Непреходната власт на стотинката
Преди дни Българска народна банка разгласи, че максимален дял (29.04%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на 2020 година имат монетите от 1 стотинка, като към 31 декември отвън касите на Българска народна банка са 790.5 млн. броя с този номинал. Това значи, че съвсем всяка трета монета е с номинал 1 стотинка.
В същото време инспекция на "БАНКЕРЪ " сподели, че стотинката е нежелана като част от паричното обращение. Магазинерки споделят, че изобщо не си я търсят от клиентите. Самите консуматори постоянно зарязвали рестото от жълт метал и по този начин се събирали тежки торби с най-нискономиналната монета.
Разковничето за продължаващия живот на жълтата паричка
обаче се крие в икономизираното мислене на пенсионерите. Пощаджийка описа, че в случай че не дадеш едната стотинка при пенсия от 300 лв. и три стотинки, останалите 300 лева и две стотинки не се броят. Стават страшни кавги, вършат ни „ на една стотинка”. Пенсионерите държали „ пендарите” да им се изплатят до една. Така че купюрният градеж на нашата парична система се крепи на обърнатата пирамида на стотинката само с помощта на хората, които имат ясните мемоари за нейната непреходна стойност от предишното.
Да, обаче
сеченето на монета от 1 стотинка
евентуално коства много по-скъпо от номинала. От Централната банка отхвърлиха да кажат какъв брой е тъкмо, само че съдейки по данни за други страни, премахнали "пендарчето " с единица на лицевата страна, става дума за превишение в пъти.
От Българска народна банка споделиха, че това не е болежка за умиране, тъй като цялото монетосечене годишно излизало към 1 млн. лв.. А сеченето на по-едрите монети било на плюс за централната банка заради така наречен сеньораж - разликата сред номинала и себестойността на избработката на избрана монета или банкнота.
И по този начин: у нас няма социална настройка за премахването на стотинката.
За разлика от стотинкоконсервативната политика в България ,
в други страни държат сметка за производството на пари на загуба.
Преди две години Долната камара на италианския парламент гласоподава резолюция държавното управление да спре сеченето на монети от 1 и 2 евроцента и да ги извади от обращение. Резолюцията бе единомислещо подкрепена от ръководещата коалиция и от опозицията, само че тя няма задължаващ темперамент и окончателното решение ще зависи напълно от желанията на държавното управление. А те там се сменят постоянно и евентуално по тази причина процесът не е доведен до край.
Един от главните претекстове на предлагането е, че сеченето на монети от 1 и 2 евроцента е по-скъпо от номиналната им стойност. За издаването на монета от 1 евроцент се изразходват 4.5 цента, а за тази от 2 евроцента - 5.2 цента. През 2019 година Италия е похарчила 21 млн. евро за издаване на тези монети. Значителни са и разноските за тяхното подбиране в комерсиалната и банковата мрежа. Само пакетирането в руло на 50 монети от 1 цент коства 40 евроцента.
Другите изтъквани причини са, че най-дребните евромонети не са на особена респект измежду италианските консуматори, които годишно губят или изоставят 70% от тях, принуждавайки монетния двор да сече нови излъчвания.
Накрая, за образец непроменяемо се дават Финландия и Холандия, които независимо и от дълго време престанаха да секат 1 и 2 евроцента. Така показан казусът наподобява елементарно разгадаем, само че това е, тъй като се подценяват някои негови аспекти.
Изваждането от обращение на монетите от 1 и 2 евроцента
да вземем за пример,ще значи коригирането на всички цени, които приключват на 8 и 9 цента, като се стартира от 0.08 и 0.09 до 0.98 и 0.99, а и нататък до една от обичаните търговски предложения от 99.99 евро. Закръглянето ще бъде освен наложително, тъй като няма да има монети за ресто, само че то ще бъде в посока на по-високата стойност.
В практиката това се назовава покачване на цените с 1 или 2 евроцента, което в оборота на страна с 60 милиона население ще има забележителен и разнопосочен стопански резултат.
Още преди 10 години Централната банка на Русия изиска Държавната Дума да разиска
въпроса за преустановяване на сеченето на монети от по 1 и 5 копейки .
Производството им е на безспорна загуба, сеченето на монета от 1 копейка коства 47 копейки, а на тази от 5 копейки - 69 копейки. Всъщност загуба носят всички монети с изключение на тези от 5 и 10 рубли.
Монетите от 1 и 5 копейки се вършат от стомана с покритие, което съдържа мед и никел. По време на рецесията от 2008 година металите мощно поевтиняха, само че по-късно започнаха бързо да нарастват: междинната цена на медта през 2010 година е с 37.7% по-висока от 2009 година, а на никела - с 43.6 % по-висока, студеновалцуваната стомана пък коства с 32.6% повече от 2009 година.
През 2008 година предлагането на Централната банка не бе признато от Държавната Дума, Министерството на финансите и Националния банков съвет.
Сега обаче банката е подкрепила плана с федерален закон: при заплащания в брой сумата да се закръгля до 10 копейки към по-ниската стойност. Самите цени и цените няма да бъде нужно да се закръглят, както и разплащанията по банков път.
Дори бяха пресметнати потребностите от монетите, които трябваше да останат в обращение: 7.3 милиарда монети от 1 копейка и 5.8 милиарда от 5 копейки, надлежно по 51 и 40 броя на човек от популацията. Коментираше се, че "вероятността за утвърждение на предлагането е 100 % ".
На руснаците дребните монети от дълго време не са им нужни, базира се Централната банка на допитване на "Левада-център ": 87% от интервюираните са признали, че не употребяват монети от 1 копейка, 73% - от 5 копейки, 27% - от 10 копейки, и 8% - от 50 копейки.
Въпреки това обаче към днешна дата копейката продължава да е постоянно платежно средство в Руската федерация, сподели информация на "БАНКЕРЪ " от формалния уебсайт на Централната банка на Руската федерация.
Пешката като кралица
Дребната стотинка като една редова пешка от време на време се трансформира и в кралица. Както при марките, по този начин и при монетите "печатните " неточности могат да свършат съвършено тази работа. Да напомним гафа на Монетния двор от 1981 година, когато България празнува 1300 години от своето основаване. По мотив на събитието Българска народна банка издава 20 разнообразни юбилейни монети в продължение на година-две, само че няма да се стопираме на тях. Куриозите са в елементарните разменни медно-никелови монети.
В чест на тринадесет века България е решено да се пусне в обращение нова емисия разменни медно-никелови монети от 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, на чийто тил, тъдява на герба, текстът е ХИЛЯДА И ТРИСТА ГОДИНИ *БЪЛГАРИЯ*, а не както до тогава НАРОДНА РЕПУБЛИКА *БЪЛГАРИЯ*.
При старта на отсичането някой от експертите на Монетния двор не помни да смени старите матрици на монетите от 1 и 2 стотинки. Така със остарелия текст са отсечени към 140 броя монети от 1 стотинка и 20 броя от 2 стотинки. Раждат се още два емблематични за колекционерите екземпляра.
В наши дни можете да се сдобиете с куриозната една стотинка против скромната сума от 500-600 лева, а за образец от 20-те броя на куриозните 2 стотинки ще са нужни най-малко две хилядарки! А някои нумизмати настояват, че една сбъркана монета от 1 стотинка емисия 1981 година на непознатите пазари към този момент коства до 7 хиляди евро.
Внимание! От средата на 2008 година се появиха подправени монети от една стотинка, тъй че доста внимавайте какво ще купите, в случай че попаднете на "изгодна " оферта.
Подобна нумизматична наслада сполетя и Италия. През 2002 година монетният двор разпореди да се извади от обращение емисия от 1 евроцент заради позволена неточност в облика на противоположната страна на монетата. Вместо нормалното изображение на Кастел дел Монте - палат от ХIII век в Андрия в региона Пулия - бе изсечена Молата (от латински moles, огромна сграда) на Антонели.
Сградата с кула от 167.5 метра, издигната през ХIХ век и наречена на името на архитекта, е знак на Торино и се изобразява на противоположната страна на италианската монета от 2 евроцента. Грешката трансформира италианския 1 цент в нумизматична необичайност. Смята се, че в обращение са останали към 7 хиляди екземпляра. Един от тях бе препоръчан на търг предходната година със стартова цена 2500 евро и закупен за 6600 евро.
В същото време инспекция на "БАНКЕРЪ " сподели, че стотинката е нежелана като част от паричното обращение. Магазинерки споделят, че изобщо не си я търсят от клиентите. Самите консуматори постоянно зарязвали рестото от жълт метал и по този начин се събирали тежки торби с най-нискономиналната монета.
Разковничето за продължаващия живот на жълтата паричка
обаче се крие в икономизираното мислене на пенсионерите. Пощаджийка описа, че в случай че не дадеш едната стотинка при пенсия от 300 лв. и три стотинки, останалите 300 лева и две стотинки не се броят. Стават страшни кавги, вършат ни „ на една стотинка”. Пенсионерите държали „ пендарите” да им се изплатят до една. Така че купюрният градеж на нашата парична система се крепи на обърнатата пирамида на стотинката само с помощта на хората, които имат ясните мемоари за нейната непреходна стойност от предишното.
Да, обаче
сеченето на монета от 1 стотинка
евентуално коства много по-скъпо от номинала. От Централната банка отхвърлиха да кажат какъв брой е тъкмо, само че съдейки по данни за други страни, премахнали "пендарчето " с единица на лицевата страна, става дума за превишение в пъти.
От Българска народна банка споделиха, че това не е болежка за умиране, тъй като цялото монетосечене годишно излизало към 1 млн. лв.. А сеченето на по-едрите монети било на плюс за централната банка заради така наречен сеньораж - разликата сред номинала и себестойността на избработката на избрана монета или банкнота.
И по този начин: у нас няма социална настройка за премахването на стотинката.
За разлика от стотинкоконсервативната политика в България ,
в други страни държат сметка за производството на пари на загуба.
Преди две години Долната камара на италианския парламент гласоподава резолюция държавното управление да спре сеченето на монети от 1 и 2 евроцента и да ги извади от обращение. Резолюцията бе единомислещо подкрепена от ръководещата коалиция и от опозицията, само че тя няма задължаващ темперамент и окончателното решение ще зависи напълно от желанията на държавното управление. А те там се сменят постоянно и евентуално по тази причина процесът не е доведен до край.
Един от главните претекстове на предлагането е, че сеченето на монети от 1 и 2 евроцента е по-скъпо от номиналната им стойност. За издаването на монета от 1 евроцент се изразходват 4.5 цента, а за тази от 2 евроцента - 5.2 цента. През 2019 година Италия е похарчила 21 млн. евро за издаване на тези монети. Значителни са и разноските за тяхното подбиране в комерсиалната и банковата мрежа. Само пакетирането в руло на 50 монети от 1 цент коства 40 евроцента.
Другите изтъквани причини са, че най-дребните евромонети не са на особена респект измежду италианските консуматори, които годишно губят или изоставят 70% от тях, принуждавайки монетния двор да сече нови излъчвания.
Накрая, за образец непроменяемо се дават Финландия и Холандия, които независимо и от дълго време престанаха да секат 1 и 2 евроцента. Така показан казусът наподобява елементарно разгадаем, само че това е, тъй като се подценяват някои негови аспекти.
Изваждането от обращение на монетите от 1 и 2 евроцента
да вземем за пример,ще значи коригирането на всички цени, които приключват на 8 и 9 цента, като се стартира от 0.08 и 0.09 до 0.98 и 0.99, а и нататък до една от обичаните търговски предложения от 99.99 евро. Закръглянето ще бъде освен наложително, тъй като няма да има монети за ресто, само че то ще бъде в посока на по-високата стойност.
В практиката това се назовава покачване на цените с 1 или 2 евроцента, което в оборота на страна с 60 милиона население ще има забележителен и разнопосочен стопански резултат.
Още преди 10 години Централната банка на Русия изиска Държавната Дума да разиска
въпроса за преустановяване на сеченето на монети от по 1 и 5 копейки .
Производството им е на безспорна загуба, сеченето на монета от 1 копейка коства 47 копейки, а на тази от 5 копейки - 69 копейки. Всъщност загуба носят всички монети с изключение на тези от 5 и 10 рубли.
Монетите от 1 и 5 копейки се вършат от стомана с покритие, което съдържа мед и никел. По време на рецесията от 2008 година металите мощно поевтиняха, само че по-късно започнаха бързо да нарастват: междинната цена на медта през 2010 година е с 37.7% по-висока от 2009 година, а на никела - с 43.6 % по-висока, студеновалцуваната стомана пък коства с 32.6% повече от 2009 година.
През 2008 година предлагането на Централната банка не бе признато от Държавната Дума, Министерството на финансите и Националния банков съвет.
Сега обаче банката е подкрепила плана с федерален закон: при заплащания в брой сумата да се закръгля до 10 копейки към по-ниската стойност. Самите цени и цените няма да бъде нужно да се закръглят, както и разплащанията по банков път.
Дори бяха пресметнати потребностите от монетите, които трябваше да останат в обращение: 7.3 милиарда монети от 1 копейка и 5.8 милиарда от 5 копейки, надлежно по 51 и 40 броя на човек от популацията. Коментираше се, че "вероятността за утвърждение на предлагането е 100 % ".
На руснаците дребните монети от дълго време не са им нужни, базира се Централната банка на допитване на "Левада-център ": 87% от интервюираните са признали, че не употребяват монети от 1 копейка, 73% - от 5 копейки, 27% - от 10 копейки, и 8% - от 50 копейки.
Въпреки това обаче към днешна дата копейката продължава да е постоянно платежно средство в Руската федерация, сподели информация на "БАНКЕРЪ " от формалния уебсайт на Централната банка на Руската федерация.
Пешката като кралица
Дребната стотинка като една редова пешка от време на време се трансформира и в кралица. Както при марките, по този начин и при монетите "печатните " неточности могат да свършат съвършено тази работа. Да напомним гафа на Монетния двор от 1981 година, когато България празнува 1300 години от своето основаване. По мотив на събитието Българска народна банка издава 20 разнообразни юбилейни монети в продължение на година-две, само че няма да се стопираме на тях. Куриозите са в елементарните разменни медно-никелови монети.
В чест на тринадесет века България е решено да се пусне в обращение нова емисия разменни медно-никелови монети от 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, на чийто тил, тъдява на герба, текстът е ХИЛЯДА И ТРИСТА ГОДИНИ *БЪЛГАРИЯ*, а не както до тогава НАРОДНА РЕПУБЛИКА *БЪЛГАРИЯ*.
При старта на отсичането някой от експертите на Монетния двор не помни да смени старите матрици на монетите от 1 и 2 стотинки. Така със остарелия текст са отсечени към 140 броя монети от 1 стотинка и 20 броя от 2 стотинки. Раждат се още два емблематични за колекционерите екземпляра.
В наши дни можете да се сдобиете с куриозната една стотинка против скромната сума от 500-600 лева, а за образец от 20-те броя на куриозните 2 стотинки ще са нужни най-малко две хилядарки! А някои нумизмати настояват, че една сбъркана монета от 1 стотинка емисия 1981 година на непознатите пазари към този момент коства до 7 хиляди евро.
Внимание! От средата на 2008 година се появиха подправени монети от една стотинка, тъй че доста внимавайте какво ще купите, в случай че попаднете на "изгодна " оферта.
Подобна нумизматична наслада сполетя и Италия. През 2002 година монетният двор разпореди да се извади от обращение емисия от 1 евроцент заради позволена неточност в облика на противоположната страна на монетата. Вместо нормалното изображение на Кастел дел Монте - палат от ХIII век в Андрия в региона Пулия - бе изсечена Молата (от латински moles, огромна сграда) на Антонели.
Сградата с кула от 167.5 метра, издигната през ХIХ век и наречена на името на архитекта, е знак на Торино и се изобразява на противоположната страна на италианската монета от 2 евроцента. Грешката трансформира италианския 1 цент в нумизматична необичайност. Смята се, че в обращение са останали към 7 хиляди екземпляра. Един от тях бе препоръчан на търг предходната година със стартова цена 2500 евро и закупен за 6600 евро.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ