На 19 януари през 1969 г. той умира от раните

На 19 януари през 1969 година той умира от раните си, откакто няколко дни преди този момент на 16 януари се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в символ на митинг. Това извънредно деяние има своя предистория и е обвързвано с Пражката пролет.

Това напомня БНР.

Ян Палах е чешки студент, който се самоубива в символ на политически митинг. През август 1968 година войски на Съюз на съветските социалистически републики, България, Германска демократична република, Полша и Унгария нахлуват в Чехословакия, с цел да смажат демократичните промени на държавното управление на Александър Дубчек.

То е известно като Пражка пролет. Те са посрещнати от митинги, които с времето са кърваво потушени. Група от чешки студенти, в това число и Палах, замислят гибелен акт, възнамерявайки да се жертват в митинг на нашествието.

Според Ярослава Мосерова, експерт по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към Карловия университет, Прага, той не се е самозапалил, протестирайки против руската окупация, а го е направил, протестирайки против деморализацията на чешките жители, породена от окупацията.

Погребението на Палах довежда до всеобщи митинги против окупацията. Месец по-късно на 25 февруари 1969 година различен студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

Площад „ Ян Палах “ в центъра на Прага е наречен на него, има и площад „ Палах “ в Бърно. В Люксембург, Франция, Полша и Нидерландия също има улици, наречени на Ян Палах. У нас във Варна има улица „ Ян Палах “, на която се намира търговски център, наименуван „ Ян Палах “ („ Палах център “). В чест на Палах нашият стихотворец Валери Петров написва стихотворението „ Самоизгаряне “.

Ян Палах е роден в Прага през 1948 година Детството му минава в село Вшетати в Средночешкия край. Завършва гимназия в градчето Мелник. Малко преди 16 часа на 16 януари 1969 година Студентът от Философския факултет на Карловия университет в Прага Ян Палах напуща общежитието си за финален път. Преди да излезе, младежът оставя прощално писмо. Текстът му гласи:

Майко, баща, братко, сестричке!

Когато четете това писмо, към този момент ще съм мъртъв или покрай гибелта. Знам какъв брой тежко ще ви нарани действието ми, само че не се сърдете на мен. За страдание, не сме сами на този свят.

Не върша това от отмалялост от живота, а в противен случай – тъй като го оценявам прекалено много. Надявам се, че действието ми ще го направи по-добър. Знам цената на живота и знам, че това е най-ценното нещо.

Но за вас желая доста, за всички вас, тъй че би трябвало да платя висока цена. Не губете сърцето си след моята жертва, кажете на Ячек да учи по-усърдно, на Марта също. Никога не трябва да приемате несправедливости, в каквато и да е форма, гибелта ми ще ви обвърже. Съжалявам, че в никакъв случай повече няма да ви видя, вас, които доста обичам. Моля ви, простете ми, че толкоз сме се карали. Не им позволявайте да ме изкарат вманиачен. Поздравете момчетата, реката и гората.