Илхан Кючюк, вицепрезидент на АЛДЕ и евродепутат от ДПС/АЛДЕ, пред „Труд“: Националистите в кабинета са пречка за Шенген
Преди броени дни стана ясно, че тъкмо в окото на Председателството на България на Съвета на Европейски Съюз, европейските либерали са избрали София за хазаин на своята годишна среща. Предложението е направено от Движение за права и свободи, а управлението на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) ще събере в България министър председателите и водачите от своето политическо семейство. Затова и беседваме с Илхан Кючюк – вицепрезидент на АЛДЕ и евродепутат от ДПС/АЛДЕ.
– Вероятно първо би трябвало да Ви поздравя, господин Кючюк, по тази причина, че Движение за права и свободи ще бъде хазаин на най-висшата среща на върха – годишния конгрес на европейските либерали в София и то тъкмо по време на Председателството на България на Съвета на Европейски Съюз – по какъв начин успяхте да лобирате пред сътрудниците си от управлението събитието да се случи у нас?
– Това решение на управлението на партията на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е на първо място самопризнание за Движението за права и свободи за това, че повече от 27 години е най-стабилният демократичен индивид в Югоизточна Европа. В Брюксел са наясно, че ние сме ценностна, проевропейска и демократична партия и в този подтекст изборът на София за хазаин на събитието не би трябвало да съставлява огромна изненада. Напротив, той е плод на нашата дейна работа в фамилията на европейските либерали. Само ще напомня, че с изключение на моята позиция като заместник-председател на АЛДЕ партията, госпожа Филиз Хюсменова е зам.-председател на АЛДЕ групата, госпожа Искра Михайлова е ръководител на Комисията по районна политика на Екологичен потенциал, а господин Джевдет Чакъров е дълготраен член на бюрото на Либералния интернационал. Нито една българска партия не е имала толкоз мощно интернационално посланичество. Ние с горделивост заявяваме, че сме част от европейското семейство и имаме компетенциите и самочувствието да участваме в задаването на дневния ред на Европа. За нас да си европеец, значи да бъдеш притежател на избрани полезности, а не красива брошка, която можеш да извадиш при нужда.
– Имате ли към този момент точна дата за конгреса на АЛДЕ в България?
– Буквално преди броени дни започнахме с подготовката на мероприятието и сега обсъждаме като евентуални дати края на април или началото на май 2018 година Желанието ни е събитието да съответствува с най-активния интервал на първото българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, с цел да можем оптимално да допринесем то да бъде сполучливо. В това число – да бъдем и коректив. Очакваме присъединяване да вземат 7-те министър-председатели на АЛДЕ, 5-ма еврокомисари, излъчени от АЛДЕ, водачите на демократичните партии в Европа и евродепутатите либерали. Това е една неповторима опция за България, с която можем да подчертаваме върху значими за страната ни и Европа въпроси. Движение за права и свободи, посредством своя ръководител господин Мустафа Карадайъ, към този момент изведе своите цели за Конгреса, а точно – бъдещето на Балканите по модела на българския етнически модел и превръщането на Европа и Балканите в зона, свободна от шовинизъм и радикализъм, както и бъдещето на Обединения Европейски Съюз, което е изрично отричане на Европа на другите скорости.
– От думите Ви разбирам, че най-важните събития за идните 6 месеца на либералите – конгресът на Лаймек и Съветът на АЛДЕ ще ги семейства България, Движение за права и свободи. Тогава да Ви запитам по различен метод – с какво София е толкоз значима за Брюксел в сегашния миг?
– Очевидно е, че предвид на идното председателство европейският спор последователно стартира да се трансферира в България. Това какъв брой значима е и какво въздействие, има една страна в границите на Европейски Съюз, зависи напълно от нейните политици. И тук би трябвало доста ясно да се разгранича от постоянно насажданата в българското общество теза, че ние сме дребни и от нас нищо не зависи. Важни са не географските и демографски мащаби, а това какъв дневен ред задаваш и по какъв начин го защитаваш. Ето за какво, откакто в страната се образува държавно управление с присъединяване на крайни националисти, ние желаеме да покажем, че в България има политическа партия, която отстоява европейските полезности и в същото време работи за по-тясната интеграция на Европейски Съюз. Като образец мога да ви посоча, че на идния конгрес на Европейската демократична юноша (LYMEC) през интервала 13-15 октомври, на който Младежкото Движение за права и свободи е хазаин, ще предложим резолюции за ускорена интеграция на страните от Западните Балкани и за интеграция на бежанците чрез обучение. С тези две доста мощни позиции младежите на Движение за права и свободи се опълчват на опитите да се гледа на Западните Балкани като на „ сивата зона на Европа ”, а бежанците да бъдат гетоизирани.
– Западните Балкани в Европейски Съюз – не се ли приказва повече по тематиката единствено като част от тактиката за лъскането на имиджа на върха на Европа поради Брекзит?
– Не бива да обвързваме интеграцията на Западните Балкани с Брекзит. Присъединяването към Европейски Съюз е развой, който върви от десетилетия и е директно обвързван с по този начин наречените „ Копенхагенски критерии ”. През годините, откогато поеха по пътя към Европейски Съюз, страните от района направиха значими стъпки към помиряване, основаване на постоянни демократични институции и преход към функционираща пазарна стопанска система. Въпреки това, в един миг тяхната европейска вероятност изглеждаше много неуловима, откакто ръководителят на Комисията Юнкер съобщи, че не чака скорошно уголемение. Това беше неточност и сътвори предпоставки за дестабилизиране на Балканите. Ето за какво съм извънредно удовлетворен, че господин Юнкер е трансформирал своето виждане и единствено преди дни, в своята годишна тирада за положението на Съюза, даде явен сигнал, че мястото на страните от Западните Балкани е в Европейски Съюз. На такава позиция е и висшият представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Европейски Съюз Фредерика Могерини, с която имах опция да беседвам неотдавна. Увери ме, че Западните Балкани са външнополитически приоритет на Европейски Съюз.
Що се касае до Брекзит, то резултатите от изборите в Австрия, Холандия и Германия бяха най-хубавият отговор на случилото се във Англия
– Ако би трябвало да определите трите най-важни поучения за Европейски Съюз от Брезит, по какъв начин бихте ги степенували?
– Безспорно най-голямата поука е, че популизмът е язвата на актуалното демократично общество и с него би трябвало да се борим всекидневно. Не бива да неглижираме и обстоятелството, че Брекзит ни сподели доколко е изгубена връзката сред политиците и жителите. Смятам, че политическите елити би трябвало да слязат при жителите и да се вслушват в техния глас. Вотът за Брекзит, в огромна степен, беше углавен за политическото статукво във Англия и е хубаво, че всички си научихме урока от това. Неслучайно, когато Юнкер разгласи петте сюжета за Европа, сложи явен акцент на обстоятелството, че европейските жители са тези, които би трябвало да решат по какъв начин да наподобява нашият общ дом. И най-после, мисля, че всички разбрахме, че Европейският съюз не е даденост и положителната вест е, че след референдума останалите 27 страни излязоха по-сплотени от преди този момент и изрично обявиха, че не престават дружно напред. Ето за какво би трябвало да създадем от Брекзит „ success story ” и да използваме момента, с цел да реформираме Европейски Съюз, в това число в посока на по-дълбока интеграция.
– На фона на говоренето за взаимност, настроенията против Съюза измежду европейските жители порастват. Как си обяснявате това?
– Не бих споделил, че настроенията против Съюза порастват. Както загатнах и нагоре, последните резултати от изборите в Австрия, Холандия и Франция ни демонстрираха тъкмо противоположното – че политиката на празни обещания, езикът на омразата и ксенофобията нямат място в обединена и свободна Европа. Изключение прави единствено България, където беше позволена стратегическа неточност с присъединяване на националисти във властта. Това е доста притеснително, тъй като единствено след броени месеци тези хора ще водят председателството на Европейски Съюз.
– Обща европейска войска, обща енергийна тактика във връзка с помощ на страна-член, в която възникне газова рецесия – защо е Европейски Съюз? За по-лоши времена?
– Общото сред тези две европейски политики е събитието, което ги постанова, а точно, че Европа е изправена пред редица провокации за своята вътрешна и външна сигурност и ние би трябвало да се пригодим бързо към новите действителности. Енергетиката е неизменим съставен елемент за постигането геополитически цели от трети страни и аз като докладчик на АЛДЕ на мнението към Комисията по външна политика се застъпвах за усилване на районното съдействие при рецесия в доставките на газ. В тази връзка, поддръжката, която Европейският парламент даде през миналата седмица за регулацията за гарантиране на сигурността на доставките на газ, е стъпка в вярната посока, с цел да бъде Европейски Съюз енергийно по-независим. От друга страна, считам, че се нуждаем от обща европейска защита. Не виждам смисъл да има 27 разнообразни армии (след напускането на Великобритания), които не работят дружно. Това е скъпо, неефективно и незадоволително, с цел да бъде Европейски Съюз световен артист на интернационалната сцена. Европа е най-засегната от споровете по нашите гранични региони и не можем да разчитаме за своята защита единствено на нашите сътрудници. Бъдещата европейска защита би трябвало да оперира в цялостен синхрон с НАТО, който да продължава да бъде крайъгълен камък на евроатлантическата архитектура за сигурност.
– Шенген – Ето, водачът на АЛДЕ – Ван Баален е холандец. Знаем, че тъкмо Холандия е от страните, които имаше и частично има най-големи обструкции по влизането на България в Шенгенското пространство – за какво? И като стъпка омекотяване или смяна на позицииите би трябвало да одобряваме семейството на демократичния конгрес?
– Да, по този начин е. Нещо повече – Холандия се ръководи от демократично държавно управление. Председателят на най-голямата холандска демократична партия Марк Рюте е министър председател на страната към този момент 7 години. Неведнъж сме казвали, че участието на България в Шенген е напълно политически въпрос, а не механически. Нашите европейски сътрудници са извънредно обезпокоени от присъединяване на крайните националисти в ръководството на страната. А самият факт, че основни ресори се ръководят от техни министри, в допълнение укрепва терзанията им. Ще го кажа непосредствено – присъединяване им в ръководството е спънка пред пътя на България за участие в Шенген.
– Виждате ли заплаха от предварителни избори в България по време или директно след председателството поради нежното парламентарно болшинство?
– Това е напълно решение на премиера на страната. Ние от Движение за права и свободи нееднократно сме заявявали нашата позиция. Всеки един ден ръководство с крайните националисти e отричане на постигнатите национални цели, участието в НАТО и Европейски Съюз. За страдание, последствията са за всички нас, само че най-много за младото потомство.
– Защо в Екологичен потенциал от либералите подкрепяте ЕНП, работите като сътрудници и това е напълно задоволително, даже разумно поради ориентацията в политическите ви платформи, а в България една коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи би изглеждала „ схванаха се ”?
– Наистина е по този начин, на европейската сцена най-естественото партньорство е сред ЕНП и АЛДЕ. Защо в България подобен вид партньорство не е задоволително, би трябвало да попитате премиера Борисов. Нямам отговор и на въпроса по какъв начин се съвместяват крайните хрумвания на българските националисти с тези на дясноцентристката партия ГЕРБ, член на ЕНП.
– Коментарът Ви за резултатите от изборите в Германия?
– Изборите в Германия белязоха историческото завръщане на немските либерали в Бундестага. СДП възвърна позициите си. Тази позитивна наклонност стартира преди повече от една година, в отговор на възхода на популистките и националистическите партии. Сега те бележат растеж за сметка на двете огромни партии.
Това е следващият триумф за либералите в Европа, откакто проевропейски партии завоюваха редица избори тази година. Надявам се, че госпожа Меркел ще образува проевропейско държавно управление, което ще упорства за осъществяване на промените, от които Европейски Съюз незабавно се нуждае.
Нашият посетител
Илхан Кючюк е евродепутат от ДПС/АЛДЕ. Вицепрезидент на АЛДЕ. Роден е на 16 септември 1985 година в Севлиево. Завършва политология и право във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ”. Завършва Академия за обществени политики ” в Прага, Чехия, “Либерална Академия ” (Гумерсбах, Германия), Програмата на департамента на Съединени американски щати по стопански, политически и обществени въпроси на Европа и Програмата за външна политика към Россотрудничество, Русия. През 2012 година – Българско учебно заведение за политика “Димитър Паница ” и взе участие в Световния конгрес по народна власт в Страсбург, Франция. А през 2014 година – Националното висше учебно заведение по администрация на Франция (ENA). От 2005 година е член на младежката организация на Движение за права и свободи, а от ноември 2012 година е неин ръководител.
– Вероятно първо би трябвало да Ви поздравя, господин Кючюк, по тази причина, че Движение за права и свободи ще бъде хазаин на най-висшата среща на върха – годишния конгрес на европейските либерали в София и то тъкмо по време на Председателството на България на Съвета на Европейски Съюз – по какъв начин успяхте да лобирате пред сътрудниците си от управлението събитието да се случи у нас?
– Това решение на управлението на партията на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е на първо място самопризнание за Движението за права и свободи за това, че повече от 27 години е най-стабилният демократичен индивид в Югоизточна Европа. В Брюксел са наясно, че ние сме ценностна, проевропейска и демократична партия и в този подтекст изборът на София за хазаин на събитието не би трябвало да съставлява огромна изненада. Напротив, той е плод на нашата дейна работа в фамилията на европейските либерали. Само ще напомня, че с изключение на моята позиция като заместник-председател на АЛДЕ партията, госпожа Филиз Хюсменова е зам.-председател на АЛДЕ групата, госпожа Искра Михайлова е ръководител на Комисията по районна политика на Екологичен потенциал, а господин Джевдет Чакъров е дълготраен член на бюрото на Либералния интернационал. Нито една българска партия не е имала толкоз мощно интернационално посланичество. Ние с горделивост заявяваме, че сме част от европейското семейство и имаме компетенциите и самочувствието да участваме в задаването на дневния ред на Европа. За нас да си европеец, значи да бъдеш притежател на избрани полезности, а не красива брошка, която можеш да извадиш при нужда.
– Имате ли към този момент точна дата за конгреса на АЛДЕ в България?
– Буквално преди броени дни започнахме с подготовката на мероприятието и сега обсъждаме като евентуални дати края на април или началото на май 2018 година Желанието ни е събитието да съответствува с най-активния интервал на първото българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, с цел да можем оптимално да допринесем то да бъде сполучливо. В това число – да бъдем и коректив. Очакваме присъединяване да вземат 7-те министър-председатели на АЛДЕ, 5-ма еврокомисари, излъчени от АЛДЕ, водачите на демократичните партии в Европа и евродепутатите либерали. Това е една неповторима опция за България, с която можем да подчертаваме върху значими за страната ни и Европа въпроси. Движение за права и свободи, посредством своя ръководител господин Мустафа Карадайъ, към този момент изведе своите цели за Конгреса, а точно – бъдещето на Балканите по модела на българския етнически модел и превръщането на Европа и Балканите в зона, свободна от шовинизъм и радикализъм, както и бъдещето на Обединения Европейски Съюз, което е изрично отричане на Европа на другите скорости.
– От думите Ви разбирам, че най-важните събития за идните 6 месеца на либералите – конгресът на Лаймек и Съветът на АЛДЕ ще ги семейства България, Движение за права и свободи. Тогава да Ви запитам по различен метод – с какво София е толкоз значима за Брюксел в сегашния миг?
– Очевидно е, че предвид на идното председателство европейският спор последователно стартира да се трансферира в България. Това какъв брой значима е и какво въздействие, има една страна в границите на Европейски Съюз, зависи напълно от нейните политици. И тук би трябвало доста ясно да се разгранича от постоянно насажданата в българското общество теза, че ние сме дребни и от нас нищо не зависи. Важни са не географските и демографски мащаби, а това какъв дневен ред задаваш и по какъв начин го защитаваш. Ето за какво, откакто в страната се образува държавно управление с присъединяване на крайни националисти, ние желаеме да покажем, че в България има политическа партия, която отстоява европейските полезности и в същото време работи за по-тясната интеграция на Европейски Съюз. Като образец мога да ви посоча, че на идния конгрес на Европейската демократична юноша (LYMEC) през интервала 13-15 октомври, на който Младежкото Движение за права и свободи е хазаин, ще предложим резолюции за ускорена интеграция на страните от Западните Балкани и за интеграция на бежанците чрез обучение. С тези две доста мощни позиции младежите на Движение за права и свободи се опълчват на опитите да се гледа на Западните Балкани като на „ сивата зона на Европа ”, а бежанците да бъдат гетоизирани.
– Западните Балкани в Европейски Съюз – не се ли приказва повече по тематиката единствено като част от тактиката за лъскането на имиджа на върха на Европа поради Брекзит?
– Не бива да обвързваме интеграцията на Западните Балкани с Брекзит. Присъединяването към Европейски Съюз е развой, който върви от десетилетия и е директно обвързван с по този начин наречените „ Копенхагенски критерии ”. През годините, откогато поеха по пътя към Европейски Съюз, страните от района направиха значими стъпки към помиряване, основаване на постоянни демократични институции и преход към функционираща пазарна стопанска система. Въпреки това, в един миг тяхната европейска вероятност изглеждаше много неуловима, откакто ръководителят на Комисията Юнкер съобщи, че не чака скорошно уголемение. Това беше неточност и сътвори предпоставки за дестабилизиране на Балканите. Ето за какво съм извънредно удовлетворен, че господин Юнкер е трансформирал своето виждане и единствено преди дни, в своята годишна тирада за положението на Съюза, даде явен сигнал, че мястото на страните от Западните Балкани е в Европейски Съюз. На такава позиция е и висшият представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Европейски Съюз Фредерика Могерини, с която имах опция да беседвам неотдавна. Увери ме, че Западните Балкани са външнополитически приоритет на Европейски Съюз.
Що се касае до Брекзит, то резултатите от изборите в Австрия, Холандия и Германия бяха най-хубавият отговор на случилото се във Англия
– Ако би трябвало да определите трите най-важни поучения за Европейски Съюз от Брезит, по какъв начин бихте ги степенували?
– Безспорно най-голямата поука е, че популизмът е язвата на актуалното демократично общество и с него би трябвало да се борим всекидневно. Не бива да неглижираме и обстоятелството, че Брекзит ни сподели доколко е изгубена връзката сред политиците и жителите. Смятам, че политическите елити би трябвало да слязат при жителите и да се вслушват в техния глас. Вотът за Брекзит, в огромна степен, беше углавен за политическото статукво във Англия и е хубаво, че всички си научихме урока от това. Неслучайно, когато Юнкер разгласи петте сюжета за Европа, сложи явен акцент на обстоятелството, че европейските жители са тези, които би трябвало да решат по какъв начин да наподобява нашият общ дом. И най-после, мисля, че всички разбрахме, че Европейският съюз не е даденост и положителната вест е, че след референдума останалите 27 страни излязоха по-сплотени от преди този момент и изрично обявиха, че не престават дружно напред. Ето за какво би трябвало да създадем от Брекзит „ success story ” и да използваме момента, с цел да реформираме Европейски Съюз, в това число в посока на по-дълбока интеграция.
– На фона на говоренето за взаимност, настроенията против Съюза измежду европейските жители порастват. Как си обяснявате това?
– Не бих споделил, че настроенията против Съюза порастват. Както загатнах и нагоре, последните резултати от изборите в Австрия, Холандия и Франция ни демонстрираха тъкмо противоположното – че политиката на празни обещания, езикът на омразата и ксенофобията нямат място в обединена и свободна Европа. Изключение прави единствено България, където беше позволена стратегическа неточност с присъединяване на националисти във властта. Това е доста притеснително, тъй като единствено след броени месеци тези хора ще водят председателството на Европейски Съюз.
– Обща европейска войска, обща енергийна тактика във връзка с помощ на страна-член, в която възникне газова рецесия – защо е Европейски Съюз? За по-лоши времена?
– Общото сред тези две европейски политики е събитието, което ги постанова, а точно, че Европа е изправена пред редица провокации за своята вътрешна и външна сигурност и ние би трябвало да се пригодим бързо към новите действителности. Енергетиката е неизменим съставен елемент за постигането геополитически цели от трети страни и аз като докладчик на АЛДЕ на мнението към Комисията по външна политика се застъпвах за усилване на районното съдействие при рецесия в доставките на газ. В тази връзка, поддръжката, която Европейският парламент даде през миналата седмица за регулацията за гарантиране на сигурността на доставките на газ, е стъпка в вярната посока, с цел да бъде Европейски Съюз енергийно по-независим. От друга страна, считам, че се нуждаем от обща европейска защита. Не виждам смисъл да има 27 разнообразни армии (след напускането на Великобритания), които не работят дружно. Това е скъпо, неефективно и незадоволително, с цел да бъде Европейски Съюз световен артист на интернационалната сцена. Европа е най-засегната от споровете по нашите гранични региони и не можем да разчитаме за своята защита единствено на нашите сътрудници. Бъдещата европейска защита би трябвало да оперира в цялостен синхрон с НАТО, който да продължава да бъде крайъгълен камък на евроатлантическата архитектура за сигурност.
– Шенген – Ето, водачът на АЛДЕ – Ван Баален е холандец. Знаем, че тъкмо Холандия е от страните, които имаше и частично има най-големи обструкции по влизането на България в Шенгенското пространство – за какво? И като стъпка омекотяване или смяна на позицииите би трябвало да одобряваме семейството на демократичния конгрес?
– Да, по този начин е. Нещо повече – Холандия се ръководи от демократично държавно управление. Председателят на най-голямата холандска демократична партия Марк Рюте е министър председател на страната към този момент 7 години. Неведнъж сме казвали, че участието на България в Шенген е напълно политически въпрос, а не механически. Нашите европейски сътрудници са извънредно обезпокоени от присъединяване на крайните националисти в ръководството на страната. А самият факт, че основни ресори се ръководят от техни министри, в допълнение укрепва терзанията им. Ще го кажа непосредствено – присъединяване им в ръководството е спънка пред пътя на България за участие в Шенген.
– Виждате ли заплаха от предварителни избори в България по време или директно след председателството поради нежното парламентарно болшинство?
– Това е напълно решение на премиера на страната. Ние от Движение за права и свободи нееднократно сме заявявали нашата позиция. Всеки един ден ръководство с крайните националисти e отричане на постигнатите национални цели, участието в НАТО и Европейски Съюз. За страдание, последствията са за всички нас, само че най-много за младото потомство.
– Защо в Екологичен потенциал от либералите подкрепяте ЕНП, работите като сътрудници и това е напълно задоволително, даже разумно поради ориентацията в политическите ви платформи, а в България една коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи би изглеждала „ схванаха се ”?
– Наистина е по този начин, на европейската сцена най-естественото партньорство е сред ЕНП и АЛДЕ. Защо в България подобен вид партньорство не е задоволително, би трябвало да попитате премиера Борисов. Нямам отговор и на въпроса по какъв начин се съвместяват крайните хрумвания на българските националисти с тези на дясноцентристката партия ГЕРБ, член на ЕНП.
– Коментарът Ви за резултатите от изборите в Германия?
– Изборите в Германия белязоха историческото завръщане на немските либерали в Бундестага. СДП възвърна позициите си. Тази позитивна наклонност стартира преди повече от една година, в отговор на възхода на популистките и националистическите партии. Сега те бележат растеж за сметка на двете огромни партии.
Това е следващият триумф за либералите в Европа, откакто проевропейски партии завоюваха редица избори тази година. Надявам се, че госпожа Меркел ще образува проевропейско държавно управление, което ще упорства за осъществяване на промените, от които Европейски Съюз незабавно се нуждае.
Нашият посетител
Илхан Кючюк е евродепутат от ДПС/АЛДЕ. Вицепрезидент на АЛДЕ. Роден е на 16 септември 1985 година в Севлиево. Завършва политология и право във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ”. Завършва Академия за обществени политики ” в Прага, Чехия, “Либерална Академия ” (Гумерсбах, Германия), Програмата на департамента на Съединени американски щати по стопански, политически и обществени въпроси на Европа и Програмата за външна политика към Россотрудничество, Русия. През 2012 година – Българско учебно заведение за политика “Димитър Паница ” и взе участие в Световния конгрес по народна власт в Страсбург, Франция. А през 2014 година – Националното висше учебно заведение по администрация на Франция (ENA). От 2005 година е член на младежката организация на Движение за права и свободи, а от ноември 2012 година е неин ръководител.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ