В Европа гласят нови сценарии за Западните Балкани
Преди европейските избори австрийският в. " Ди пресе " излезе със публикация, в която дефинира като " злополучно положение " обстановката с 6-те страни от Западни Балкани поради стремежите им за започване на договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Тези дни пък френският президент Емануел Макрон в прав текст съобщи, че " Европейски Съюз първо би трябвало да се реформира, а след това да се уголемява ". Въпросът е дали европейската вероятност за балканските страни към този момент е далечна цел, или - както написа сръбския в. " Блиц " - " дали хладният душ на Макрон значи довиждане за Европейски Съюз? ". В " Ди пресе " в тази връзка споделиха, че " обстановката е рискова ", тъй като " европейските водачи и множеството жители на Европа не желаят небогати и институционално обременени страни при себе си ". За Европейски Съюз личната сигурност се оказа по-важна от реализирането на поети обещания за срочна интеграция в структурите му - даже и в случай че си смениш името на страната с такава цел.
И неслучайно все по-често в Европа се стартират хрумвания по какъв начин може да се приобщават Балканите, без безусловно в близко бъдеще да стартира преговорен развой за участие в така наречен клуб на богатите. Във Виена писаха, че е " нужно да се преработи връзката Европейски Съюз - Балкани ", тъй като надали там етническите напрежения ще се преодолеят, " икономическото състояние не е за смешка ", а са " близо до Европейски Съюз ". Идеята е да се построи съюз на Балканите, сходен на Европейски Съюз, в околните 10 години. Да се отстранен цените, да се построи вътрешен балкански пазар с 4 съществени свободи - обща политика в региона на енергетиката, телекомуникациите, превоза, свободното придвижване на работна мощ, а Брюксел да обезпечава нужните средства при съблюдаване разпоредбите на Европейски Съюз.
Нещо като " нов проект Шуман " за 6-те страни от Западните Балкани,
които дружно да бъдат приветствани в Европейски Съюз, а не да се блокират една друга, тъй като имат нерешени исторически проблеми.
Срещата преди дни в полския град Познан, отдадена за следващ път на Западните Балкани, която се явява част от така наречен Берлински развой, задействан от канцлерката Ангела Меркел, удостовери, че ще се работи за поощряване на съдействието сред Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия. Обсъждали са се общи инфраструктурни планове, научно съдействие, юношески продан, взаимно признание на дипломи, улеснение на търговско-икономическите връзки, взаимни митнически пунктове и така нататък Не е известно дали България, която този път е взела участие в срещата в Познан, е сложила въпроса за нашия кулоар 8, осигуряващ директна жп и магистрална връзка със Скопие, или се е задоволила с предлагането да бъде взаимен ръководител на Берлинския развой до 2020 година дружно със Северна Македония. Това взаимно съпредседателство дали няма да върже ръцете на София в отстояване на позиции в разногласията със Скопие за общата ни история и исторически герои? Дали тази концепция на уредниците в лицето на Германия, Австрия, Италия, Полша като представители на Европейски Съюз няма да е препъникамък в активността на съществуващата комисия от историци според нашия Договор за съдействие със Северна Македония. И не се ли явява нов апел за " загърбване на предишното " в полза на бъдещата интеграция на Скопие в Европейски Съюз?
Но е права канцлерът Ангела Меркел, когато в Познан съобщи, че " пътят на Западните Балкани към момента е бодлив ", макар че " районът има европейска вероятност ". Да, но позицията на Франция и Нидерландия, даже и на Австрия, е красноречива, че Европейски Съюз не е " единомислещ във връзка с европейската вероятност на Западните Балкани ". Балканските страни не престават да са с убеждението, че " Европейски Съюз е зона за благополучие ", само че в Европейски Съюз по-скоро към този момент считат, че ще би трябвало да основат
своя " зона на сигурност и непоклатимост "
на Балканите. Още повече че се регистрира въздействието на страни като Китай, Русия, Турция и подсилване на позициите на Съединени американски щати в района. Предимно с създаване на нови военни бази и скоротечно приемане на балканските страни в НАТО. Това е остаряла тактика на Вашингтон и тя има директна връзка със тактиките за " въздържане на Русия ".
Въпросът е ще съумее ли Европейски Съюз да резервира като цяло ролята си на Балканите, или ще допусне всяка страна членка или страни като Англия и Съединени американски щати да имат " свои си зони за въздействие " в района, което да опонира на общите европейски ползи?
За Русия и Китай е ясно. Припомнянето на мисъл на римски папа отпреди епохи, че е " по-добре Балканите да пламнат, в сравнение с цяла Европа ", навежда на мисълта, че и Ватиканът гледа под око Балканите. В огромната си част Балканите са православни, само че православният свят в последно време бе разтресен от спешни за него събития, в това число и с отделянето на Украинската черква. Християни сме, но има значение дали се гледа към Москва, Рим или Истанбул, където е Вартоломей.
Ето друга част от балканските, този път православни несгоди.
Именно по тази причина се споделя, че районът е " напът на отвори кутията на Пандора ", което няма да включва единствено смяна на граници, само че и зле преценени решения с краткосрочна цел. Ако Преспанското съглашение сред Скопие и Атина се дава от Съединени американски щати и Европейски Съюз като на Белград и Прищина за " нормализиране на връзките ", това е следващ сигнал, че геополитическите играчи в тяхно лице не имат знания в дълбочина за района и историята му. Редица дейности имат " демобилизиращ резултат " и не се гради възприятие за европейска еднаквост и единение. Ако Европейски Съюз не е пореден в политиките си и протака осъществяването на поети задължения, редица специалисти в района предсказват, че както самите европейци, по този начин и балканците стартират да се усещат по-сигурни в националните си граници. Обединяват се към националистически хрумвания.
Расте евроскептицизмът и това да вземем за пример в Сърбия се следи все по-отчетливо. За разрешаване на така наречен косовски проблем към този момент намерено се приказва, че е " идея невъзможна ". Защото няма формула, по която да се реши казусът с признаването на Косово от страна на Сърбия. Няма твърди гаранции в това отношение макар прозападно настроените водачи в Белград. Водещите политици там - президентът Александър Вучич, външният министър Ивица Дачич и министърът на защитата Александър Вулин, са познати фрагменти още от времената на Милошевич и надали има някой, който да ги заподозре, че ще предадат сърбите. Поне не на този стадий. Те обаче все по-често не съумяват да скрият разочарованието и терзанията си от активността на Брюксел във връзка с техния воденичен камък Косово. Явно не усещат европейска опора в миг, когато Прищина напълно се е облегнала на Вашингтон и единствено там търси и намира поддръжка.
В това отношение Русия остава поредна и макар налаганото западно разбиране, че Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина са последните й другарски страни на Балканите, Москва намира метод за подпомагане и отстояване на ползите им, в това число и в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации. Геополитическите игри в това отношение не престават, а изгражданите тактики по-често имат кратковременен резултат.
Както ще се окаже, че се случва и с нашия Договор за съдействие със Северна Македония. Още не сухо мастилото и се видя, че Скопие остава в плен - отпред с премиера си, на своите си показа за еднаквост, нация, език и история. София пък се оказа без тактика и формула за излаз от такава обстановка. И дори няма на кого да се опре в геополитически проект, тъй като не сме в категорията за вземане предвид. Да забравиш остарялото предписание, че " желязото се кове, до момента в който е горещо " не е нищо друго, с изключение на да стигнеш до " да гониш Михаля ". Не беше мъчно да се планува. Въпрос на експертиза. Казват, че Сърбия е в " дискретно търсене на районно въздействие " и натъртва на стопански растеж и съответстваща поддръжка за живеещите в прилежащите страни сърби. Гърция реализира своето посредством Преспанското съглашение. А ние си останахме с потупване по рамото.
И неслучайно все по-често в Европа се стартират хрумвания по какъв начин може да се приобщават Балканите, без безусловно в близко бъдеще да стартира преговорен развой за участие в така наречен клуб на богатите. Във Виена писаха, че е " нужно да се преработи връзката Европейски Съюз - Балкани ", тъй като надали там етническите напрежения ще се преодолеят, " икономическото състояние не е за смешка ", а са " близо до Европейски Съюз ". Идеята е да се построи съюз на Балканите, сходен на Европейски Съюз, в околните 10 години. Да се отстранен цените, да се построи вътрешен балкански пазар с 4 съществени свободи - обща политика в региона на енергетиката, телекомуникациите, превоза, свободното придвижване на работна мощ, а Брюксел да обезпечава нужните средства при съблюдаване разпоредбите на Европейски Съюз.
Нещо като " нов проект Шуман " за 6-те страни от Западните Балкани,
които дружно да бъдат приветствани в Европейски Съюз, а не да се блокират една друга, тъй като имат нерешени исторически проблеми.
Срещата преди дни в полския град Познан, отдадена за следващ път на Западните Балкани, която се явява част от така наречен Берлински развой, задействан от канцлерката Ангела Меркел, удостовери, че ще се работи за поощряване на съдействието сред Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия. Обсъждали са се общи инфраструктурни планове, научно съдействие, юношески продан, взаимно признание на дипломи, улеснение на търговско-икономическите връзки, взаимни митнически пунктове и така нататък Не е известно дали България, която този път е взела участие в срещата в Познан, е сложила въпроса за нашия кулоар 8, осигуряващ директна жп и магистрална връзка със Скопие, или се е задоволила с предлагането да бъде взаимен ръководител на Берлинския развой до 2020 година дружно със Северна Македония. Това взаимно съпредседателство дали няма да върже ръцете на София в отстояване на позиции в разногласията със Скопие за общата ни история и исторически герои? Дали тази концепция на уредниците в лицето на Германия, Австрия, Италия, Полша като представители на Европейски Съюз няма да е препъникамък в активността на съществуващата комисия от историци според нашия Договор за съдействие със Северна Македония. И не се ли явява нов апел за " загърбване на предишното " в полза на бъдещата интеграция на Скопие в Европейски Съюз?
Но е права канцлерът Ангела Меркел, когато в Познан съобщи, че " пътят на Западните Балкани към момента е бодлив ", макар че " районът има европейска вероятност ". Да, но позицията на Франция и Нидерландия, даже и на Австрия, е красноречива, че Европейски Съюз не е " единомислещ във връзка с европейската вероятност на Западните Балкани ". Балканските страни не престават да са с убеждението, че " Европейски Съюз е зона за благополучие ", само че в Европейски Съюз по-скоро към този момент считат, че ще би трябвало да основат
своя " зона на сигурност и непоклатимост "
на Балканите. Още повече че се регистрира въздействието на страни като Китай, Русия, Турция и подсилване на позициите на Съединени американски щати в района. Предимно с създаване на нови военни бази и скоротечно приемане на балканските страни в НАТО. Това е остаряла тактика на Вашингтон и тя има директна връзка със тактиките за " въздържане на Русия ".
Въпросът е ще съумее ли Европейски Съюз да резервира като цяло ролята си на Балканите, или ще допусне всяка страна членка или страни като Англия и Съединени американски щати да имат " свои си зони за въздействие " в района, което да опонира на общите европейски ползи?
За Русия и Китай е ясно. Припомнянето на мисъл на римски папа отпреди епохи, че е " по-добре Балканите да пламнат, в сравнение с цяла Европа ", навежда на мисълта, че и Ватиканът гледа под око Балканите. В огромната си част Балканите са православни, само че православният свят в последно време бе разтресен от спешни за него събития, в това число и с отделянето на Украинската черква. Християни сме, но има значение дали се гледа към Москва, Рим или Истанбул, където е Вартоломей.
Ето друга част от балканските, този път православни несгоди.
Именно по тази причина се споделя, че районът е " напът на отвори кутията на Пандора ", което няма да включва единствено смяна на граници, само че и зле преценени решения с краткосрочна цел. Ако Преспанското съглашение сред Скопие и Атина се дава от Съединени американски щати и Европейски Съюз като на Белград и Прищина за " нормализиране на връзките ", това е следващ сигнал, че геополитическите играчи в тяхно лице не имат знания в дълбочина за района и историята му. Редица дейности имат " демобилизиращ резултат " и не се гради възприятие за европейска еднаквост и единение. Ако Европейски Съюз не е пореден в политиките си и протака осъществяването на поети задължения, редица специалисти в района предсказват, че както самите европейци, по този начин и балканците стартират да се усещат по-сигурни в националните си граници. Обединяват се към националистически хрумвания.
Расте евроскептицизмът и това да вземем за пример в Сърбия се следи все по-отчетливо. За разрешаване на така наречен косовски проблем към този момент намерено се приказва, че е " идея невъзможна ". Защото няма формула, по която да се реши казусът с признаването на Косово от страна на Сърбия. Няма твърди гаранции в това отношение макар прозападно настроените водачи в Белград. Водещите политици там - президентът Александър Вучич, външният министър Ивица Дачич и министърът на защитата Александър Вулин, са познати фрагменти още от времената на Милошевич и надали има някой, който да ги заподозре, че ще предадат сърбите. Поне не на този стадий. Те обаче все по-често не съумяват да скрият разочарованието и терзанията си от активността на Брюксел във връзка с техния воденичен камък Косово. Явно не усещат европейска опора в миг, когато Прищина напълно се е облегнала на Вашингтон и единствено там търси и намира поддръжка.
В това отношение Русия остава поредна и макар налаганото западно разбиране, че Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина са последните й другарски страни на Балканите, Москва намира метод за подпомагане и отстояване на ползите им, в това число и в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации. Геополитическите игри в това отношение не престават, а изгражданите тактики по-често имат кратковременен резултат.
Както ще се окаже, че се случва и с нашия Договор за съдействие със Северна Македония. Още не сухо мастилото и се видя, че Скопие остава в плен - отпред с премиера си, на своите си показа за еднаквост, нация, език и история. София пък се оказа без тактика и формула за излаз от такава обстановка. И дори няма на кого да се опре в геополитически проект, тъй като не сме в категорията за вземане предвид. Да забравиш остарялото предписание, че " желязото се кове, до момента в който е горещо " не е нищо друго, с изключение на да стигнеш до " да гониш Михаля ". Не беше мъчно да се планува. Въпрос на експертиза. Казват, че Сърбия е в " дискретно търсене на районно въздействие " и натъртва на стопански растеж и съответстваща поддръжка за живеещите в прилежащите страни сърби. Гърция реализира своето посредством Преспанското съглашение. А ние си останахме с потупване по рамото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ