Работодателите не харесаха план-приема в университетите
Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България разгласява отворено писмо до просветителното министерство, в което упорства препоръчаният план за одобряване броя на одобряваните за образование студенти и докторанти във висшите учебни заведения и научни организации през идната година да не бъде признат. Причината, съгласно тях, е, че още веднъж сме очевидци по какъв начин модерните и неизискващи толкоз старания и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да обезпечат качествена и устойчива претовареност.
Образованието следва да е тясно обвързано с потребностите на пазара на труда , акцентира пред БНР Росица Стелянова - шеф " Програми и планове " в АИКБ. Тя уточни, че желаят понижаване като цяло на план-приема, с цел да може да има по-голяма конкуренция :
" Това се спазваше. Поетапно през годините по малко се намаляваше. Спазваше се тази наклонност и постоянно се взимаха поради поръчките, които подаваме, по избрани специалности ".
Стелянова подсети, че още при започване на годината са желали среща с тогавашния длъжностен министър, с цел да обсъдят политиките и да дадат съответни оферти в тази посока. Писмото ни остана без отговор, сподели тя и добави, че в следствие са изпратили план-приема с съответните им оферти. Тогава още веднъж не са получили отговор.
" От наша страна каквото е било належащо, беше направено. Липсваше разговор, с цел да може да го обсъдим. Разчитаме на по-голям разговор от страна на новото държавно управление и управление . Използвайки че към момента държавният план-прием не е утвърден, взехме решение да го срещнем с проблемите, а точно - че професионални посоки, по които досега е имало наклонност за понижаване на план-приема, а други, при които е имало наклонност за увеличение - е нарушен и е тъкмо противоположното. Вдигнати са с към 400 бройките за стопански специалности, за администрация и ръководство - с повече от 230 бройки ".
istock
Опасенията на АИКБ са, че завършвайки такава неатрактивна компетентност, доста постоянно лица с висше обучение стават продавач-консултанти . Стелянова цитира данни на МТСП, съгласно които 130 хиляди младежи, които са висшисти, работят тук-там, изискващи приблизително обучение .
Ако пазарът на труда има потребност от избрани експерти, естествено, че заплатите за тези експерти ще бъдат доста по-високи , посочи тя.
Председателят на Националното посланичество на студентските препоръки Даниел Парушев се съгласи, че би трябвало да се обръща повече внимание на специалностите, които са предпочитани и от които бизнесът ще се нуждае . Младите хора обаче търсят различен тип специалности , акцентира той.
" Например медицинските сестри - страната непрекъснато дава милиони за медицински сестри. Посоката е вярна - би трябвало да се дават и за медицински сестри, и за инженерни науки, и за информатика, само че би трябвало да забележим какво се прави по-късно. Защото тези медицински сестри - те по-късно занимават за чужбина - 50-60% от тях отиват към чужбина. Ние финансираме тези младежи и те по-късно отпътуват ".
Според него може да има някакъв тип контракт, при който в случай че искаш да се финансира образованието ти, тогава би трябвало да останеш 2-3-5 години да работиш в България:
" Има подходи. Но тук страната, Народното събрание би трябвало да влезе в роля. Нека да се дават пари, само че в действителност да има смисъл да се дават ".
Парушев подсети, че има 8 предпазени специалности. По думите му обаче те не се заемат въобще.
Стелянова също изрече терзанието на АИКБ във връзка с заминаващите в чужбина висшисти. По думите й асоциацията от дълго време търси способи и политики, с които да се задържат младежите в България. Те упорстват за по-широка полемика по тематиката. Според нея би трябвало да се промени рейтинговата система . Тя дефинира като порочна практиката " парите следват студента " . Тя не разрешава да се финансират университетите на база на качество и реализация на младежите, безапелационна бе Росица Стелянова.
Образованието следва да е тясно обвързано с потребностите на пазара на труда , акцентира пред БНР Росица Стелянова - шеф " Програми и планове " в АИКБ. Тя уточни, че желаят понижаване като цяло на план-приема, с цел да може да има по-голяма конкуренция :
" Това се спазваше. Поетапно през годините по малко се намаляваше. Спазваше се тази наклонност и постоянно се взимаха поради поръчките, които подаваме, по избрани специалности ".
Стелянова подсети, че още при започване на годината са желали среща с тогавашния длъжностен министър, с цел да обсъдят политиките и да дадат съответни оферти в тази посока. Писмото ни остана без отговор, сподели тя и добави, че в следствие са изпратили план-приема с съответните им оферти. Тогава още веднъж не са получили отговор.
" От наша страна каквото е било належащо, беше направено. Липсваше разговор, с цел да може да го обсъдим. Разчитаме на по-голям разговор от страна на новото държавно управление и управление . Използвайки че към момента държавният план-прием не е утвърден, взехме решение да го срещнем с проблемите, а точно - че професионални посоки, по които досега е имало наклонност за понижаване на план-приема, а други, при които е имало наклонност за увеличение - е нарушен и е тъкмо противоположното. Вдигнати са с към 400 бройките за стопански специалности, за администрация и ръководство - с повече от 230 бройки ".
istock Опасенията на АИКБ са, че завършвайки такава неатрактивна компетентност, доста постоянно лица с висше обучение стават продавач-консултанти . Стелянова цитира данни на МТСП, съгласно които 130 хиляди младежи, които са висшисти, работят тук-там, изискващи приблизително обучение .
Ако пазарът на труда има потребност от избрани експерти, естествено, че заплатите за тези експерти ще бъдат доста по-високи , посочи тя.
Председателят на Националното посланичество на студентските препоръки Даниел Парушев се съгласи, че би трябвало да се обръща повече внимание на специалностите, които са предпочитани и от които бизнесът ще се нуждае . Младите хора обаче търсят различен тип специалности , акцентира той.
" Например медицинските сестри - страната непрекъснато дава милиони за медицински сестри. Посоката е вярна - би трябвало да се дават и за медицински сестри, и за инженерни науки, и за информатика, само че би трябвало да забележим какво се прави по-късно. Защото тези медицински сестри - те по-късно занимават за чужбина - 50-60% от тях отиват към чужбина. Ние финансираме тези младежи и те по-късно отпътуват ".
Според него може да има някакъв тип контракт, при който в случай че искаш да се финансира образованието ти, тогава би трябвало да останеш 2-3-5 години да работиш в България:
" Има подходи. Но тук страната, Народното събрание би трябвало да влезе в роля. Нека да се дават пари, само че в действителност да има смисъл да се дават ".
Парушев подсети, че има 8 предпазени специалности. По думите му обаче те не се заемат въобще.
Стелянова също изрече терзанието на АИКБ във връзка с заминаващите в чужбина висшисти. По думите й асоциацията от дълго време търси способи и политики, с които да се задържат младежите в България. Те упорстват за по-широка полемика по тематиката. Според нея би трябвало да се промени рейтинговата система . Тя дефинира като порочна практиката " парите следват студента " . Тя не разрешава да се финансират университетите на база на качество и реализация на младежите, безапелационна бе Росица Стелянова.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ