Дори нищо да не прави, отново ще си провали живота. Законът е спрял преработката на коноп и е лимитирал неговото развъждане за промишлени цели, само че на процедура не е спрял разпространяването на канабис “.
Регламент вместо рестрикции
Мардик Хачерян добре познава бизнеса, с който се е захванал, и коментира що е това коноп и каква полза се крие в него: „ Сортовете коноп са най-различни– едни имат плътност на масла, други са източник на здрави влакна и са подобаващи за тъкани, има и типове, които служат за медицински цели. Хора с тежки болести намират облекчение в такива артикули, които обаче не са налични на българския пазар. Законът не работи и не реализира задачите си, само че няма политик, който да се застъпи за цялостна заверка на конопа и неговите производни. В България има голям брой рестрикции, а на Запад пазарът е регламентиран. Конопът и продуктите от него са промишленост, която може да носи огромни облаги. Земеделски производители, които са се занимавали с развъждането на тютюн, може да се пренасочат към коноп. Сега процедурите са тежки и хората не желаят да рискуват, защото с изключение на многото разрешителни, би трябвало да имат контракт със сертифициран цех за преправка в чужбина, който да им подсигурява изкупуването “.
Високата добавена стойност
България е страна с обичаи в земеделието, обратно във времето има задоволително насъбран опит в развъждането и преработката на промишлен коноп. Уменията в разнообразни сфери биха били добър трамплин за развиването на една нова промишленост, в основата на която да е конопът. Ако тук стартира да се създава текстил, ще се шият и облекла. Има положителни практики в производството на масла, както и на строителни материали. Конопът, който е за текстил, въжета и други неспецифични промишлени цели, се отглежда доста елементарно. Но от декар коноп за масло се изкарват повече пари, в сравнение с от коноп за текстил и строителство, споделя още Мардик. Според него даже да се създадат законодателните промени, рестрикциите в България надали изцяло ще отпаднат. В Тайланд наскоро са разрешили канабиса за развлекателна приложимост и това довежда до взрив на туризма, само че и на самия бизнес, обвързван с развъждането на коноп и изработката на артикули от него. „ Ако у нас има храброст да легализираме канабиса за развлекателни цели, туризмът ще се ускори. В момента продукцията се оскъпява от транспортната логистика по износа на суровината, с цел да се преработи в чужбина. Произвеждаме ли тук артикули от коноп, добавената стойност остава в страната. Ако в България се тъкат платове, всеки бранд в шивашката промишленост ще си направи конопени серии “, твърди основателят на КonopShop.
Голямото завръщане
Конопът вирее по целия свят и напълно несправедливо е криминализиран единствено поради едно от неговите свойства, в случай че крие голям капацитет за разнообразни сфери. Непал и някои африкански страни са се насочили към всеобщо развъждане на коноп и са изгряващи звезди в региона на текстила. В Европа към този момент има одобрени марки и даже да разгадаем преработката у нас, те към този момент имат пазарна преднина, счита Мардик. Той е научил от дядо си, че в първата половина на предишния век сеитбооборотът е бил наложителен в България и се препоръчвало да се сее коноп на всеки 3-4 години, защото усъвършенства положението на почвата. Това се е прилагало и на други места по света.
Традициите в този момент не са това, което са били. Но светът се трансформира, на световно равнище се следи наклонност за завръщане към преработката на индустриалния коноп, разкриването на лечебните му свойства, изработката на екооблекла, в строителството се употребяват тухли с коноп и конопена изолираност, в козметиката навлиза с уверена крачка. Това растение стартира да се преоткрива и в доста страни тази промишленост набира мощ. България обаче изостава. И въпреки всичко има късмет още през тази година да се даде опция на предприемчивите у нас да задвижат цяла една промишленост. Защо обаче Мардик Хачерян се е захванал с бизнес, който предстои на толкоз огромни рестрикции? „ Рискът не е дребен, само че не рискът ме плаши, а баналното “, споделя предприемачът.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ