Преди да започнем да търсим извънземни форми на живот по

Преди да стартираме да търсим извънземни форми на живот по далечни екзопланети, бихме ли могли да ги намерим в личния си галактически „ заден двор “?

Най-вероятно е извънземни микроби да се крият в седем тела, намиращи се изнервящо покрай Земята. Ако сте подозирали Марс, Европа или Енцелад, сте прави. Ако Титан, Ганимед, Калисто или Плутон са били в съзнанието ви, също сте прави. Във всяко едно от тези плаващи кълба има нещо, което може да значи обитаемост. Животът, най-малко подобен, какъвто го познаваме, може да оцелее единствено при избрани условия, и те могат да бъдат открити и отвън нашата планета.

Засега нямаме визия дали нещо плува в дълбините под ледената кора на Европа, пълзи през марсианска тръба от лава или яде метан на Титан, само че огледалните среди на Земята ни дават нещо, за което да гадаем. Екстремофилите, които процъфтяват в тези среди, също го вършат.

Това очарова откривателя Димитра Атри, който управлява изследване, неотдавна качено на сървъра за предпечат arXiv. Той и неговият екип са мозъците зад Индекса на микробната обитаемост (MHI), който дефинира количествено възможностите за обитаемост, с цел да ни насочи към места, където е евентуално да срещнем живота.

„ Комбинирахме данни за екстремофили и планетарно-аналогови среди на Земята, след което разработихме способ за осмисляне на всичко “, сподели той пред SYFY WIRE. „ MHI е опит да се дефинира количествено това и да се сътвори логаритъм за намиране на най-хубавите места за търсене на живот в Слънчевата система “.

Извънземните микроби може да са сравними с живота на Земята. За да схванат какъв брой е евентуално нещо да е живо някъде в Слънчевата система, откривателите измислиха шестте фактора на околната среда, които считат, че са най-важни за хипотетичния извънземен живот. Те са температура, налягане, UV излъчване, йонизиращо излъчване, киселинност и соленост. За всеки фактор има нещо на Земята, което може да преживее своите крайности.

Бактериите Deinococcus radiodurans могат да устоят на брутална радиация, няколко пъти по-висока от тази, която удря повърхността на Марс. На Земята също има организми, които ядат скали и хемолитотрофи като тези биха могли евентуално да процъфтяват тук-там, където има минерали, изменени от химическо изветряне.

Друг опит, който учените направиха, се пробва да разбере какви микроби на Марс (ако съществуват) биха могли да бъдат там в този момент или в миналото са съществували там. За задачата употребяват хемолитотрофи. Ако в миналото е съществувал живот на Марс, доста евентуално е Червената планета да е била място за размножаване на хемолиттрофни микроби като Acidithiobacillus ferrooxidans или Metallosphaera sedula. Първият може да го направи и в извънредно кисела среда.

“А. ferooxidans беше подложен в симулирани марсиански условия и в края на една седмица оцеля без загуба на жизненост “, сподели Атри. „ Условията бяха сходни на тези в плитките подземни среди на Марс “.

MHI открива фактори на околната среда, които попадат в обитаемия обсег на екстремофили на Земята. Не всяка среда съществува на всяко тяло претендент, само че всяка от характерностите на микробния живот се намира някъде. Те са на ледени полюси, по повърхността на континенти, в подземни континенти, по подземни ледове, в околния океан, по надълбоко океанско дъно и хидротермални отвори.

Хидротермалните отвори на Земята са киселинни като тези на Енцелад. Те биха били леговище за метаногени или микроби, които метаболизират въглеродния диоксид и го редуцират до метан. Вероятно ще им хареса на Енцелад.

Когато бяха оценени три типа метаногенни и термофилни микроби – което значи, че те освен създават метан, само че и живеят в рискови горещини – те демонстрираха, че е допустимо да живеят на замръзналата луна на Сатурн без особени проблеми.

Methanothermococcus okinawensis потвърди, че е най-вероятно да оцелее, като сподели, че има по-висока непоклатимост и се самовъзпроизвежда повече при условия като тези на Енцелад. Метаногените може да съществуват и на Титан и евентуално да са една от аргументите да има толкоз доста метан на тази луна.

Предстоящите задачи на НАСА Europa Clipper и Dragonfly ще излетят за Европа и Титан през 2024 и 2027 година и в случай че проучването на Атри е индикация, би трябвало да има галактически транспортен съд, който също ще изследва Енцелад. Астробиолозите с неспокойствие чакат марсианските проби, събрани от Perseverance, да се върнат тук посредством задачата за връщане на проби от Марс. Атри също е любопитен какво може да се крие под повърхността на Марс.

„ Бих желал да видя данни за подземната среда, изключително за плитката подземна среда на Марс “, сподели той. „ Научихме доста, като надраскахме повърхността, в този момент би трябвало да копаем малко по-дълбоко, с цел да научим още повече ”, споделя Атри.