Готварските тефтери и образът на миналото
„ Преди храната показваше от кое място сме пристигнали. Сега за мнозина тя е там, където желаеме да отидем, кои желаеме да бъдем, по какъв начин избираме да живеем – написа Джон Ланчестър в забележителното си есе „ Мълчи и яж “.
Храната дава любопитна оптика в проучването на даден исторически интервал, изключително пък домашно приготвената – тя хем е интимна сфера от живота, хем повече от всичко друго приобщава и свързва хората..
Тези особености на храната улавя Албена Шкодрова в новата си книга „ Бунтовните готвачи “ (Rebellious Cooks and Recipe Writing in Communist Bulgaria), издадена от издателство „ Блумсбъри Академик “.
Книгата изследва един любопитен обект – бележниците с предписания, които мнозина у нас пазят в домовете си.
„ Бунтовните готвачи “ е за готварските бележници в комунистическа България и техните доста, от време на време непредвидени способи на приложимост. – написа авторката. – За да я напиша, седях в доста кухни из цяла България: в Шумен, Пловдив, Русе, от Преслав до Смолян, и от столицата до село Микрево. Дори в една българска кухня в Брюксел. Чудните ми събеседници ми дадоха да надникна в персоналните им кулинарни бележници, да опитвам резултата от някоя и друга обичана рецепта, само че и доста повече от това: позволиха ме до най-личното си пространство, до кухнята на личното им всекидневие, десетилетия обратно. Книгата споделя за предстоящото и непредвиденото, което открих там. “
Интересът на Шкодрова към тематиката е дълготраен. Тя е създател на „ Соц гурме. Куриозната история на кухнята в Народна република България “, която още веднъж посредством храната по автентичен метод ни оферираше взор към предишното и опит за равносметка.
В една мощно идеологизирана среда, размяната на предписания, говоренето за храна, приготвянето " от нищо нещо " са освен безвредна форма на другарство, само че и метод да отвоюваш персонално пространство, да заявиш себе си, да натрупаш обществен капитал или да си доставиш разтуха.
В персоналните бележници и мемоари се оглежда историята и огромните трансформации на епохата – от индустриализацията и урбанизацията на живота до еманципацията на дамите и хроничния недостиг.
Източник: bnr.bg
Храната дава любопитна оптика в проучването на даден исторически интервал, изключително пък домашно приготвената – тя хем е интимна сфера от живота, хем повече от всичко друго приобщава и свързва хората..
Тези особености на храната улавя Албена Шкодрова в новата си книга „ Бунтовните готвачи “ (Rebellious Cooks and Recipe Writing in Communist Bulgaria), издадена от издателство „ Блумсбъри Академик “.
Книгата изследва един любопитен обект – бележниците с предписания, които мнозина у нас пазят в домовете си.
„ Бунтовните готвачи “ е за готварските бележници в комунистическа България и техните доста, от време на време непредвидени способи на приложимост. – написа авторката. – За да я напиша, седях в доста кухни из цяла България: в Шумен, Пловдив, Русе, от Преслав до Смолян, и от столицата до село Микрево. Дори в една българска кухня в Брюксел. Чудните ми събеседници ми дадоха да надникна в персоналните им кулинарни бележници, да опитвам резултата от някоя и друга обичана рецепта, само че и доста повече от това: позволиха ме до най-личното си пространство, до кухнята на личното им всекидневие, десетилетия обратно. Книгата споделя за предстоящото и непредвиденото, което открих там. “
Интересът на Шкодрова към тематиката е дълготраен. Тя е създател на „ Соц гурме. Куриозната история на кухнята в Народна република България “, която още веднъж посредством храната по автентичен метод ни оферираше взор към предишното и опит за равносметка.
В една мощно идеологизирана среда, размяната на предписания, говоренето за храна, приготвянето " от нищо нещо " са освен безвредна форма на другарство, само че и метод да отвоюваш персонално пространство, да заявиш себе си, да натрупаш обществен капитал или да си доставиш разтуха.
В персоналните бележници и мемоари се оглежда историята и огромните трансформации на епохата – от индустриализацията и урбанизацията на живота до еманципацията на дамите и хроничния недостиг.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ