ГЕРБ плаши гаргите с касиране на изборите
Преди дни експремиерът Бойко Борисов изясни на млади съпартийци от ГЕРБ, че поради неразборията към машинното гласоподаване всяка изгубила партия ще може да оспорва законността на вота. Лидерът на Демократична България Христо Иванов пък заподозря, че точно Борисов ще изиска анулиране на изборите. Така е - всяка партия може да оспорва изборите пред Конституционния съд, като употребява посредничеството на президента, Министерски съвет, основния прокурор и висшите съдилища, само че до анулиране на изборите няма да се стигне. За да бъдат касирани избори, би трябвало да има не драма с машини, а фактор, който да е повлиял радикално на крайните изборни резултати. Затова в България национални избори в никакъв случай не са били касирани и няма да бъдат. През 2010 година Конституционен съд касира изборите в 23 секции в Турция, ЦИК преизчисли мандатите и депутатите на Движение за права и свободи станаха с трима по-малко. Но не бяха касирани задачите избори (за Народно събрание от 2009 г.). През 2011 година Конституционен съд отхвърли да касира изборите за президент ( " Атака " атакуваше вота за Росен Плевнелиев), а през 2013 година Конституционен съд отряза ГЕРБ за парламентарните избори. Нарушена тайна на вота, отнето право на гласоподаване, присъединяване на министри в акцията, неприемлива пропаганда, интервенция на социологическите организации... - всички тези доводи не са задоволителни да бъдат касирани избори. И поради машините няма да се стигне до анулиране.
Но проблеми има и те не са малко
Законодателите записаха в Изборния кодекс, че “избирателят гласоподава в изборната секция посредством профилирани устройства за гласоподаване ”, само че може би трябваше да продължат нелепата перифраза с едно: “освен ако няма устройства ”. Те предвидиха, че хартиени бюлетини би трябвало да има във всяка секция, само че не се сетиха, че в някои секции ще трябват 2, а даже и 3 машини, с цел да не гласоподават хората, както тичат хамстери на въртележка.
Големият копнеж на депутатите от късото 45-о НС бе разбираем - драмата към въвеждането на машини се точи към този момент съвсем десетина години - толкоз време се вършат пробни, частични и не знам още какви гласувания с машини и, да, тази тъга трябваше да свърши и машините трайно да се появят в електоралното ни съществуване. Не " ИТН ", а ГЕРБ остави текст в Изборния кодекс още преди три години, съгласно който в последна сметка гласуването един ден ще бъде единствено с машини.
Само дето времето за размисъл в 45-ото Народно събрание явно бе малко, та депутатите не помислиха за хилядите дребни детайлности, които могат да спънат машинния избор, а оттова - да дадат опция на Б. Борисов да сложи въпроса за легитимността на идните избори.
Всички нерешени проблеми бяха стоварени на ЦИК
А проблемите са доста. Депутатите не помислиха, само че в ЦИК въпреки всичко се сетиха, че гласуването лишава време и вярно организираха серия от опити в друга среда. Само с помощта на тях научихме, че с една машина могат да гласоподават не повече от 550 души в границите на изборния ден, т.е. за 11 часа. И това е на границата между оптимизма и реализма.
Като се има поради междинната изборна интензивност през последните години и междинния брой гласоподаватели в една секция, ЦИК вярно регистрира, че няма да има проблем с машините - наличните 9600 ще покрият малко над 9400 секции в страната, в които законът постановява машинно гласоподаване. Но няма да стигнат за гласуването в чужбина. И няма да стигнат, в случай че тук 2% от машините дадат недостатъци. Или са вкарани комплицирани имена на депутатите и партиите, както стана на 4 април във Велико Търново. Т.е. всичко виси на косъм.
Затова ЦИК потегли да търси машини - най-малко 300 за чужбина, защото там 1/3 от секциите са огромни и в тях би трябвало да има машини по закон, а някои от чужбинските секции са напряко големи - примерно в една лондонска секция гласуваха над 1500 души. Някои секции в България, примерно в София, също се нуждаят от по 2 машини, с цел да могат гласоподавателите да гласоподават умерено. Като добавите и запаси, стигате до 1500 машини - толкоз изиска ЦИК от “Сиела Норма ”, само че тя отхвърли да достави против скромната за нея сума от 6.5 млн. лева
Тук отговорни няма. Това е бизнес спор
ЦИК има авансово избран бюджет, в границите на който се движи. “Сиела Норма ” пък няма обвързване да работи на ползу роду. Направи усещане обаче, че " Сиела " заявява, че 6.5 млн. могат да стигнат за машините, само че не и за тяхната окомплектовка и превоза до секциите, включително в чужбина. Пък ние сме наясно, че окомплектовката на машината Smarmatic A4517 включва 5 смарт карти, два захранващи кабела, 2 ролки с термохартия и 7 пломби. Ще трябват по 2 USB флашки за старите машини - да се запазят данните. А Министерство на външните работи заявява пред ЦИК, че може да поеме превоза до чужбина. От трета страна, бе ясно, че " Сиела " би трябвало да получи пари за поддръжката на към този момент купените машини - да вкара визията на бюлетините, да образова СИК-овете за работа с тях и т.н.
Но - бизнесът си е бизнес. Дори и в него да има политика, отново е бизнес.
Какво може да се направи?
ЦИК към този момент направи най-важното - одобри решение за делене на секциите в чужбина. Така, в случай че в една секция е имало 1000 дали своят вот през април, в този момент на същото място ще има две секции. Вече са разграничени секциите в Турция и Англия, където обичайно гласоподават най-вече български гласоподаватели. Това бе задоволително, с цел да се предотвратят проблеми с машинното гласуване в чужбина. После стана ясно, че машини за гласоподаване в чужбина може да няма. Но пък се появи различен проблем - с членовете на секционните комисии в чужбина. При приблизително нужни 5-7 души в една СИК и освен това двойно увеличение на секциите, единствено в чужбина би трябвало да се намерят над 4000 души за изборна администрация. И защото партиите нямат пари за командировки, а Външно има стеснен личен състав, отново посолствата ще търсят хора от българските общности. Но и този въпрос е решим.
След като стана ясно, че машините в България са на границата на разсъдъка, а за чужбина изобщо не стигат, Министерски съвет и ЦИК вярно влязоха в пряк контакт с компанията производител, която даде обещание тайванци да сглобят по неотложност 800 бройки, а от Нидерландия да тръгнат 672 машини. Т.е. и машини ще има.
Защо е толкоз значимо да има машини незабавно,
откакто изборите въпреки всичко могат да бъдат извършени без опасност за анулиране? Защо да харчим пари, откакто може да минем евтинко с хартия? Защото Изборният кодекс го изисква. Защото ни трябват машини и за образование на състава на СИК, тъй като токът може да спре, а батериите на машините да не издържат повече от час. Да, бюлетините ще са налични - във всяка секция ще има толкоз, колкото са гласоподавателите по лист. (Тук законодателят отново не бе помислил, защото в чужбина няма такова нещо като изборен лист - никой не знае какъв брой души ще дойдат в дадена секция.) Но те са запас. Да, машините са скъпи, само че няма да купуваме такива за всеки избор - за президентските към този момент ще имаме цялостен комплект.
Законодателят не бе помислил и за други аспекти - например какво ще се прави с машините след изборите? В закона написа, че цялата изборна документи би трябвало да се съхранява от ЦИК, само че машините изборна документи ли са? Те би трябвало ли да се върнат от Азия, Африка и Америка, с цел да ги караме отново след няколко месеца до там поради президентските избори? Машините би трябвало да пътуват с защита в България, а в чужбина по какъв начин? Ще помолим аржентинската, австралийската, австрийската и така нататък полиция да ги пази ли? Или ще ги пуснем да летят с дипломатическа поща? С DHL? Въобще - куп сходни въпроси не бяха заложени през април и ЦИК си бие главата, че не може да отговори на всички тях.
Бойко Борисов обаче би трябвало да е наясно, че всички тези проблеми - 90% подбудени от законодателя, няма да попречат на всички искащи да упражнят правото си на глас. Проблемите няма да повлияят върху цялостния избирателен резултат. Иначе - да, всяка партия може да се жалва косвено на Конституционен съд. Моля...
Но проблеми има и те не са малко
Законодателите записаха в Изборния кодекс, че “избирателят гласоподава в изборната секция посредством профилирани устройства за гласоподаване ”, само че може би трябваше да продължат нелепата перифраза с едно: “освен ако няма устройства ”. Те предвидиха, че хартиени бюлетини би трябвало да има във всяка секция, само че не се сетиха, че в някои секции ще трябват 2, а даже и 3 машини, с цел да не гласоподават хората, както тичат хамстери на въртележка.
Големият копнеж на депутатите от късото 45-о НС бе разбираем - драмата към въвеждането на машини се точи към този момент съвсем десетина години - толкоз време се вършат пробни, частични и не знам още какви гласувания с машини и, да, тази тъга трябваше да свърши и машините трайно да се появят в електоралното ни съществуване. Не " ИТН ", а ГЕРБ остави текст в Изборния кодекс още преди три години, съгласно който в последна сметка гласуването един ден ще бъде единствено с машини.
Само дето времето за размисъл в 45-ото Народно събрание явно бе малко, та депутатите не помислиха за хилядите дребни детайлности, които могат да спънат машинния избор, а оттова - да дадат опция на Б. Борисов да сложи въпроса за легитимността на идните избори.
Всички нерешени проблеми бяха стоварени на ЦИК
А проблемите са доста. Депутатите не помислиха, само че в ЦИК въпреки всичко се сетиха, че гласуването лишава време и вярно организираха серия от опити в друга среда. Само с помощта на тях научихме, че с една машина могат да гласоподават не повече от 550 души в границите на изборния ден, т.е. за 11 часа. И това е на границата между оптимизма и реализма.
Като се има поради междинната изборна интензивност през последните години и междинния брой гласоподаватели в една секция, ЦИК вярно регистрира, че няма да има проблем с машините - наличните 9600 ще покрият малко над 9400 секции в страната, в които законът постановява машинно гласоподаване. Но няма да стигнат за гласуването в чужбина. И няма да стигнат, в случай че тук 2% от машините дадат недостатъци. Или са вкарани комплицирани имена на депутатите и партиите, както стана на 4 април във Велико Търново. Т.е. всичко виси на косъм.
Затова ЦИК потегли да търси машини - най-малко 300 за чужбина, защото там 1/3 от секциите са огромни и в тях би трябвало да има машини по закон, а някои от чужбинските секции са напряко големи - примерно в една лондонска секция гласуваха над 1500 души. Някои секции в България, примерно в София, също се нуждаят от по 2 машини, с цел да могат гласоподавателите да гласоподават умерено. Като добавите и запаси, стигате до 1500 машини - толкоз изиска ЦИК от “Сиела Норма ”, само че тя отхвърли да достави против скромната за нея сума от 6.5 млн. лева
Тук отговорни няма. Това е бизнес спор
ЦИК има авансово избран бюджет, в границите на който се движи. “Сиела Норма ” пък няма обвързване да работи на ползу роду. Направи усещане обаче, че " Сиела " заявява, че 6.5 млн. могат да стигнат за машините, само че не и за тяхната окомплектовка и превоза до секциите, включително в чужбина. Пък ние сме наясно, че окомплектовката на машината Smarmatic A4517 включва 5 смарт карти, два захранващи кабела, 2 ролки с термохартия и 7 пломби. Ще трябват по 2 USB флашки за старите машини - да се запазят данните. А Министерство на външните работи заявява пред ЦИК, че може да поеме превоза до чужбина. От трета страна, бе ясно, че " Сиела " би трябвало да получи пари за поддръжката на към този момент купените машини - да вкара визията на бюлетините, да образова СИК-овете за работа с тях и т.н.
Но - бизнесът си е бизнес. Дори и в него да има политика, отново е бизнес.
Какво може да се направи?
ЦИК към този момент направи най-важното - одобри решение за делене на секциите в чужбина. Така, в случай че в една секция е имало 1000 дали своят вот през април, в този момент на същото място ще има две секции. Вече са разграничени секциите в Турция и Англия, където обичайно гласоподават най-вече български гласоподаватели. Това бе задоволително, с цел да се предотвратят проблеми с машинното гласуване в чужбина. После стана ясно, че машини за гласоподаване в чужбина може да няма. Но пък се появи различен проблем - с членовете на секционните комисии в чужбина. При приблизително нужни 5-7 души в една СИК и освен това двойно увеличение на секциите, единствено в чужбина би трябвало да се намерят над 4000 души за изборна администрация. И защото партиите нямат пари за командировки, а Външно има стеснен личен състав, отново посолствата ще търсят хора от българските общности. Но и този въпрос е решим.
След като стана ясно, че машините в България са на границата на разсъдъка, а за чужбина изобщо не стигат, Министерски съвет и ЦИК вярно влязоха в пряк контакт с компанията производител, която даде обещание тайванци да сглобят по неотложност 800 бройки, а от Нидерландия да тръгнат 672 машини. Т.е. и машини ще има.
Защо е толкоз значимо да има машини незабавно,
откакто изборите въпреки всичко могат да бъдат извършени без опасност за анулиране? Защо да харчим пари, откакто може да минем евтинко с хартия? Защото Изборният кодекс го изисква. Защото ни трябват машини и за образование на състава на СИК, тъй като токът може да спре, а батериите на машините да не издържат повече от час. Да, бюлетините ще са налични - във всяка секция ще има толкоз, колкото са гласоподавателите по лист. (Тук законодателят отново не бе помислил, защото в чужбина няма такова нещо като изборен лист - никой не знае какъв брой души ще дойдат в дадена секция.) Но те са запас. Да, машините са скъпи, само че няма да купуваме такива за всеки избор - за президентските към този момент ще имаме цялостен комплект.
Законодателят не бе помислил и за други аспекти - например какво ще се прави с машините след изборите? В закона написа, че цялата изборна документи би трябвало да се съхранява от ЦИК, само че машините изборна документи ли са? Те би трябвало ли да се върнат от Азия, Африка и Америка, с цел да ги караме отново след няколко месеца до там поради президентските избори? Машините би трябвало да пътуват с защита в България, а в чужбина по какъв начин? Ще помолим аржентинската, австралийската, австрийската и така нататък полиция да ги пази ли? Или ще ги пуснем да летят с дипломатическа поща? С DHL? Въобще - куп сходни въпроси не бяха заложени през април и ЦИК си бие главата, че не може да отговори на всички тях.
Бойко Борисов обаче би трябвало да е наясно, че всички тези проблеми - 90% подбудени от законодателя, няма да попречат на всички искащи да упражнят правото си на глас. Проблемите няма да повлияят върху цялостния избирателен резултат. Иначе - да, всяка партия може да се жалва косвено на Конституционен съд. Моля...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ