Преди доста години, когато избирателите, отиващи до урните, започнаха осезаемо

Преди много години, когато гласоподаватели те, отиващи до урните, започнаха осезаемо да понижават, мнозина твърдяха, че това се случва, тъй като българите са заживели по-добре. Нещата в страната вървят, политиката се възстановява, хората не се вълнуват от идеологии и по тази причина по-малко гласоподават – по този начин се говореше. Е, в този момент страната изпада от рецесия в рецесия, политиката се трансформира в зверилник, а жителите се интересуват от изборите по-малко от всеки път. Така че тази догадка не устоя.

Ето какви са сухите обстоятелства. На парламентарните избори през 2009 година – последните за първото десетилетие на века – гласоподаваха 60.20 % от гласоподаватели те. На вотовете през идващите 10 години интензивността се движеше към 50 на 100: през 2013 година – 51.33 процента; през 2014 година – 48.66 %, а през 2017 година – 54.07 %. Изглеждаше, че трайно ще се задържим към такива стойности. Това като че ли се удостовери на първите избори за депутати за тази година на 4 април, когато гласоподаваха 50.61 %.

На втория избор на 11 юли обаче пристигна огромната изненада – гласоподавателите се смъкнаха до 42.19 %. А след изборите на 14 ноември, когато участваха единствено 40.23 на 100, стартира да се обрисува наклонност – към 60 % от българите не желаят да гласоподават. Това се повтори даже на президентските избори, от които нормално чакаме по-широко присъединяване – нали разрешават на жителите да изберат съответен претендент, а не партиен анонимник.