Мартина Апостолова: Жените тук далеч не са толкова ощетени
Преди броени дни Мартина Апостолова получи премията за изгряваща европейска звезда по време на филмовия фестивал " Берлинале ". Ролята й в „ Ирина “ е дебютът й киното, който й носи и други награди от редица интернационалните фестивали. Завършила е театралния департамент на Нов български университет, а сега играе в Драматичния спектакъл " Никола Вапцаров " – Благоевград, където можем да я забележим в постановките " Летище ", " Карай да върви… ", " Идеална жена ". Преди да стане актриса обаче, тя се е занимавала професионално с футбол. Очарователна и надарена Мартина ни споделя за " тактиките " по време на кастинг, за функциите, които са я изненадали, и кои епизоди от живота ни трансформират.
Мъжко момиче сте! Занимавала сте се с футбол ‒ по какъв начин балансирате ин и ян силите в себе си?
Не ми се постанова да ги уравновесявам и да мисля за това, почтено казано. Те си съжителстват в безспорен мир и баланс в моето схващане. Или единствено аз по този начин си мисля и пребивавам в цялостна илюзия, до момента в който всички към мен " обират пешкира " (смях).
Кога изпъква силата във Вас? Какво ви предизвика?
Когато нуждая се да се защитя сама, допускам. Когато би трябвало да съм безапелационна и твърда. И когато карам. Провокират ме наглостта и простотията.
Има ли сезонна депресия? Или...
Слава богу нямам време за сезонни депресии. Ежедневието ми е толкоз разнообразно и прелестно натоварено, че даже и да съм в доста сложен интервал, имам работа, която ме вади незабавно оттова. А и ми е малко лигавщина това със сезонните депресии. Депресията е здравно положение, което не трябва нито да се подценява, нито да се омаловажава. И тя не трае един сезон, нито стартира от него. Най-често смяната на времето способства за възбуждането на към този момент съществуващо и заложено депресивно положение. Когато ме боли обаче, минавам с цялостна мощ през болката и възприятията. Просто го върша по този начин, че никой да не разбере. Цветана (бел. ред. Цветана Манева) ме научи, за което ѝ благодаря.
Имате ли тактичност, когато се явявате на кастинг за нова роля?
Засега нямам точна „ тактичност “ за оцеляване по време на кастинг. Защото то си е тъкмо оцеляване. Имам обаче мощна вътрешен глас, която съм се възпитала да чувам и различавам. И когато усетя несъмнено въодушевление и настройка у кастинг режисьора – работя. Нямам обичани моменти, може би тези, в които кастингът завършва или пък резултатът от него. Най-омразни също нямам, само че е неприятно да си на „ сергията “. Радвам се, че до този миг прослушванията ми са били по-скоро човешки диалози, в сравнение с завъртане на конвейер. Не одобрявам глупави задания и официално поведение по време на прослушването. И момента с листчето с номера не одобрявам – като пандизчии.
Коя е ролята, която Ви е изненадала?
Играех една чудно симпатична и доста изстрадала от живота продажница – в дипломното ни зрелище в Театралния департамент на Нов български университет. Тя ме изненада извънредно. Беше страховит персонаж. И ми доставяше необикновено наслаждение. Другата е тази на Пинокио.
Наскоро Кейт Бланшет показа, че битката за тъждество сред мъже и дами в седмото изкуство е като “един ден до безкрайност ”.
Накратко – при нас в България още не е настъпил същинският взрив от тази вълна, а може би и няма да настъпи в никакъв случай. И като промишленост, и в професионално отношение, дамите тук надалеч не са толкоз ощетени, колкото в Съединени американски щати и в някои елементи на Западна Европа. Така или другояче към момента не " падат огромните пари " в нашата специалност, колкото и всички да считат по този начин. Освен това хората, които по един или различен метод са работили за името си, по този начин или другояче печелят и желаят доста повече, в сравнение с някой „ без име “, който може би прави по-добра работа от тях. И защото тук съществува неприятният табиет да се търси познатото и известното, едни постоянно печелят повече, други – по-малко.
Имате ли скритата прочувствена линия, която Ви дава мощ да продължавате напред и нагоре?
Мисля, че даже не е толкоз скрита – мечтателството и реализмът, които – необичайно как – си съжителстват съвършено в мозъка ми.
Вашите три постоянни ритуала за добра форма и хубаво здраве?
Продължавам да спортувам постоянно. Имам магическо мазило за черни кръгове към очите от Мароко (не кръговете, а мазилото (усмивка). Пия билки, витамини, домашно вино и ракия.
Епизодите от живота, които Ви трансформираха.
Първото разрушено сърце, краят на футболната ми кариера, прекарването на гибелта. В тъкмо тази поредност.
Какво бихте споделила на момичето, което покоряваше терена?
Да обича дамата в себе си повече. И да спре да си троши крайниците, тъй като ще побърка благата си майка и като порасне още малко, ще боли доста.
Ако животът е сцена - тогава седмото изкуство живот ли е?
Определено да. И паралелна галактика. Друга действителност и сигурно, неведнъж по-истинска от нашата.
Неда Спасова: " Животът е подобен, какъвто си го направиш "
Мъжко момиче сте! Занимавала сте се с футбол ‒ по какъв начин балансирате ин и ян силите в себе си?
Не ми се постанова да ги уравновесявам и да мисля за това, почтено казано. Те си съжителстват в безспорен мир и баланс в моето схващане. Или единствено аз по този начин си мисля и пребивавам в цялостна илюзия, до момента в който всички към мен " обират пешкира " (смях).
Кога изпъква силата във Вас? Какво ви предизвика?
Когато нуждая се да се защитя сама, допускам. Когато би трябвало да съм безапелационна и твърда. И когато карам. Провокират ме наглостта и простотията.
Има ли сезонна депресия? Или...
Слава богу нямам време за сезонни депресии. Ежедневието ми е толкоз разнообразно и прелестно натоварено, че даже и да съм в доста сложен интервал, имам работа, която ме вади незабавно оттова. А и ми е малко лигавщина това със сезонните депресии. Депресията е здравно положение, което не трябва нито да се подценява, нито да се омаловажава. И тя не трае един сезон, нито стартира от него. Най-често смяната на времето способства за възбуждането на към този момент съществуващо и заложено депресивно положение. Когато ме боли обаче, минавам с цялостна мощ през болката и възприятията. Просто го върша по този начин, че никой да не разбере. Цветана (бел. ред. Цветана Манева) ме научи, за което ѝ благодаря.
Имате ли тактичност, когато се явявате на кастинг за нова роля?
Засега нямам точна „ тактичност “ за оцеляване по време на кастинг. Защото то си е тъкмо оцеляване. Имам обаче мощна вътрешен глас, която съм се възпитала да чувам и различавам. И когато усетя несъмнено въодушевление и настройка у кастинг режисьора – работя. Нямам обичани моменти, може би тези, в които кастингът завършва или пък резултатът от него. Най-омразни също нямам, само че е неприятно да си на „ сергията “. Радвам се, че до този миг прослушванията ми са били по-скоро човешки диалози, в сравнение с завъртане на конвейер. Не одобрявам глупави задания и официално поведение по време на прослушването. И момента с листчето с номера не одобрявам – като пандизчии.
Коя е ролята, която Ви е изненадала?
Играех една чудно симпатична и доста изстрадала от живота продажница – в дипломното ни зрелище в Театралния департамент на Нов български университет. Тя ме изненада извънредно. Беше страховит персонаж. И ми доставяше необикновено наслаждение. Другата е тази на Пинокио.
Наскоро Кейт Бланшет показа, че битката за тъждество сред мъже и дами в седмото изкуство е като “един ден до безкрайност ”.
Накратко – при нас в България още не е настъпил същинският взрив от тази вълна, а може би и няма да настъпи в никакъв случай. И като промишленост, и в професионално отношение, дамите тук надалеч не са толкоз ощетени, колкото в Съединени американски щати и в някои елементи на Западна Европа. Така или другояче към момента не " падат огромните пари " в нашата специалност, колкото и всички да считат по този начин. Освен това хората, които по един или различен метод са работили за името си, по този начин или другояче печелят и желаят доста повече, в сравнение с някой „ без име “, който може би прави по-добра работа от тях. И защото тук съществува неприятният табиет да се търси познатото и известното, едни постоянно печелят повече, други – по-малко.
Имате ли скритата прочувствена линия, която Ви дава мощ да продължавате напред и нагоре?
Мисля, че даже не е толкоз скрита – мечтателството и реализмът, които – необичайно как – си съжителстват съвършено в мозъка ми.
Вашите три постоянни ритуала за добра форма и хубаво здраве?
Продължавам да спортувам постоянно. Имам магическо мазило за черни кръгове към очите от Мароко (не кръговете, а мазилото (усмивка). Пия билки, витамини, домашно вино и ракия.
Епизодите от живота, които Ви трансформираха.
Първото разрушено сърце, краят на футболната ми кариера, прекарването на гибелта. В тъкмо тази поредност.
Какво бихте споделила на момичето, което покоряваше терена?
Да обича дамата в себе си повече. И да спре да си троши крайниците, тъй като ще побърка благата си майка и като порасне още малко, ще боли доста.
Ако животът е сцена - тогава седмото изкуство живот ли е?
Определено да. И паралелна галактика. Друга действителност и сигурно, неведнъж по-истинска от нашата.
Неда Спасова: " Животът е подобен, какъвто си го направиш "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ