Федералният резерв е виновен за всички балони
Преди година специалистите обясняваха, че растежът на модерната финансова система е станал подвластен от балансите на централните банки и разясниха за какво за пазарите е витално значимо Федералният запас да предприеме следващ кръг от парични тласъци. Председателят на щатската централна банка Джеръм Пауъл пък до момента се оказва задоволително еластичен, с цел да спре редуцирането на салдото на ръководената от него институция, което бяха подготвени да създадат предшествениците му Бен Бърнанке и Джанет Йелън. Всъщност, Пауъл бе заставен да възобнови паричните инжекции поради рецесията на репо-пазара, която "пришпори " Федералния запас да вкара в допълнение 400 милиарда щ. $ във финансовия бранш и да усили салдото му с към 10% от средата на септември до края на декември 2019-а.
Междувременно "адвокатите " на щатската централна банка се пробваха да убедят обществеността, че в тази ситуация не става въпрос за парични тласъци. Действително, тези интервенции не включват директни покупки на американски дългови бумаги, само че въпреки всичко водят до доста нарастване на количеството на краткосрочните щатски ДЦК. Което прави разликата сред "QE " и "не-QE " много мистериозна, тъй като ликвидността нараства, а паралелно с това понижава натиска върху финансирането и се редуцират систематичните опасности. В резултат, цените на активите-спасителни убежища, каквито са десетгодишните щатски облигации, падат, а рисковите активи, каквито са акциите - нарастват.
Икономистите мерят ликвидността с количеството на средствата, които минават през обичайна банкова система и през пазарите за репо и суапови покупко-продажби. Световната кредитна система от ден на ден разчита на последните два "парични пазара на едро ". Много постоянно - с дейното присъединяване на централните банки в тях. От няколко години те се "подгряват " от мощен приток на корпоративни и институционални кешови количества, обезпечавани от богати на парични приходи компании, на мениджъри на активи и хеджингови фондове и от бизнеса на търговците на финансови производни, на държавните фондове и на мениджърите на валутни запаси.
Днес общият размер на тези средства надвишава 30 трлн. щ. $ - надалеч повече от наличностите в банковите системи. Това принуждава притежателите им да влагат в различни краткосрочни сигурни активи. И при липса на принадлежности от обществения бранш, каквито са щатските ДЦК, частният отрасъл би трябвало да пристъпи към основаването на краткосрочни артикули, познати като репо-споразумения и обезпечени с активи търговски бумаги. Механизмът на репо-сделките "пакетира " "сигурните " активи като държавни облигации, задгранични валути и корпоративен дълг с висок кредитен рейтинг и ги употребява като застрахователни принадлежности, против които да тегли заеми. И до момента в който кредитният риск в този случай ненапълно понижава, заплахата да не могат да се рефинансират позициите, остава.
Същевременно, пазарите са прикрепени към политиката на лихвените проценти, които би трябвало да управляват темпото на действителните финансови разноски и посредством тях - бизнес цикъла. Поне по този начин написа в учебниците. Светът обаче се движи напред. И на западните финансови системи би трябвало да се гледа всъщност като на механизми за преразпределение, доминирани от тези великански парични пулове, които се употребяват по-скоро за рефинансиране на съществуващите позиции, а не за набиране на нови пари. И новите финансови разноски се изместват от потребността да се предоговарят големи дългови товари.
Ако отговорностите не се отпишат, те или би трябвало да се погасят, или по някакъв метод да се рефинансират. Проблемът е, че огромна част от новите заеми, поети след финансовата рецесия от 2008-а, освен че няма да се изплатят, само че, което е изключително обезпокоително - стават от ден на ден. Последните оценки допускат, че нивото на международния дълг сега надвишава 250 трлн. щ. $, което е еквивалентно на 320% от световния Брутният вътрешен продукт и жестоко - два пъти повече от международната ликвидност, която е 130 трлн. $.
Тази рефинансираща роля значи, че количеството (ликвидността) има по-голямо значение от качеството (цената или лихвените проценти). Централните банки играят основна роля за образуване на ликвидността или за този финансов потенциал като усилват или редуцират балансите си, а в Съединени американски щати това е обвързвано тясно с интервенциите "QE " на Федералния запас. И защото за по-гладкото рефинансиране на международното дългово време ще е нужна все по-голяма ликвидност, тези парични тласъци ще останат. И би трябвало да се чакат QE5, QE6, QE7 и така нататък
Ако се върнем обратно, ще забележим, че увеличената ликвидност е задвижила доста лодки, само че в същото време е надула и ред балони на пазарите на активи, завършили печално през 1974-а, 1987-а, 1989-а (в Япония) и през 2000-а. От тази позиция размерът на последните интервенции на Федералния запас би трябвало да бъде свестен. През предходната година на щатските пазари се изля най-мощния ефикасен приток на ликвидност за последните повече от 50 години. Тя към този момент се популяризира по света, а световните борсови показатели записват шестата си най-успешна година в историята.
В този смисъл е добре да си спомним думите на някогашния основен изпълнителен шеф на "Ситигруп " - Чарлз Принс, в навечерието на финансовата рецесия от 2008-а, че финансовите играчи "все още танцуват ". И може би е добре да се любуваме на празненството. Но да танцуваме по-близо до вратата.
P. S.
Позицията е на Майкъл Хауъл - директорски шеф на самостоятелната компания за ръководство на фондове CrossBorder Capital
Междувременно "адвокатите " на щатската централна банка се пробваха да убедят обществеността, че в тази ситуация не става въпрос за парични тласъци. Действително, тези интервенции не включват директни покупки на американски дългови бумаги, само че въпреки всичко водят до доста нарастване на количеството на краткосрочните щатски ДЦК. Което прави разликата сред "QE " и "не-QE " много мистериозна, тъй като ликвидността нараства, а паралелно с това понижава натиска върху финансирането и се редуцират систематичните опасности. В резултат, цените на активите-спасителни убежища, каквито са десетгодишните щатски облигации, падат, а рисковите активи, каквито са акциите - нарастват.
Икономистите мерят ликвидността с количеството на средствата, които минават през обичайна банкова система и през пазарите за репо и суапови покупко-продажби. Световната кредитна система от ден на ден разчита на последните два "парични пазара на едро ". Много постоянно - с дейното присъединяване на централните банки в тях. От няколко години те се "подгряват " от мощен приток на корпоративни и институционални кешови количества, обезпечавани от богати на парични приходи компании, на мениджъри на активи и хеджингови фондове и от бизнеса на търговците на финансови производни, на държавните фондове и на мениджърите на валутни запаси.
Днес общият размер на тези средства надвишава 30 трлн. щ. $ - надалеч повече от наличностите в банковите системи. Това принуждава притежателите им да влагат в различни краткосрочни сигурни активи. И при липса на принадлежности от обществения бранш, каквито са щатските ДЦК, частният отрасъл би трябвало да пристъпи към основаването на краткосрочни артикули, познати като репо-споразумения и обезпечени с активи търговски бумаги. Механизмът на репо-сделките "пакетира " "сигурните " активи като държавни облигации, задгранични валути и корпоративен дълг с висок кредитен рейтинг и ги употребява като застрахователни принадлежности, против които да тегли заеми. И до момента в който кредитният риск в този случай ненапълно понижава, заплахата да не могат да се рефинансират позициите, остава.
Същевременно, пазарите са прикрепени към политиката на лихвените проценти, които би трябвало да управляват темпото на действителните финансови разноски и посредством тях - бизнес цикъла. Поне по този начин написа в учебниците. Светът обаче се движи напред. И на западните финансови системи би трябвало да се гледа всъщност като на механизми за преразпределение, доминирани от тези великански парични пулове, които се употребяват по-скоро за рефинансиране на съществуващите позиции, а не за набиране на нови пари. И новите финансови разноски се изместват от потребността да се предоговарят големи дългови товари.
Ако отговорностите не се отпишат, те или би трябвало да се погасят, или по някакъв метод да се рефинансират. Проблемът е, че огромна част от новите заеми, поети след финансовата рецесия от 2008-а, освен че няма да се изплатят, само че, което е изключително обезпокоително - стават от ден на ден. Последните оценки допускат, че нивото на международния дълг сега надвишава 250 трлн. щ. $, което е еквивалентно на 320% от световния Брутният вътрешен продукт и жестоко - два пъти повече от международната ликвидност, която е 130 трлн. $.
Тази рефинансираща роля значи, че количеството (ликвидността) има по-голямо значение от качеството (цената или лихвените проценти). Централните банки играят основна роля за образуване на ликвидността или за този финансов потенциал като усилват или редуцират балансите си, а в Съединени американски щати това е обвързвано тясно с интервенциите "QE " на Федералния запас. И защото за по-гладкото рефинансиране на международното дългово време ще е нужна все по-голяма ликвидност, тези парични тласъци ще останат. И би трябвало да се чакат QE5, QE6, QE7 и така нататък
Ако се върнем обратно, ще забележим, че увеличената ликвидност е задвижила доста лодки, само че в същото време е надула и ред балони на пазарите на активи, завършили печално през 1974-а, 1987-а, 1989-а (в Япония) и през 2000-а. От тази позиция размерът на последните интервенции на Федералния запас би трябвало да бъде свестен. През предходната година на щатските пазари се изля най-мощния ефикасен приток на ликвидност за последните повече от 50 години. Тя към този момент се популяризира по света, а световните борсови показатели записват шестата си най-успешна година в историята.
В този смисъл е добре да си спомним думите на някогашния основен изпълнителен шеф на "Ситигруп " - Чарлз Принс, в навечерието на финансовата рецесия от 2008-а, че финансовите играчи "все още танцуват ". И може би е добре да се любуваме на празненството. Но да танцуваме по-близо до вратата.
P. S.
Позицията е на Майкъл Хауъл - директорски шеф на самостоятелната компания за ръководство на фондове CrossBorder Capital
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ