В търсене на малкия принц
Преди 75 години години един публицист по този начин и не се завърна от небето. Остана там, при своя дребен принц. Сред звездите. Дали двамата са при капризната роза и двата вулкана, дали дружно не престават да обикалят планетите и да се чудят на порасналите хора.
Немски изтребител прекъсна полета на невероятния публицист водач. Макар че бяха открити отломките от самолета, доста французи и до момента имат вяра, че Антоан дьо Сент Екзюпери просто е липсващ. Като своя воин.
Но и това не е правилно. Антоан дьо Сент Екзюпери не може и няма по какъв начин да изчезне.
Той не ни остави доста на брой книги. Но една от тях - " Малкият принц ", е обичана на хора от целия свят и от разнообразни генерации. Защото това е книга за нещата, поради които си коства да живеем. Книга с разсъждения за света и хората, които го обитават, само че през почтения изумен взор на едно дете. Книга за непорастване. Книга за мечтатели.
Да, в действителност, всички възрастни са били деца... само че единствено някои го помнят.
И през днешния ден сме изгубили детското в себе си. И освен детското, само че и човешкото.
Защото привикваме да броим пари вместо звезди. А звездобройците назоваваме луди. Защото прекомерно рядко имаме време да гледаме слънчевите залези. Защото опитомяваме възприятията си, а не хората, които желаеме за другари. И не хората, които са единствени на този свят за нас.
И изобщо - имаме ли същински другари в свят, в който всичко е подчинено на парите. Или ги измерваме посредством харесванията в обществените мрежи. Или до каква степен биха ни били потребни.
Най-хубавото се вижда единствено със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Обаче през днешния ден сърцата ни са слепи. И няма по какъв начин да забележим значителните неща в свят, където всичко изобретателно се пресмята. Планетите, през които минава Малкият принц, разкриват разнообразни човешки дефекти: властолюбието, суетата, пиянството, алчността, сервилността, тесногръдието. И всеки живее на лична планета, стеснен дребен свят, в който битува. И няма другари.
Но белким можеш да живееш, без да обичаш другите? Достатъчно ли е да пресмяташ всичко - изсъхнало и разумно? Може ли всеки ден само и единствено да правиш сметки. Казваме: " Аз съм сериозен човек. " И го считаме за нещо позитивно. Но за Малкия принц това значи отегчителен. Никога да не погледнеш звезда, в никакъв случай да не помиришеш цвете, в никакъв случай да не се влюбиш.
Препрочитайте тази книга. И всякога ще откриете все нови и нови неща. Но най-важното е детският взор да бъде коректив в нашия живот.
Защото съхранявайки детето в себе си, ще разберем, че детският взор е не просто най-чист, само че и най-мъдър.
Немски изтребител прекъсна полета на невероятния публицист водач. Макар че бяха открити отломките от самолета, доста французи и до момента имат вяра, че Антоан дьо Сент Екзюпери просто е липсващ. Като своя воин.
Но и това не е правилно. Антоан дьо Сент Екзюпери не може и няма по какъв начин да изчезне.
Той не ни остави доста на брой книги. Но една от тях - " Малкият принц ", е обичана на хора от целия свят и от разнообразни генерации. Защото това е книга за нещата, поради които си коства да живеем. Книга с разсъждения за света и хората, които го обитават, само че през почтения изумен взор на едно дете. Книга за непорастване. Книга за мечтатели.
Да, в действителност, всички възрастни са били деца... само че единствено някои го помнят.
И през днешния ден сме изгубили детското в себе си. И освен детското, само че и човешкото.
Защото привикваме да броим пари вместо звезди. А звездобройците назоваваме луди. Защото прекомерно рядко имаме време да гледаме слънчевите залези. Защото опитомяваме възприятията си, а не хората, които желаеме за другари. И не хората, които са единствени на този свят за нас.
И изобщо - имаме ли същински другари в свят, в който всичко е подчинено на парите. Или ги измерваме посредством харесванията в обществените мрежи. Или до каква степен биха ни били потребни.
Най-хубавото се вижда единствено със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Обаче през днешния ден сърцата ни са слепи. И няма по какъв начин да забележим значителните неща в свят, където всичко изобретателно се пресмята. Планетите, през които минава Малкият принц, разкриват разнообразни човешки дефекти: властолюбието, суетата, пиянството, алчността, сервилността, тесногръдието. И всеки живее на лична планета, стеснен дребен свят, в който битува. И няма другари.
Но белким можеш да живееш, без да обичаш другите? Достатъчно ли е да пресмяташ всичко - изсъхнало и разумно? Може ли всеки ден само и единствено да правиш сметки. Казваме: " Аз съм сериозен човек. " И го считаме за нещо позитивно. Но за Малкия принц това значи отегчителен. Никога да не погледнеш звезда, в никакъв случай да не помиришеш цвете, в никакъв случай да не се влюбиш.
Препрочитайте тази книга. И всякога ще откриете все нови и нови неща. Но най-важното е детският взор да бъде коректив в нашия живот.
Защото съхранявайки детето в себе си, ще разберем, че детският взор е не просто най-чист, само че и най-мъдър.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ