На всички вас, с любов
Преди дни, в предаването на bTV „ 120 минути ", актрисата Стефания Колева прочете едно сърцато писмо от един огромен човек до неговите студенти. Автор е Стефан Данаилов, получателите са неговите ученици от златния му клас. Нека се потопим за минута в света на Мастера:
Мили мои!Патриоти!Радост моя! Болка моя! Грижа и вяра...„ Моя опера за три гроша “ за четири години!„ Небесен мой отряд “, хубавици мои!Не вярвайте на тези, които ще ви кажат, че преднамерено съм отпътувал за Рим, с цел да не ме видите че съм печален...Не вярвайте на тези, които ще ви кажат, че преднамерено съм отпътувал за Рим, тъй като не държа задоволително на вас...Кажете им, че вашият мастер е отпътувал, тъй като всички римски трупи ви желаят на сцените си.Кажете им, че вашият мастер е отпътувал, с цел да помоли папата да ви благослови, за това, което ви следва. Това е моят финален урок – най-важният. Урокът е: ние ли принадлежим на специалността или специалността принадлежи на нас? Ние ли принадлежим на театъра или театърът принадлежи на нас?Артисчета мои, надарени,толкова неща желаех да ви кажа през тези години! Толкова неща желаех да ви кажа. Толкова неща ви споделих, а ми се коства, че в този момент започваме още веднъж.Изкуството има единствено начало...Дълбоко имам вяра в това.И в това начало ние бяхме дружно.Затворете очи и си спомнете улица „ Раковска “, оня наш първи образователен ден, прелестните ветрове на незабравимата младост, ония дребни пламъчета на прелестната магия, наречена спектакъл, които дружно разпалвахме в шепите на тия наши, чудесни, смешни, сложни и превъзходни четири години...Стояхме на дървото на „ Лазарица “. Живяхме в „ Домът на Бернарда Алба “. Летяхме с „ Небесния отряд “. Радвахме с в „ Опера за три гроша “.Днес е вашият огромен празник.
Отсега ще ви прави оценка публиката. Времето! Животът! Бъдещето...Някога, при започване на века, Иван Вазов написа:„ Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни... “А вие сте и млади, и бъдещето е във вас.Бъдете великодушни, благи мои!...Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва. Ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни припомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, благи мои, и ще слизате от нея – разплакани или усмихнати, повели след себе си признателните фенове, към тези благословени светове, където всичко е спектакъл.
На добър час, мои дребни актьори!Здравейте, сътрудници!
И когато ви е мъчно, когато не знаете какво да вършиме, когато капките на злобата или неуспеха се стоварват върху младите ви почтени глави, не се отчайвайте. Просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си нашия превъзходен клас и си кажете: „ Къде си, мастер? “И аз ще бъда до вас...Защото ви обичам! На добър час, мои дребни мастъри!Горе главата!
НА ВСИЧКИ Върховен административен съд С ЛЮБОВ
Мили мои!Патриоти!Радост моя! Болка моя! Грижа и вяра...„ Моя опера за три гроша “ за четири години!„ Небесен мой отряд “, хубавици мои!Не вярвайте на тези, които ще ви кажат, че преднамерено съм отпътувал за Рим, с цел да не ме видите че съм печален...Не вярвайте на тези, които ще ви кажат, че преднамерено съм отпътувал за Рим, тъй като не държа задоволително на вас...Кажете им, че вашият мастер е отпътувал, тъй като всички римски трупи ви желаят на сцените си.Кажете им, че вашият мастер е отпътувал, с цел да помоли папата да ви благослови, за това, което ви следва. Това е моят финален урок – най-важният. Урокът е: ние ли принадлежим на специалността или специалността принадлежи на нас? Ние ли принадлежим на театъра или театърът принадлежи на нас?Артисчета мои, надарени,толкова неща желаех да ви кажа през тези години! Толкова неща желаех да ви кажа. Толкова неща ви споделих, а ми се коства, че в този момент започваме още веднъж.Изкуството има единствено начало...Дълбоко имам вяра в това.И в това начало ние бяхме дружно.Затворете очи и си спомнете улица „ Раковска “, оня наш първи образователен ден, прелестните ветрове на незабравимата младост, ония дребни пламъчета на прелестната магия, наречена спектакъл, които дружно разпалвахме в шепите на тия наши, чудесни, смешни, сложни и превъзходни четири години...Стояхме на дървото на „ Лазарица “. Живяхме в „ Домът на Бернарда Алба “. Летяхме с „ Небесния отряд “. Радвахме с в „ Опера за три гроша “.Днес е вашият огромен празник.
Отсега ще ви прави оценка публиката. Времето! Животът! Бъдещето...Някога, при започване на века, Иван Вазов написа:„ Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни... “А вие сте и млади, и бъдещето е във вас.Бъдете великодушни, благи мои!...Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва. Ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни припомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, благи мои, и ще слизате от нея – разплакани или усмихнати, повели след себе си признателните фенове, към тези благословени светове, където всичко е спектакъл.
На добър час, мои дребни актьори!Здравейте, сътрудници!
И когато ви е мъчно, когато не знаете какво да вършиме, когато капките на злобата или неуспеха се стоварват върху младите ви почтени глави, не се отчайвайте. Просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си нашия превъзходен клас и си кажете: „ Къде си, мастер? “И аз ще бъда до вас...Защото ви обичам! На добър час, мои дребни мастъри!Горе главата!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ