Олга Керелска: Правилата на Етичния кодекс вече засягат и поведението на магистратите в социалните мрежи
Преди дни Висшият правосъден съвет взе решението да одобри два кодекса за етично държание – на съдиите и на прокурорите и следователите. Двата кодекса са направени като разследване от измененията в Закона за правосъдната власт, съгласно които Пленумът придобива ново пълномощие, а точно да утвърди направените и признати от двете колегии – съдийска и прокурорска, Етичен кодекс на българските съдии и Етичен кодекс за българските прокурори и следователи.
За нас е значимо и жителите да знаят, че и съдиите, и прокурорите и следователите се подчиняват или би трябвало да се подчиняват на тези правила и правила за етично държание както в персоналния, по този начин и в публичния живот, по този начин и в професионалния си живот и изяви. Надявам се това да повлияе и на тяхното отношение към правосъдната система като цяло.
Това съобщи пред БГНЕС Олга Керелска, член на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и ръководител на Етичната комисия.
Керелска изясни, че на свое съвещание Комисията по професионална нравственос към Съдийската гилдия е взела решение да изпрати писма до всички съдилища, с цел да може те да изразят мнения за това по какъв начин би трябвало да наподобява новия кодекс за Етично държание на българските съдии.
Сегадействащият кодекс за Етично държание на българските магистрати е признат през 2009 година и е напълно съгласуван с интернационален документ, който е основополагащ във връзка с разпоредбите за етично държание на магистратите - правилата от Бангалор.
„ Запазихме рамката, само че внесохме някои промени. Премахнахме разпореждания, които касаеха правила за държание на административните ръководители по отношение на назначение, пренасяне и повишение на съдиите, защото такова пълномощие те нямат ", акцентира Керелска и подсети, че съдиите към този момент се назначават, реалокират, покачват посредством конкурс.
Има основна смяна в правилото за конфиденциалност, само че съгласно Керелска тази смяна е била изключително нужна и значима.
" В правилото от този принцип за конфиденциалност остана правилото, че съдията е свободен да показва персонално мнение в средствата за всеобща информация като ние взехме решение, че е назрял моментът да прибавим и обществените мрежи, тъй като доста от магистратите се включват интензивно в обществените мрежи и ги употребяват като прийом да показват свое лично мнение или мнение по отношение на настоящи въпроси, които касаят и работата на съдилищата ", заяви тя и означи, че в Комисията за професионална нравственос към Съдийска гилдия през последните две години имат четири случая на сигнали, които касаят точно изявления в обществените мрежи и по-специално Facebook.
„ Това не би трябвало да се възприема като ограничение на правото на съдиите за свободно право. Те го резервират и съгласно мен би трябвало да бъде подтиквано, само че би трябвало да знаят, че при тези си изяви, те също би трябвало да се показват с разпоредбите на Етичния кодекс ", счита Керелска.
Председателят на Етичната комисия разясни, че Комисията за професионална нравственос е приела още няколко промени, измежду които правилото за честност да бъде обособен от правилото за благовъзпитание в Етичния кодекс.
„ Прозрачността съгласно нас не би следвало да бъде извеждана като независим принцип, само че разпоредбите, които касаят условието за бистрота в работата на съдиите са непокътнати и останаха като такива правила в “принципа за правдивост ”, тъй като прозрачността в работата на съдиите подсигурява и справедливостта в техните дейности и в техните актове ", счита тя.
Олга Керелска сподели и какво е нейното мнение за разделянето на кодекса на две.
„ Имам персонално мое и по-различно мнение от мнението на законодателите, които са приели, че е належащо обезателно да бъде разграничен Кодексът за етично държание на българските магистрати. Според мен по-същественото беше да се потърсят механизми за използването на тези правила и механизми във връзка с това при тяхното нарушение да има съответната реакция “, сподели тя.
Кодексът за етично държание на българските магистрати има предистория.
„ Първоначално е имало правила за етично държание и те са били признати от съответните съсловни организации. В следствие е зародила концепцията за сливане на етичните правила и по това време Венецианската комисия е подкрепила тази концепция и е приветствала основаването на обединен Етичен кодекс на българските магистрати. Сега може би заради желанието на част от съдиите се стигна до този развой на делене. По мое персонално разбиране по-същественият миг е по отношение на използването на тези правила и предприемането на съответни дейности, когато те не се съблюдават “, сподели още Керелска.
„ В последна сметка доверието в правосъдната система се гради и почива освен на нашата активност като правосъдни актове, само че и на цялостното държание на съдиите и в цялостна мощ на прокурорите и следователите ", съобщи тя. /БГНЕС
