Преди близо 30 години шотландският писател Ървин Уелш издава първия

Преди близо 30 години шотландският публицист Ървин Уелш издава първия си разказ. Книгата е отдадена на претърпяната и от Уелш хероинова вълна в Единбург в края на 80-те - на неприятната среда, провалените другарства, невъзможната обич, музиката, футбола, расизма и всичко останало. Няколко години по-късно към този момент целия свят знае името на тази книга, с помощта на именитата кино акомодация на Дани Бойл. А названието на романа идва от къс, само че значим миг, който даже не попада в първата екранизация и заради това в началото доста хора не знаят за какво един от най-емблематичните филми на 90-те се споделя както се споделя. Алкохолизираният татко на един от основните герои среща сина си и приятелите му посред една изоставена гара, където момчетата са влезнали да уринират. Пияният родител не познава детето си, само че хилейки се пита него и останалите дали са пристигнали в руините, с цел да гледат влакове.

И по този начин Уелш кръщава книгата си " Трейнспотинг ", което име целият свят свързва с хероина и градския крах на Тачърова Англия. Това е непочтено по отношение на хората, практикуващи действителното занимание трейнспотинг или наблюдение на влакове. А те напълно не са малко и съществуват на всички места, където има стоманен път. Включително и у нас. 

На родна почва поправяме една историческа неправда и разпитваме за заниманието им двама същински трейнспотъри от Североизточна България - Ивелин от Шумен и Станимир от Провадия. Това са хора, които се разтоварват, като обикалят гари и снимат влакове. 

Защо толкоз обичат локомотивите и товарните композиции и кои са най-ценните им прекарвания? Какво вълнуващо има в железниците, които множеството хора възприемат като знак на упадъка на страната? За хубостта на товарните композиции, преминаващи през родния ти град, и вълнуващия звук на един тъкмо избран локомотив.

Чуйте в звуковия файл.