Как СССР спаси български евреи в Черно море?
Преди дни говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова изиска българските управляващи да заловят и да санкционират този, който за следващ път е боядисал част от Паметника на Съветската войска в София.
В разширено изказване тя сподели, че следващото оцветяване на противоречивия паметник в нощта на 31 октомври било съпроводено с изписване на антисемитски лозунги.
"Тази постъпка е изключително цинична в светлината на това, че в годините на Втората международна война, с помощта на нашите воини, стана допустимо да се предотврати депортацията на евреите от България и по този начин да се избави животът на 50 хиляди души от неизбежна крах ", споделя Захарова.
Странно за какво представителят на външно министерство премълчава потапянето на кораба „ Струма”.
На 24 февруари 1942 година в региона на Босфора руската дизелово-електрическа
подводница „ Щ-213” торпилира плаващия под панамски байрак български транспортен съд „ Струма” ,
пренасящ еврейски бегълци от Европа за Палестина. Загиват 768 индивида (мъже, дами и деца), единствено 1 оцелява.
Руската военна историография и до през днешния ден се мъчи да оправдае това закононарушение против цивилен кораб - "Щ-213 " атакувала в действителност различен български транспортен съд, а „ Струма” се натъкнала на плаваща мина. Безуспешно. Трагедията със „ Струма” е известна по целия свят, в Израел и до през днешния ден почитат паметта на жертвите. В два града Ашдод и Халон има мемориали.
Темата за мястото на България в преселването на евреите от Стария континент към Обетованата земя е към момента едва изследвана, напомня в. „ Морски вестник”.
Проф. Юрген Ровер обаче твърди, че от подхванатите за интервала 1934 – 1939 година общо 49 инициативи с бежански кораби за транспортиране на 21 700 души, 20% са тръгнали от български пристанища.
„ Струма” е отвън тази статистика. Построената през 1867 година в Нюкасъл, Англия, тримачтова яхта „ Корнелия” изначало е владеене на маркиза на Лондондери. След това сменя няколко корабособственика и от Гърция идва в България през 1934 година под името “Македония”. Тук през 1940 година става благосъстоятелност на “Струма” АД, пременуван е за последно, заменен му е флагът с панамски и е преоборудвана за транспортиране на евреи бежанци. Ремонтът стартира под управлението на Антон Прудник. През 62-годишния си живот той е капитан на множеството огромни български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, само че получава и четири смъртни присъди за противодържавна активност. Три пъти отървава въжето, само че четвъртата му смъртна присъда е изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 година Обесен е като нападател и сътрудник на руското разузнаване.
Под панамски байрак и под командването на Горбатенко
„ Струма” отплава на 12 декември 1941 година от Констанца.
Разчитат, че пътуването до Истанбул ще продължи не повече от 14 часа. Затова нямат огромни ресурси от храна и вода. Нямат и избавителни средства. Монтираният мотор втора ръка (изваден от потопен кораб) след повреда замлъква и корабът стига до Истанбул едвам след 4 дни, влачен от буксир. Повече от седмица екипажът поставя безуспешни старания да поправи мотора. На 24 декември Горбатенко уведомява пристанищните управляващи, че „ Струма” не може да продължи пътуването си. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат позволение от английските институции за влизане в Палестина, турските управляващи отхвърлят да ги пуснат и на брега.
Когато договарянията сред „ Джуиш Ейджънси” в Ерусалим и английската администрация в Палестина във връзка бежанците от „ Струма” се стягат, на 10 януари 1942 година Горбатенко още веднъж уведомява пристанищния капитан за ужасяващото положение на пасажерите и за случаи на заболяване от дизентерия. И тогава се случва необяснимото. Преговорите таман потръгват и дават късмет най-малко децата до 11 години да получат визи за Палестина. Внезапно турското държавно управление взема решение да върне „ Струма” там, откъдето е тръгнал, макар че би трябвало да бъде влачен на буксир. Влекач в действителност е изпратен, само че той издърпва “Струма” единствено на 14 морски благи североизточно от Босфора и го оставя с повече от 760 пасажери на произвола на ориста – без мотор, без отопление (а денят е 23 февруари 1942 г.), без вода и храна.
Турските управляващи са знаели, че има кой да свърши мръсната работа вместо тях. Точно пред Босфора има регион за бойно наблюдаване на руски поводници в Черно море. Ден по-рано тук една от тях потопява турския танкер „ Чанкая”. Още на другия ден същата подводница - Щ-213, праща „ Струма” на дъното. По знамение оцелява единствено един от пасажерите – Давид Столяр. В спомените си той написа за изключителния професионализъм и морал на българските моряци, които до последната си минута не са преставали да се грижат за пасажерите.
В разширено изказване тя сподели, че следващото оцветяване на противоречивия паметник в нощта на 31 октомври било съпроводено с изписване на антисемитски лозунги.
"Тази постъпка е изключително цинична в светлината на това, че в годините на Втората международна война, с помощта на нашите воини, стана допустимо да се предотврати депортацията на евреите от България и по този начин да се избави животът на 50 хиляди души от неизбежна крах ", споделя Захарова.
Странно за какво представителят на външно министерство премълчава потапянето на кораба „ Струма”.
На 24 февруари 1942 година в региона на Босфора руската дизелово-електрическа
подводница „ Щ-213” торпилира плаващия под панамски байрак български транспортен съд „ Струма” ,
пренасящ еврейски бегълци от Европа за Палестина. Загиват 768 индивида (мъже, дами и деца), единствено 1 оцелява. Руската военна историография и до през днешния ден се мъчи да оправдае това закононарушение против цивилен кораб - "Щ-213 " атакувала в действителност различен български транспортен съд, а „ Струма” се натъкнала на плаваща мина. Безуспешно. Трагедията със „ Струма” е известна по целия свят, в Израел и до през днешния ден почитат паметта на жертвите. В два града Ашдод и Халон има мемориали.
Темата за мястото на България в преселването на евреите от Стария континент към Обетованата земя е към момента едва изследвана, напомня в. „ Морски вестник”.
Проф. Юрген Ровер обаче твърди, че от подхванатите за интервала 1934 – 1939 година общо 49 инициативи с бежански кораби за транспортиране на 21 700 души, 20% са тръгнали от български пристанища.
„ Струма” е отвън тази статистика. Построената през 1867 година в Нюкасъл, Англия, тримачтова яхта „ Корнелия” изначало е владеене на маркиза на Лондондери. След това сменя няколко корабособственика и от Гърция идва в България през 1934 година под името “Македония”. Тук през 1940 година става благосъстоятелност на “Струма” АД, пременуван е за последно, заменен му е флагът с панамски и е преоборудвана за транспортиране на евреи бежанци. Ремонтът стартира под управлението на Антон Прудник. През 62-годишния си живот той е капитан на множеството огромни български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, само че получава и четири смъртни присъди за противодържавна активност. Три пъти отървава въжето, само че четвъртата му смъртна присъда е изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 година Обесен е като нападател и сътрудник на руското разузнаване.
Под панамски байрак и под командването на Горбатенко
„ Струма” отплава на 12 декември 1941 година от Констанца.
Разчитат, че пътуването до Истанбул ще продължи не повече от 14 часа. Затова нямат огромни ресурси от храна и вода. Нямат и избавителни средства. Монтираният мотор втора ръка (изваден от потопен кораб) след повреда замлъква и корабът стига до Истанбул едвам след 4 дни, влачен от буксир. Повече от седмица екипажът поставя безуспешни старания да поправи мотора. На 24 декември Горбатенко уведомява пристанищните управляващи, че „ Струма” не може да продължи пътуването си. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат позволение от английските институции за влизане в Палестина, турските управляващи отхвърлят да ги пуснат и на брега.
Когато договарянията сред „ Джуиш Ейджънси” в Ерусалим и английската администрация в Палестина във връзка бежанците от „ Струма” се стягат, на 10 януари 1942 година Горбатенко още веднъж уведомява пристанищния капитан за ужасяващото положение на пасажерите и за случаи на заболяване от дизентерия. И тогава се случва необяснимото. Преговорите таман потръгват и дават късмет най-малко децата до 11 години да получат визи за Палестина. Внезапно турското държавно управление взема решение да върне „ Струма” там, откъдето е тръгнал, макар че би трябвало да бъде влачен на буксир. Влекач в действителност е изпратен, само че той издърпва “Струма” единствено на 14 морски благи североизточно от Босфора и го оставя с повече от 760 пасажери на произвола на ориста – без мотор, без отопление (а денят е 23 февруари 1942 г.), без вода и храна.
Турските управляващи са знаели, че има кой да свърши мръсната работа вместо тях. Точно пред Босфора има регион за бойно наблюдаване на руски поводници в Черно море. Ден по-рано тук една от тях потопява турския танкер „ Чанкая”. Още на другия ден същата подводница - Щ-213, праща „ Струма” на дъното. По знамение оцелява единствено един от пасажерите – Давид Столяр. В спомените си той написа за изключителния професионализъм и морал на българските моряци, които до последната си минута не са преставали да се грижат за пасажерите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ